Култът към Ататюрк вече не е това, което беше

Асошиейтед прес

Турски военни маршируват пред мавзолея на Кемал Ататюрк. Снимка: Кафесиясет

При пътуване до Рио де Жанейро турски нотариус видял стоящата над бразилския град статуя на Исус Христос и бил вдъхновен да изгради величествен монумент на своя идол Мустафа Кемал Ататюрк – героят от войната за независимост на Турция и основател на републиката.

„Казах си: Исус Христос е велик човек, но моят Ататюрк е също толкова велик“, каза 78-годишният Съткъ Каведжиоглу, който осъществява мечтата си 15 години по-късно.

Медната статуя на Ататюрк, висока 22 метра, бе открита на 19 май в Североизточна Турция в знак на почит към почти мистичното влияние, което Ататюрк упражнява над ревностните си привърженици. Тяхното възхищение се корени в успеха му да наложи светските ценности у един предимно мюсюлмански народ.

Все пак култът към Ататюрк, някогашен стожер на турската държавна идеология, бавно, понякога незабележимо избледнява и бива заместен отчасти от епохата на Османската империя, от която черпи вдъхновение ислямското правителство, разполагащо със свой набор от идеи за съвремеността, морала и ролята на страната в региона.

Разбира се, Ататюрк, чието прозвище означава „баща на турците“, продължава, както изглежда, да е навсякъде, повече от 70 години след смъртта му.

Ликът му е върху банкнотите. Проницателните му очи и оголеното му чело украсяват портрети в държавни кабинети, както и в много магазини и домове. Саркофагът му е положен в огромен мавзолей в столицата на страната Анкара. Главното международно летище в Истанбул носи неговото име. Съгласно турски закон да обиждаш Ататюрк е престъпление, въпреки че прокурорите през последните години смекчиха позицията си в това отношение.

Турският народ обаче е в процес на удивителна трансформация и подобно отдаване на почит изглежда все повече не съответства на настоящето.

Днешна Турция е демокрация, която се бори с авторитарното наследство; пазарна икономика, чийто бърз растеж през последното десетилетие е база за новооткрита самоувереност; съюзник на Запада с исторически и културни връзки с Близкия Изток, които я поставиха на преден план в дискусиите за настъпващите промени в региона.

Тя също така е управлявана от вярващи мюсюлмани, чиито победи на изборите отнеха властта на подкрепяните от армията слоеве в обществото, защитаващи принципите на Ататюрк, който обедини народа след разрухата на Османската империя, намали влиянието на исляма с указ, сплоти турския етнос до национална идентичност и засили властта на държавата над личността. Сегашното правителство запазва Ататюрк като образ на национална икона, но разчупва идеята, че неговата дума и традиционното изразяване на почит са неприкосновени.

„В миналото да кажеш „Ататюрк смята така“ щеше да е равносилно на край на спора“, каза Мустафа Акьол, автор на „Ислям без крайности: мюсюлмански модел за свобода“.

Сега, казва Акьол, доста хора са готови да оспорят правилата на Ататюрк, в резултат на което последователи на неговата идеология, известна като кемализъм, „стават по-несигурни, което понякога ги кара да са още по-упорити в запазването на символите“.

Пример за тази промяна се случи на 19 май, годишнината от датата през 1919 г., която се отбелязва като начало на турската борба за независимост – с Ататюрк, приел по-късно това прозвище. За първи път военщината от изминалите празненства по този повод бе заменена с граждански прояви, приветствани от официални представители на правителството. В Истанбул при церемонията пред паметника на Ататюрк бе пропусната традиционната минута мълчание в негова чест, а духов оркестър изсвири националния химн. Някои от присъстващите се разгневиха и започнаха да викат: „Искаме уважение за Ататюрк“.

Хауърд Айзенщат, преподавател в университет в Съединените щати, който работи по книга за корените на турския национализъм, заяви, че някои турци не вярват на управляващата партия заради това, че тя оспорва „дългогодишни дефиниции за това какво е да си турчин“. Той е проследил началото на този конфликт от изборната победа през 1950 г. на опозицията над партията на Ататюрк, починал през 1938 г., в един процес, който се ускори с отварянето на икономиката в края на 80-ге години.

Айзенщат сравни турската „културна война“ с това, което някои американци консерватори наричат „война за Коледа“ – най-новите спорове в Съединените щати за това дали Коледа трябва да се възприема като светски или като религиозен празник в обществените среди. Той отбеляза също, че желанието на турските лидери да признаят официално като престъпление смъртоносната кампания за потушаване на кюрдски бунт през 30-те години, е косвен начин за очерняне на репутацията на главния исторически герой на Турция.

„Те подчертават начините, по които Мустафа Кемал е бил директно въвлечен в престъпления“, каза той. „Те възприемат Мустафа Кемал като някой със сложно историческо наследство. Те не мислят, че той трябва да е в центъра на политиката, като със сигурност не мислят, че ритуалите, които фаворизират армията, трябва да бъдат в центъра.“

Г-жа Тансел Чьолашан, председател на фондация, популяризираща основателя на републиката, написа в имейл, че е „жалко“, че лидерите на военните преврати през 1971 г. и 1980 г. твърдяха, че действат в името на Ататюрк. Тя критикува също „жаргона на радикалните фанатични проислямски медии“, които неотдавна опетниха Ататюрк, посочвайки, че те пренебрегват как той е поставил основите на държава, символизираща „мира и стабилността“ в Близкия Изток.

Правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган, което понякога е обвинявано за нелиберални тенденции и в уреждане на сметки, казва, че е посветено на светска политика и че се стреми към присъединяване към Европейския съюз въпреки затрудненията в процеса към членство. Старите джамии бяха реставрирани, калиграфията от епохата на Османската империя отново е на мода, а турските телевизионни сериали са популярни в Турция и в чужбина.

Има обаче само една пътеводна светлина за Каведжиоглу, който вложи спестяванията си в статуята на Ататюрк на стойност 2,2 милиона долара в родния си град Артвин. Статуята изобразява Ататюрк в униформа, наведен напред, очевидно замислен дълбоко по време на кампания срещу гръцката армия точно преди да бъде основана Турция през 1923 г.

Каведжиоглу каза, че като дете е носил дърва за отопление от планините, посещавал е правно училище, кандидатирал се е безуспешно за кмет, работил е за бизнеса за един от най-богатите мъже в Турция и е ръководил благотворителна фондация, изградила съоръжения в град Артвин. Той не обърна внимание на критиките в интернет, че е идолопоклонник и че средствата от статуята е трябвало да даде на бедните. „Винаги съм се борил срещу несправедливостта“, каза той.

И ново поколение турци израства с Ататюрк, въпреки че националните почести не са това, което бяха. Всяка сутрин деца от началното училище рецитират клетва, която включва и това изречение: „О, Велики Ататюрк! По пътя, който ти разкри, към целта, която ти показа, заклевам се да вървя без колебание“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.