Кой ще накаже Асад за убийствата?

Ройтерс

Ще се допусне ли на сирийския президент Башар ал Асад да му се размине за масовите убийства, както стана с баща му преди 30 години? Някои от обсъжданите сега идеи може да значат именно това – „златен парашут“ за изгнание в чужбина. Без обвинения във военни престъпления, без съдебно преследване, без съдебен процес.

За разлика от сваления египетски диктатор Хосни Мубарак, който на 2 юни беше осъден на довживотен затвор, и за разлика от либийския, Муамар Кадафи, който беше убит от бунтовниците, Асад „ще предаде властта и ще напусне Сирия“.

Именно това каза държавният секретар на САЩ, Хилари Клинтън след среща на външните министри на арабски и западни страни в Истанбул. Идеята е известна като „йеменско решение“ и беше лансирана от американския президент Барак Обама на срещата на Г-8 през май. Това е алюзия за споразумението, след което на йеменския президент Али Абдула Салех беше предоставен имунитет срещу съдебно преследване за убийствата на протестиращи. В замяна той предаде властта на вицепрезидента и обяви намерението си да замине в изгнание в Етиопия.

Подобна сделка не би била възможна в Сирия без участието на Русия – най-големият оръжеен доставчик на режима на Асад и другите му двама основни поддръжници, Китай и Иран. Ето защо бившият генсек на ООН, Кофи Анан и понастоящем специален пратеник на световната организация и Арабската лига за Сирия, излезе с предложение за създаване на „контактна група“, която да сложи край на конфликта, отнел досега живота на поне 10000 души.

Тази група ще включва петте постоянни държави членки с право на вето в Съвета за сигурност – където Русия и Китай блокираха приемането на строги мерки срещу Сирия – както и „страни с реално влияние върху положението, страни, които могат да повлияят на всеки един от враждуващите лагери – сирийското правителство и опозицията“, каза Анан в ООН. „Като важна за региона страна се надявам, че Иран ще бъде част от решението“.

Клинтън отхвърли това предложение, заявявайки, че Иран помага за оставането на режима на Асад на власт и затова той е част от проблема. Разбира се същото се отнася и за Русия и Китай, но участие на Техеран би скарало Вашингтон с близкия му съюзник Израел и би направило Обама уязвим за обвинения, „че показва слабост по отношение на Иран“, което е неприемливо в разгара на кампанията му за преизбиране.

Ако предложението на контактната група в крайна сметка доведе до изгнание на сирийския президент – а в това има доста голяма условност – къде би отишъл той? Според доста добре осведомения коментатор на в. „Вашингтон пост“ Дейвид Игнейшъс, Русия му е предложила убежище и витаят слухове, че Асад вече е прехвърлил в Москва сирийски авоари на стойност 6 милиарда долара.

Всичко зависи от Русия, а не от САЩ. Както каза Фолкер Пертес, експерт по Близкия изток и ръководител на Германския институт за международна сигурност в Берлин: „Докато Москва не каже на Асад, че играта е свършила и че единствено споразумение за оттеглянето му ще гарантитра неговата сигурност и тази на поддръжниците му, той е малко вероятно да се почувства наистина изолиран“.

Трудно е да се преглътне идеята сирийският лидер да си тръгне безнаказано след 15 месеца на брутални репресии срещу несъгласните и серията от кланета, които станаха причина за
възмущение и осъдителни изказвания, вариращи от „отвратителни“ и „подли“ до „неописуемо варварство“.

Но вербалното възмущение не сваля диктатори, ефектът на икономическите санкции за промяна на поведението е ограничен, както показва случаят с Иран, а във Вашингтон и в други столици липсва каквото и да било желание за военна намеса. Ако на Башар му се размине за убийствата, той ще довърши семейната традиция. Баща му Хафез, от когото той наследи властта, управляваше с масови убийства в още по-големи мащаби.

Дори при все че Близкият изток като цяло е осеян с места, на които се били извършвани кланета, начинът по който Хафез ал Асад се разправи с несъгласните от Мюсюлманските братя в град Хама се откроява.

На 2 февруари 1982 г. нападение на армията срещу скривалище на нелагалните Мюсюлмански братя стана причина за сражения в града. Правителството отвърна, като обкръжи Хама с танкове и артилерия и разруши гъсто населения град след 27-дневна операция, довела до смъртта на 10 до 30 хиляди души, в зависимост от това на чии данни вярвате.

Клането до голяма степен остана незабелязано, скрито в една епоха без мобилни телефони, чрез които в интернет да се публикуват видеозаписи, за да може целият свят да види. През 1982 г. арабските съседи на Сирия запазиха мълчание, а реакцията на Запада беше вяла. Страната му се успокои и уплаши, а Хафез остана на власт още 18 години. Той почина от белодробно заболяване. Брат му Рифаат, който ръководеше операцията в Хама, живее комфортно старините си в Лондон.

За разлика от тогава тази седмица имаше вълна от изявления срещу две кланета в Сирия, както и предишните седмици, съдържщи призиви да се потърси отговорност на виновните за това. В изказванията се говореше за наказание за хората, които са влизали по домовете и са разстрелвали и намушквали цели семейства, а не за ръководството в Дамаск, от чието име са били извършвани убийствата.

Башар ал Асад има доста неща, от които да се страхува в страна, която все повече върви към открита религиозна война, но изглежда Международният наказателен съд в Хага не е едно от тях.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.