Езикът на уважението или що е то ненасилствена комуникация

Ненасилствена комуникация е практически метод, създаден от американския психолог д-р Маршал Розенберг, разработен в най-добрите традиции на хуманистичната психология. Може да се каже, че е и начин на живот, чиито корени идват от философията на Махатма Ганди за ненасилие.

ННК предлага ясен и ефективен модел за общуване, базирано на сътрудничество, съзнателни избори и взаимно разбиране. Негова цел е да повиши способността ни да вдъхваме съпричастност у другите и да реагираме съпричастно. Този подход към общуването поставя ударение върху състраданието като мотиватор за действията ни, а не върху страха, вината, срама, обвиненията, конкуренцията, заплахата или налагането на наказания.

Методът се базира върху  преформулиране на начина, по който се изразяваме и по който изслушваме чрез фокусиране на съзнанието върху наблюдението, чувствата, потребностите и молбите. Обучените в Ненасилствена комуникация развиват способност да правят внимателни наблюдения  и – без да дават оценки и да поставят диагнози – да определят поведенията и обстоятелствата, които оказват влияние върху тях.

Те се научават да се вслушват в собствените си вътрешни потребности и в потребностите на другите, както и да идентифицират и ясно да изразяват своите искания в дадения момент. Чрез акцента върху ефективното общуване – със себе си и с другите – Ненасилствената комуникация поражда уважение, внимание и емпатия и провокира взаимен стремеж към общуване, освободено от агресия.

Методът може успешно да бъде адаптиран и въведен в практиката при индивиди и институции, произхождащи от различна културна среда. Опит в това отношение имат държави като Швеция, Швейцария, Италия, Германия, Дания, Белгия, Австрия, Малайзия, Индия, Великобритания, Холандия, Австрия, Франция, Канада, САЩ, Израел, Ирландия, Русия, Руанда, Бурунди, Нигерия, Сърбия и Хърватия.

В България този метод придобива все по-голяма популярност. Излизат книги на тази тематика – „Общуване без агресия“ от Маршал Розенберг и „Езикът на уважението” от Сура Харт и Виктория Киндъл Ходсън.

Една от преводачката на книгата „Езикът на уважението” (ИК „Кръгозор”) е Емилия Илиева-Крайнова, която се обучава в методиката на Ненасилствената комуникация (ННК) през 2005 г. и оттогава посвещава част от енергията си на разпространението на метода в България – чрез семинари за личностно развитие, обучения за ученици и учители, отворени лекции, срещи с родители и занимания за деца в Communication Аcademy.

Самата Емилия разяснява принципите на ННК: „Зад всяка емоция, която преживяваме, трябва да търсим потребността, която се крие зад нея. Преживяването на позитивни емоции означава, че нашите потребности са удовлетворени. И обратно – негативните емоции означават, че значими за нас неща не се случват, потребностите ни като живителна сила за нас не са удовлетворени.

Свързването на емоциите с потребностите ни е сърцевината на ННК. От гледна точка на емоциите този процес позволява емоциите да бъдат завършени. Емоциите като вестоносци са доставили посланието за потребността, която ги е провокирала. По този начин са събудили в нас някакво ново разбиране за ситуацията или по-дълбоко осъзнаване за личните ни потребности и след това са свободни да си отидат.

В крайна сметка този вид работа с емоциите позволява да сме емоционално здрави. Защото друга моя любима фраза е: „Потиснатите емоции не изчезват”. И както сигурно всички вече знаем, за редица болести на тялото корените са в неизразените негативни емоции, които се натрупват в нас като рушителна сила. И това да зачитаме емоциите си и да чуваме или намираме посланията, които носят, е проява на отговорност за собственото ни здраве и благосъстояние”. Следва откъс от книгата.

Езикът на уважението

Сура Харт, Виктория Киндъл Ходсън

Предлагаме ви тази книга с убеждението, че отглеждането на деца е най-важната, най-възнаграждаващата, но и най-изискващата дейност, която някога сме имали като човешки същества. Като акцентира върху създаването на среда, основана на взаимно уважение и сътрудничество между родители и деца, тази книга въвежда 7 ключа, които да отключат и вдъхновят конкретни способности у родителите. Те включват родителство с ясна цел, поглед отвъд конкретното поведение и откриване на потребността, която го мотивира, и активен избор на модели и практики, които осъществяват заложените намерения и цели.

Ние все още ясно си спомняме времето, когато бяхме млади майки малко над 20 години, майки на ученици в начален курс в нашето трето десетилетие и майки на тийнейджъри на 40. През цялото това време искахме повече разбиране, яснота и подкрепа за родителството. Това, което преживявахме, беше в разрез с преобладаващата представа за него.

Виждахме децата си като адаптивни и цялостни хора и успявахме да взаимодействаме, да се вдъхновяваме и да се учим от тях. Виждахме възможности да растем заедно с децата си, да учим заедно с тях и да достигаме до по-дълбоко разбиране за света именно благодарение на взаимодействието си с тях.

През 70-те и 80-те години подкрепата, която се оказваше на родителите, не се фокусираше върху начини, по които да се намалят семейните конфликти и да се радваме на времето заедно с децата си, а върху начини да се справяме с конфликтите, като контролираме поведението на децата.

Този подход на управление на поведението съществува и днес. Всяка година се публикуват стотици книги и статии, които насочват родителите да карат децата да правят това, което те искат, чрез вменяване на вина и срам, чрез похвали, страх от наказание или обещания за награди. Последните десетилетия подходът донякъде омекна. Понятията, които се използват напоследък, като естествени последствия, време за размисъл, положителни насърчения, звучат по-приятелски, но целта остава същата – да се контролира поведението на децата.

Повечето родители, които познаваме, са пробвали поне няколко от тези управленски подхода и са открили, че не са никак удовлетворяващи. Макар че съветите и методите понякога спомагат за постигане на желаното поведение от страна на децата и намаляват конфликтите за кратко, ползите винаги са краткосрочни и на висока цена.

Колкото повече тези родители се опитват да контролират поведението на децата си, като налагат правила, въвеждат последствия при тяхното нарушаване и поощряват с награди, толкова повече битки за налагане на волята, надвикване, затръшнати врати, ледени погледи и сълзи преживяват. Много родители ни споделят също, че повечето подобни подходи са трудни за приложение и понеже влизат в разрез с техните родителски инстинкти и желанието им да установят отношения на сърдечност и добра воля с децата си. Следва откъс от книгата.

Децата се учат от начина, по който живеете

Езикът на уважението предлага алтернатива на управленския тип родителство. Добрата новина е, че не е нужно да гадаете как да променяте поведението на децата си и не трябва да управлявате каквото и да е, за да сложите край на конфликтите. Родителството, което ние препоръчваме, е по много и различни начини доста по-просто, инстинктивно и по-ефективно в удовлетворяването както на детските, така и на родителските нужди в краткосрочен и особено в дългосрочен план.

То се гради върху положителните чувства, които вие и децата ви преживявате в миговете на най-силна свързаност помежду си, и обръща внимание на единственото поведение, което наистина можете да промените – вашето собствено. Красотата в това е, че когато вие промените поведението си, поведението на децата ви също се променя.
Общоприето вярване е, че работата на родителя е да предаде и да наложи културните ценности.

Обикновените методи за осъществяването на това включват изнасяне на лекции, даване на съвети, поставяне на изисквания и коригиращи поведението действия. Тази представа за родителя-учител за съжаление е сценарий, който води до фрустрирани родители, възмутени деца и повсеместни конфликти.

Докато вие правите най-доброто, на което сте способни, за да научите децата си на културните ценности, те правят всичко по силите си, за да развият собственото си усещане за посока и самоуважение. И така много често не се вслушват във вас и в съветите ви и избягват да кажат каквото и да било, което би могло да доведе до поредната лекция, увещание или ултиматум, с които им се напомня, че не успяват да постигнат очакванията ви.

Като всеки родител, и вие, разбира се, искате да повлияете на децата си; желаете да им предадете ценности и да ги насочите по пътища, които ще спомогнат за щастието и успеха в живота им. Въпросът е как бихте могли да им окажете най-силно влияние – като им изнасяте лекции и като им давате задачи или като споделяте ценностите си и живеете според тях?

Всички знаем, че действията са по-силни от думите. Всъщност проучванията показват, че само 5% от ученето през живота ни е вследствие на преподаване; 95% от това, което помним, идва от семейството ни и от социалното взаимодействие. На някакво ниво вие вероятно знаете, че децата запомнят много повече това, което правите, отколкото това, което казвате. Чувате собствения си глас в начина, по който едното ви дете говори на другото. Виждате как децата ви използват спрямо вас същите аргументи каквито вие използвате спрямо тях.

Замислете се за миг за това, което вие сте научили от родителите си. Дали сте усвоили най-много от това, което са ви казвали, и въобще чули ли сте поне половината? Дали сте научили най-много от това, което сте ги видели да правят и от начина по който са живели живота си?

Много родители споделят, че са научили от болезнените преживявания със своите родители какво не искат да правят със собствените си деца. Независимо дали моделите на вашите родители са позитивни или негативни, техните действия са основната мотивираща сила за начина, по който вие отглеждате децата си и живеете живота си сега.

Децата имат нужда от родители, които живеят честно и отговорно спрямо ценностите си. Родителите имат възможността да бъдат пример за подражание и да създадат желания от тях живот за децата си. Това е и покана, и възможност, а за много хора е силно насърчително да си изяснят кои ценности са важни за тях и да направят всичко по силите си да заживеят в хармония с тях.

Целта не е да си перфекционист, а да живееш автентично и наясно с важните и истинските неща. Да се откажеш от идеала да бъдеш перфектен родител може да бъде огромно облекчение. Тогава, когато се издъниш и направиш нещо, което не отговаря на ценностите ти – както ще се случва, – няма да потъваш в себе си и да се самоосъждаш, а ще можеш да се радваш на възможността да си откровен с децата си и да ги научиш на честност. И понеже не очакваш от себе си да си перфектен, е много по-малко вероятно да го изискваш от децата си.

Изградете способността си да създавате любящ дом

Вашият дом е мястото, където децата научават първите уроци в човешкия живот – как да се грижат за собствените си нужди и как да допринесат в грижата за потребностите на другите. Домът е основата за бъдещите взаимоотношения на детето ви като съпруг/а, партньор, майка, баща, леля, чичо, баба, дядо, приятел, член на групи, колега и стопанин на планетата. Домът е и храм, в който децата се чувстват защитени, така че да могат да научат уроците за грижата и приноса със собственото си темпо и с вашата подкрепа, насоки и уважение.

В любящия дом няма страх, който е източникът на всички конфликти. Той е място, където децата вярват, че нуждите им са от значение и че нуждите на всички – техните включително – ще бъдат взети под внимание и за тях ще се погрижат. Тогава те ще живеят спокойно и уверено и ще намерят своето място в мрежата на даване и получаване, която оформя семейството, общността, нацията и света.

Езикът на уважението е книга за връзките между родители и деца. Процесите и предложенията за създаване и усъвършенстване на уважението и сътрудничеството се отнасят за деца от всички възрасти и са също ефективни при комуникацията с възрастни членове на семейството. Всяка от трите части в книгата ще помогне на родителите да изградят дом, в който има уважение и любов.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.