Как ще гласуват гърците – везните се накланят към изпадане от еврозоната

Служител подготвя урни за избори в Гърция. Гърците гласуват втори път за парламент в рамките на 2 месеца. Снимка: ЕПА/БТА

Гърците ще отидат да гласуват за втори път за шест седмици в неделя на парламентарни избори, които могат да решат дали  страната ще остане в еврозоната или ще избере партии, които са  против мерките за икономии и искат да отменят спасителния план.
Тези избори ще определят бъдещето на страната, остава да се види дали новата страница, която Гърция ще обърне в историята си, ще включи Европа или не, каза професорът по политически  науки Герасимос Кузелис от Атинския университет.
Гърците, вбесени от повтарящите се орязвания на доходи и  пенсии и увеличаването на данъците в замяна за многомилиардни спасителни заеми, нанесоха наказателен удар по основните партии  в изборите на 6 май.
Отхвърляйки консервативната Нова демокрация и социалистическата ПАСОК, гърците дадоха подкрепата си на  по-малки и по-радикални партии в левия и десния сектор на  политическия спектър.
Проучванията на общественото мнение сочат, че радикалната  левица СИРИЗА, която се класира втора на изборите миналия месец  и обещава да  оттегли страната от ангажиментите й по спасителния  заем, ако бъде избрана, ще бъде рамо до рамо с поддържащата спасителния пакет Нова демокрация. Безработните младежи, традиционно просоциалистическите  профсъюзи и други групи по интереси като фармацевти и адвокати, които са против либерализацията на техните професии, са сред новата вълна от  гласуващи, които се наклоняват към радикалната левица.
На първите избори на 6 май гърците гласуваха от гняв,  казва Кузелис.
Сега избирателите ще гласуват от страх и може да видим как хората неохотно се връщат към консервативната Нова демокрация, за да може страната да се върне към някакъв вид стабилност и  нормалност, за да избегне катастрофа, но резултатът далеч не е  сигурен, казва той.
Изборите в неделя се смятат за референдум за това дали страната ще следва про или анти-спасителен курс, макар че Кузелис казва, че въпросът е по-сложен. Тези избори не са  референдум за еврото, тъй като голямото мнозинство иска Гърция да остане в еврозоната, а дали те искат да продължат със строгите мерки за икономии. Това е истинският въпрос, казва   Кузелис.
СИРИЗА под ръководството на Алексис Ципрас казва на  гърците, че страната  може да остане в еврозоната, като в същото  време се откаже от масивните  орязвания на публичните разходи, договорени с международните кредитори, ЕС и МВФ в замяна на  финансовата помощ.
Но ако страната обърне гръб на  отговорностите си по спасителния заем, ЕС и МВФ заявиха, че ще спрат да осигуряват  нови траншове от заемите, от които зависи оцеляването на Гърция, което ще я доведе до дефолт и евентуално ще я изгони от  еврозоната.
Правителството бе предупредено, че рискува да остане без пари  още този месец. Днес пукнатините са вече видими. В страната се  забелязва липса на лекарства, тъй като фармацевтичните компании  все по-неохотно доставят лекарства на кредит на правителство,  което им дължи повече от 1,5 милиарда евро. Недостигат и основни  медицински доставки в повечето държавни болници, които не могат  да платят на доставчиците, след като средствата от бюджета им  бяха намалени с над 40 процента.
За разлика от СИРИЗА,  лидерът на Нова демокрация Андонис  Самарас обеща да се опита да предоговори части от  спасителния  план, за да стимулира растежа, а не да изхвърля целия план,  настоявайки че главен приоритет на страната е да остане в  еврозоната – нещо, което се иска от 80 процента от гърците. Той  обеща също да  възстанови помощите на семействата с ниски доходи  до нивата от 2009 г. и да увеличи помощите за безработни от  една година на две години.
Въпреки  изборния закон, който дава на спечелилата партия  допълнителни 50 места в  300-местния парламент, малко вероятно е  която и да е било партия да спечели достатъчно мандати за  мнозинство.
Анализаторите предвиждат, че партиите ще бъдат притиснати  силно да  формират някаква управляваща коалиция този път, тъй  като страната не може да си позволи повторни избори.
Давайки си сметка за огромната предстояща задача, Самарас ще  търси подкрепа от други партии, подкрепящи спасителния план, ако  спечели изборите в неделя с оглед на това, че той  ще бъде  изправен пред  нов кръг искания за реформи и бюджетни съкращения  на стойност 11 милиарда евро. Но след Испания, последната и  най-голямата страна в еврозоната, която поиска пари за   финансовия си сектор, много експерти настояват, че Гърция трябва  да формира правителство на всяка цена.
Тревожно е това, което се случва в Испания – гърците трябва  да започнат да се тревожат, че ЕС ще се опита да спаси Испания  на всяка цена и ще забрави да осигурява заеми на Гърция. Да жертваме Гърция, за да спасим Испания, това е най-лошият сценарий, казва Кузелис.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.