Жега в Кайро

dedo-stefcho1.gifТия дни в София било горещо. Това ме развеселява. Който не е бил в Египет, не знае какво е горещо. Няма нищо общо с Венета Райкова. Вчера например в Луксор беше 47 градуса на сянка. Така е тук в края на юни. В края на юли и през август става и 55 градуса на сянка. През цялото време духа горещ вятър. Ако спре, горещината става нетърпима. Но той духа почти непрекъснато. Понякога спира за 2-3 дни. Тук захладява чак в края на ноември.

Типично такси в Кайро. Снимки: авторът

Но сега, когато започва жегата, най-горещо е в Кайро. Не заради температурите – в Луксор са по-високи. Друга е причината.
Кайро е 22-милионна лудница денем, 18-милионна вечер. Има към 5 милиона коли и не повече от 20 светофара, на които обаче никой не обръща внимание. И без друго повечето от тях са изключени и мигат жълто.

На доста места има регулировчици, които са неми свидетели на лудницата. И не можеш да видиш нов автомобил. В уличното движение се вижда историята на автомобилостроенето от 50-те години на миналия век до сега. Рядкост е да видиш нова Тойота или Нисан. Не щъкат джипове, беемвета, мерцедеси S-класа като в София.

Таксиметърът отблизо – с възрастта на фараона Тутмос III. Той не работи, а седи само като декорация. Тарифата е на устна договорка. Снимки: автора

И в този град има един квартал Саида Айша – госпожа Айша. Кръстен е на една от дъщерите на Мохамед. Тук има джамия с това име, която е дала име на квартала. Той е построен върху гробища. Столетни мюсюлмански гробища. Целият квартал, който е огромен като малък град, е построен абсолютно незаконно върху гробищата. По улици и тротоари има гробове, надгробни плочи, много от които поддържани. Това е квартал, в който живеят най-богатите египтяни от подземния свят – наркодилъри, търговци на оръжие, разбойници.
И тук – в Саида Айша – вечер се виждат ферарита, ламборджинита и ролс-ройси. Само вечер и само тук. Тогава подземният свят се раздвижва, среща се по заведения, по бизнес, на приказка, пушат наргилета и хашиш. Този квартал е табу за полицията. Тя е вдигнала ръце от него и не влиза по улиците му.
Кварталът е ограден от една страна с 5-метрова стена, която всъщност е стар римски акведукт. Зад стените му се простират улиците с гробове.

Срещу квартала се намира цитаделата на Саладин Великолепни – огромна крепост, построена за отбрана срещу кръстоносците на Ричард Лъвското сърце. С бойници и наклонени стени, отгоре се вижда страхотна панорама към Кайро. Част от цитаделата е строена с камъни от облицовката на пирамидата на Хефрен, която сега стърчи оглозгана и само върхът й е запазен почти в оригиналния си вид.

Улица в Кайро. Снимки: авторът

Кайро е разделен на две – Голямо Кайро и районът Гиза – платото, за което ще напиша друг път.

През Кайро минава Нил. Реката се е разляла на ръкави и има доста острови. Въпреки че има правителствена забрана да се живее на тях, там има незаконни кварталчета. На островчетата се виждат джамии, християнски църкви. Наричат жителите на тези квартали речните хора. Спадат към по-бедните етажи на обществото.

В лудницата има магистрали с по 5 платна, които минават през средата на града. Трафикът е страшен. Не е като в София – сутрин накъм центъра, вече навън. Тук е автомобилен хаос в двете посоки през цялото време. Само в петък става спокойно, колите намаляват рязко, почти изчезват. Не знам какво е направил Мохамед в петък, но това е молитвен ден, почивен – като неделята в България. А съботата и неделята в Кайро са като понеделника в София – лудницата започва наново.
Магистралите няма как да ги пресечеш – няма подлези. Хората пресичат направо през платната, навсякъде. Прилича на смъртоносна игра за оцеляване. Скачат като скакалци пред автобусите и 30-годишните автомобили. Между колите се развяват чалми и галабеи (б. р. – традиционна арабска дреха като расо). Лудешки каскади. Араби с каменни лица и момичета с кошница на главата минават на косъм от прехвърчащи с 90 км в час коли (тук не си позволяват да карат над това ограничение, за разлика от София, няма и много празно пространство за това). Не мога да го опиша – все едно през „Цариградско шосе“ да пресичат навсякъде от Орлов мост до Околовръстното.

Бедните квартали са кирпичени, неизмазани, стърчат арматури. Почти всичките къщи нямат покриви – така се водят незавършени и хората не плащат данъци. Вместо покрив има плоча със стърчащи колони, все едно ще се строи нови етаж всеки момент, а така седи с години. Надеждата е, ако наследниците спечелят пари, да вдигнат нагоре.
Някои къщи в бедните квартали нямат стъкла на прозорците. Дори повечето нямат. Вместо това има завеси. А на плочата отгоре се вее мизерно пране.

В центъра на Кайро е Историческият музей и десетки от най-престижните хотели, каквито няма и у нас – „Фоур Сийзънс“, „Астория“, „Шератън“ и разни с имена, които не мога да запомня, но са от 5 звезди нагоре и не може да се сравняват с български хотел 5 звезди. (Извън центъра положението с 4-5 звездните хотели се доближава до българското и дори слиза надолу). Тук, в центъра, край реката има апартаменти по 2000 квадрата, на цена 5-6 милиона долара, ми обясняват местните. Не знам, дали ако имам толкова пари, ще ги дам за апартамент тук, но това е цената.

Историческият музей е огромна червена сграда с двор, който е пълен с древни статуи на фараони и богове. А вътре в музея е доста тъмно, но на няколко етажа са пръснати 160 000 експоната от древен Египет. От огромни саркофази, които тежат десетки тонове, до коса от фараони и пилички за нокти на 2500 години. Мумиите са над 40, в специална отделна зала, за която се плаща допълнително. Тук идват само туристи и ученици от местните училища.
Местните не обръщат внимание на музея. Цялата площ около него е оградена от военни – постови с джипове и автомати. В Египет се вижда много интересна смес на руско и западно оръжие – военните са въоръжени и с калашници, и с няколко вида западни – американски ЕсЕмГе-та, „Хеклер и Кох“ и др. Египет е полувоенна държава. Военните са навсякъде, откак преди години екстремисти избиха група туристи. Военен конвой придружава автобусите с туристи на път извън Кайро.

Тук на власт от 35 години е президентът Хосни Мубарак. Наричат го Фараона. Много напомня Тодор Живков, но, изглежда, е по-умен. Оставил е частния бизнес да се развива. В тази държава почти няма данъци. Портретите му са навсякъде, като на Тодор Живков – в неопределена възраст към 45. А той е над 70 годишен. За него не се говори тук.

И тук има KFC и Макдоналдс. Но не ми се ходи там, при наличието на толкова рибни ресторанти. Има и скъпи, и евтини сладкарници. По заведенията в центъра на Кайро се събират младежи, както в Европа. В тях можеш да видиш двойки – момче и момиче, неженени, на една маса си говорят. Това не се среща другаде в Египет.

Кайро – 22-милионна лудница денем, 18-милионна – нощем.
Сега е жега. По Нова година ще стане поносима за нас температура – около 15 градуса. Местните ще се облекат с дебели пухени якета върху галабеите (чак ме досмешава).
Но мравунякът не спира, денем и нощем.

Писмо от Кайро
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.