Обама между Сирия и Иран

в. Вашингтон пост

Барак Обама се среща с американски войници в Багдад. Снимка: Белия дом

От известна гледна точка връзката между проблемите ни със Сирия и с Иран е доста очевидна. Сирийският режим на Башар Асад е най-близкият съюзник на Иран и негова връзка с арабския Близък изток. Сирия осигурява сухопътен „мост“ за превоза на ирански оръжия и екстремисти в Ливан и ивицата Газа. Без Сирия претенциите на Иран за регионална хегемония и способността му да е предизвикателство за Израел биха били накърнени.

От това следва че, както заяви пред Конгреса през март шефът на Централното командване генерал Джеймс Матис, падането на Асад ще е „най-тежкият стратегически неуспех за Иран за 25 години“. Постигането на тази цел е не само хуманитарна необходимост след избиването на над 10 000 цивилни, а е и от първостепенен стратегически интерес за Израел и САЩ.

Защо тогава правителствата на Обама и на Бенямин Нетаняху меко казано не са въодушевени дори за непряка военна намеса за сваляне на Асад? Отчасти това се дължи на безпокойство кой ще замени диктатора. В случая на Обама голям фактор е кампанията за президентските избори в САЩ и твърдението му, че „войната е в отлив“ в Близкия изток.

Сметките за Сирия и Иран обаче са по-сложни, отколкото изглежда на пръв поглед. Двете са свързани не просто от съюза си, но и от факта, че САЩ и съюзниците им са задали ясна и спешна цел за всяка от тях. В Сирия тя е свалянето на Асад и замяната му с демокрация, в Иран е да се попречи на появата на ядрено оръжие. Излиза, че стъпките, които могат да донесат успех на едното място, само усложняват западната стратегия към другото.

Да вземем военните действия – основна грижа на Израел. Поддръжниците на военна намеса в Сирия (сред които съм и аз) изтъкват, че САЩ и техни съюзници като Турция трябва да обединят усилия за създаване на безопасни зони за цивилни и борещи се с Асад сили по протежение на границите на Сирия, което би изискало въздушна подкрепа и може би някакви (турски) войски. Ако обаче САЩ вземат участие във военна операция в Сирия, ще бъде ли все още изпълнимо да се нанесат въздушни удари по ядрените обекти на Иран? Ами ако Израел нанесе такъв удар докато трае операция в Сирия?

Очевидният отговор е, че резултатът ще е неуправляема каша. Поради което, когато неотдавна попитах висш израелски представител за западна намеса в Сирия, получих отговор: „Ние сме се съсредоточили върху Иран. Всичко, което може да разсее вниманието от Иран, е нежелателно.“

Обама, разбира се, държи да избегне военни действия в Иран при всяко положение. Обаче стратегията му – да спре ядрената програма с дипломатически средства – ограничава вариантите и към Сирия. За сделка с Техеран ще е нужна подкрепата на Русия, където ще е следващият кръг преговори. А Русия е против сваляне от власт на дългогодишния й довереник Асад с каквито и да било средства.

Ако Обама иска подкрепата на Путин за Иран, може да му се наложи да се придържа към одобрени от Путин мерки за Сирия. Това поставя американското правителство на милостта на Москва: на Обама му остава само да се моли на Путин – човека с каменно лице – да подкрепи установяване на демокрация в Сирия, или гневно да предупреди цинично ухиления Путин, че Москва създава условия за катастрофална междуверска война.

Този проблем се корени в обърканите и противоречиви цели на САЩ в Близкия изток. Иска ли Вашингтон да свали бруталните, враждебни и тясно съюзени диктатури на Асад и на иранския водач Али Хаменей, или иска да сключи споразумения за удържане на заплахата, която представляват? Отговорът е хем нито едно от двете, хем и двете: правителството на Обама казва, че се стреми към смяна на режима в Сирия, но в Иран заявената цел е сближаване с моллите в замяна на контрол над ядрените оръжия.

Обама се опитва да реши тази главоблъсканица с многостранен дипломатически подход към двете страни. Ако обаче целта е смяна на режима в Сирия, резолюциите на Съвета за сигурност и плановете в шест точки от хора като Кофи Анан са обречени на провал. Само комбинация от икономически и военен натиск, от опозицията на Асад или външни лица, ще доведе до сваляне на режима.

Падане на сирийския режим може да подкопае иранския режим, с който Обама се опитва да постигне сделка. Затова не е чудно, че Техеран искаше да добави Сирия към темите за обсъждане на последния кръг преговори, или че Анан иска да включи Иран в нова „контактна група“ за уреждане на конфликта в Сирия.

Правителството на Обама отхвърли и двете предложения, защото са в разрез със смяна на режима в Сирия. Тази каша може да радва Владимир Путин, но едва ли ще постигне нещо повече.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.