СофияПловдивВарнаБургасРусе

Русия – Китай: сътрудничество и взаимни подозрения в Далечния изток

Ройтерс

Когато Русия открие през лятото моста за милиарди долари на Тихоокеанското крайбрежие, Владимир Путин може да очаква въодушевление сред 5-те хиляди жители на остров Руский, който ще бъде свързан с континента на зашеметяваща цена.

Но президентът ще се опита и да привлече внимание малко по на запад, в Китай, чийто възход като търговски и дипломатически партньор, но и като потенциален съперник за контрола над ресурсите на слабонаселения Сибир, измести фокуса в Москва върху инвестициите в бизнес и отбрана в Далечния изток.

Путин налива пари в района на Владивосток, откакто преди пет години градът беше избран да домакинства септемврийската среща на държавите от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество АТИС .

Централният елемент на моста между двете основни опори е дълъг 1,1 км и може да претендира да е най-дългият в света от този тип, което подсказва ясно какви са намеренията. Мостът свързва основното тихоокеанско пристанище на Русия с остров Руский, където само преди 20 години, когато съветският комунизъм рухна, войници умираха от гладна смърт заради недостига на храни в този най-отдалечен аванпост.

Днес, макар някои да подлагат на съмнение ефективността на бюрократичното наливане на рублите на данъкоплатците в този регион, това говори за стремежа на Кремъл да играе активна роля на изток, където Путин трябва да балансира възможностите и рисковете, които крие бързият растеж на Китай.

„Ако беше жив, Петър Велики щеше да премести столицата във Владивосток, а не в Санкт Петербург“, каза Дмитрий Тренин от мозъчния тръст Център Карнеги в Москва, визирайки опитите на управлявалия през 18 век цар да изведе руснаците до сърцето на Европа. „Тихият океан е това, което е било Балтийско море през 18 век. Там се случва всичко“, каза Тренин. „Но Русия трябва да отдели доста повече внимание на Далечния изток, отколкото отделяше досега. Той ще си остане предизвикателство“.

ТЪРГОВИЯ И СЪПЕРНИЧЕСТВО

Заел отново президентския пост след като четири години беше министър-председател на протежето си Дмитрий Медведев, Путин се срещна с представители на ЕС в Санкт Петербург, преди да се отправи на държавна визита в Китай. Там той се срещна с президента Ху Цзинтао и присъства на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество, която включва и бивши съветски републики от Централна Азия.

Сред обсъжданите теми между Русия – най-големия производител на енергия, и Китай – най-големия й потребител, беше газова сделка, която Москва се надява да финализира след години на преговори. Беше обсъдено и създаване на съвместно дружество за милиарди долари за производство на самолети за полети на дълги разстояния, както и държавен фонд за инвестиции в руски и китайски проекти.

През последните две години търговският обмен на Русия с Китай нарасна с 40 процента годишно и според руски представители целта до 2015 г. двустранната търговия да достигне 100 милиарда долара вероятно ще бъде постигната предсрочно.

Разширяващата се сфера на китайското икономическо влияние вече се усеща на местно ниво в Русия, особено в граничните райони, където рафтовете на местните магазини са пълни с китайска продукция, а руснаците пътуват до съседната държава, за да пазаруват дрехи и потребителски стоки.

Русия, която през 19 век присъедини към империята слабо населения Сибир, се опасява, че китайското влияние сега застрашава руската хегемония в собствените й земи. „Русия има съсед, който става все по-мощен икономически. Източните й територии все повече насочват вниманието си към този силен съсед“, каза Тренин. „Те буквално се превръщат в придатък на растящата китайска индустрия“.

Полагайки усилия да парира засилващото се влияние на Китай, Москва се опитва да разшири политическото си присъствие в региона. Съставеното миналия месец правителство за първи път включва министър за развитието на Далечния изток. Създава се държавна компания за експлоатация на руските далекоизточни ресурси. Но някои анализатори казват, че бюрократичният и доминиран от държавата подход към руско-китайските отношения може да е индикация, че липсва по-задълбочен план.

„Путин осъзнава важността на отношенията с Китай – затова бе създадено новото министерство“, каза Павел Баев, анализатор към Института за изследвания на мира в Осло. „Но той няма идея какво точно да направи“.

В опит да засили руското присъствие по границата с Китай, където през 1969 г. заради териториален спор бяха убити близо 60 души, Москва подсили топящото се местно население с мигранти от целия Съветски съюз, на които се даваха пари и работни места в замяна на съгласието им да се заселят в отдалечените райони. Правителствената програма отведе в Далечния изток 400 рускоезични семейства от други страни.

Други програми, някои от които впечатляват повече със своя колорит, отколкото със стратегическото си значение, целят да подсилят руските граници. Според местни медии следващата учебна година ще включва обучение на първия регионален казашки корпус – по името на нередовните гранични части, използвани от царете за отблъскване на врагове. Споменът за тях беше съживен покрай общата носталгия към имперското минало при 12-годишното Путиново управление.

ОБЩИ ПОЗИЦИИ – ВЗАИМНИ ПОДОЗРЕНИЯ

Както президентът Ху Цзинтао, така и премиерът Вън Цзябао се очаква да се оттеглят в края на тази година, но Путин успя да си създаде връзки с вицепремиера Ли Къцян – вероятният наследник на Вън. Двамата имаха възможност да разговарят по-рано тази година, когато Ли направи дискретно посещение в Москва. Критици смятат, че Путин и китайското ръководство са заинтересовани предимно да обезкуражат исканията за демокрация.

Макар между двете страни да има съгласие за общ фронт в защита на общите интереси в глобален план, отношенията им близо до дома са по-трудни. „Русия може да говори за стратегическо партньорство с Китай, но те никога няма да станат фактически съюзници, защото Китай е прекалено голяма потенциална заплаха за Русия“, каза западен дипломат. „Русия няма как да не изпитва безпокойство от Китай“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.