Русия и Китай укрепват антизападен съюз

Франс прес

Москва и Пекин все по-често демонстрират единство по горещи теми като Сирия, Иран, Афганистан – сближаване, основаващо се на растящото им недоверие към Запада, което обаче не изличава съперничествата им, обясняват анализаторите.

„Това, което кара Китай и Русия да преодолеят напрежението помежду си и взаимното недоверие е фактът, че Пекин и Москва се настройват все по-негативно към САЩ и Европа“, казва Джонатан Холслаг от Брюкселския институт за изследване на съвременен Китай.

„Западът буди нарастваща неприязън у Москва по ред въпроси – от противоракетната отбрана през интервенцията в Либия до модернизирането на тактическото ядрено въоръжение. Отношенията на Пекин със САЩ в областта на търговията и морската сигурност се влошават. Онова, което ги сближава, е ненавистта им към Запада“, казва експертът по китайска геополитика.

Форумът на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) тази седмица в Пекин, замислена като алтернатива на американския възход, даде възможност на лидерите на Китай, Ху Цзинтао, и Русия, Владимир Путин, да демонстрират значително единомислие без да се боят, че ще ядосат още повече западните демокрации.

Двамата ръководители използваха тази трибуна, за да подкрепят за пореден път режима в Дамаск, при това въпреки двете кланета на мирни жители.

Срещата на високо равнище на ШОС, фокусирана върху Централна Азия, бе подходящ случай двете големи съседки да засилят стратегическото си партньорство и да обещаят да разширят влиянието си в Афганистан с наближаване на срока за изтегляне на силите на НАТО.

Поканеният в Пекин афганистански президент Хамид Карзай не беше пътувал напразно, точно както и иранският президент Махмуд Ахмадинеджад, който със задоволство научи, че ШОС потвърждава несъгласието си да се използва сила срещу Техеран, обвинен в стремеж да се сдобие с ядрено оръжие.

Москва и Пекин – постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, който без колебание парализират, налагайки вето – се опитват да затвърдят дипломатическото си влияние на форуми, които не са доминирани от САЩ, като ШОС или БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка).

„Китай и Русия изглежда ще трябва да се справят с голям натиск от страна на Съединените щати, които се изтеглят от Афганистан и Ирак, за да съсредоточат повече ресурси в Азиатско-тихоокеанския район, така че двете страни трябва да се обединят в единен фронт“, отбелязва китаистът Уили Лам.

Този свещен съюз обаче си има и ограничения, отбелязва успокоително Жан-Пиер Кабестан, съавтор на книгата „Китай и Русия: между единомислието и недоверието“.

„Те демонстрират общи гледни точки или стратегия по относително леки за тях теми. Има обаче и доста теми, които ги разединяват (…), най-вече цената на петрола и газа, завършването на тръбопроводи, конкуренцията в Централна Азия“, казва той.

Дори в Сирия, където Москва има много повече интереси, отколкото Пекин, китайско-руският съюз в защита на Башар Асад не е монолитен.

„Това, което се случва в Сирия, по един изключително прагматичен и извънредно насилствен начин, се свежда до иранско-саудитско съперничество“, обяснява Кабестан. „Руснаците и китайците избират Иран – стратегически избор за тях – в съответствие с интереси си макар и с един негатив: Китай – под американски натиск, както и поради петролните си и други интереси – не може съвсем да изостави Саудитска Арабия, на която е основен клиент.

Колкото до Афганистан, Москва и Пекин са единни в позицията да не допуснат хаосът и ислямизмът да стигнат до портите им. Отвъд това обаче има опасност от поява на разногласия, отбелязва Кабестан.

„Китай и Русия не са непременно на една и съща вълна, особено по отношение на бъдещата роля на Пакистан. По традиция Русия е много по-близка с Индия и изпитва недоверие към Пакистан, докато Китай използва Пакистан срещу Индия“, допълва той.

БТА

Свят