Сирия – опасности за Израел и западния свят

Във времена на въстания, когато режимите са на различни етапи от своето рухване, съществува реална опасност неохранявани оръжия – включително оръжия за масово унищожение – да попаднат у когото не трябва. Милиции и бунтовници, които е по-вероятно да се окажат безмилостни и жадни за власт хора, отколкото просветени защитници на човешките права, се възползват от ситуацията, за да заграбят тонове складирано оръжие.

По време на воденото от САЩ военно нахлуване в Ирак съществуваха истински страхове, че посред анархията някоя от бродещите из страната милиции ще сложи ръка върху оръжията за масово унищожение, които се смяташе, че тайно притежава режимът на Саддам Хюсеин. Но тъй като американските войници и другите съюзнически сили там водеха действия по суша, складираните от иракската армия оръжия в голямата си част или бяха унищожени, или бяха иззети.

За разлика от Ирак обаче в Либия съюзническото присъствие на място беше доста по-слабо изразено, а правителството на Обама възприе стратегия на „командване от задни позиции“ – изтъквайки важността на осигуряване участието на широка коалиция от държави пред агресивните военни действия.

В резултат, малко нещо можеше да се направи, за да се спрат милициите – някои от тях свързани с Ал Каида – да плячкосват запасите от снаряди и зенитни ракети на силния човек в Либия Муамар Кадафи. Непосредствено след свалянето на Хосни Мубарак от власт и последвалото отваряне на границата между Египет и Ивицата Газа ислямистки терористи – включително „Хамас“ и „Ислямски джихад“ – успяха да вкарат нелегално хиляди от тези ракети в Ивицата Газа, за да бъдат използвани срещу Израел.

Сега подобна заплаха съществува и в Сирия. Макар Башар ал Асад да получава помощ от Иран, Ал Каида взема все по-дейно участие в кампанията на опозицията. Колкото по-дълго продължават сраженията, толкова повече свързаните с Ал Каида групировки затвърждават своите позиции и толкова повече Техеран увеличава своето влияние. Под прикритието на продължаващата анархия оръжията за масово унищожение на Сирия – в частност биологичните и химическите – може да попаднат в ръцете на екстремистки елементи. Това ще има преки последствия за сигурността на Израел.

Почти всички сценарии крият опасности за Израел, може би не непосредствени, но в близко бъдеще. Без значение дали подкрепяният от Иран Асад ще успее да остане на власт и след въстанието, или обратното, бавно ще губи контрола и свързани с Ал Каида групировки ще вземат властта, не е далеч времето, когато Израел отново ще се превърне в мишена. Представители на Израелските отбранителни сили /ИОС/ – включително началникът на Северното командване, Яир Голан – отбелязаха, че или елементи на Ал Каида, или сирийците, или Хизбула в Ливан може да се изкушат да подновят нападенията срещу Израел. Той каза, че ИОС се подготвя за тази възможност, като подсилва позициите си на север.

Но загубата на контрола над оръжията – включително оръжията за масово унищожение – заплашват не само Израел, а и целия западен свят.

Разбира се, проблемът не може да се реши лесно. Вариантът за военна намеса е сложен по ред причини. За разлика от Либия, макар и силите на опозицията да нарастват, тя е твърде слаба и разединена, за да свали със сила Асад. Въоръжаването на Свободната сирийска армия /ССА/ пък може само да накара режима му да отмени и малкото ограничения, които се налагат върху действията на въоръжените сили.

Да се установи забранена за полети зона е неуместно, тъй като силите на Асад не се нуждаят от контрол на въздушното пространство, за да управляват, а и страните в конфликта се сражават в гъсто населени райони, което прави употребата на въздушни удари за налагане на „зони за сигурност“ крайно непрактично. В Съвета за сигурност на ООН Китай и Русия, която поддържа в Сирия единствената си военна база извън бившия СССР, упорито се противопоставят на военни действия.

В резултат на американците ще им е трудно да съберат международна подкрепа за военна интервенция, която вероятно ще се провали.

Така или иначе, съществува реална опасност неохранявани оръжия и оръжия за масово унищожение да попаднат у когото не трябва, застрашавайки не само сигурността на Израел, но и сигурността и стабилността на целия регион.

Затова наред със санкциите и другите упорити дипломатически усилия – като подкрепяните от Китай и Русия допълнителни опити отново да се установи примирие, като същевременно се осигурява подкрепа, където е възможно, за разумните елементи в опозиционното движение – трябва да се положат и повече усилия за откриването на сирийските запаси от оръжия за масово унищожение. Ако не могат да бъдат унищожени, то най-малкото те трябва да бъдат държани под контрол. Сигурността на много хора зависи от това.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.