Западът втвърдява тона към Русия. Така и трябва

В кулоарите на срещата на върха на Г-20 новият (но и стар) президент на Русия Владимир Путин ще се срещне с президента на САЩ Барак Обама за пръв път откакто бе избран през март. Срещата вероятно ще премине в ледена обстановка. Така и трябва, тъй като откакто миналата есен реши да се върне в Кремъл, Путин е рязко негативен и антизападно настроен, напоследък особено по въпроса за Сирия. Подобно поведение налага твърд отговор от Запада.

Когато Обама дойде на власт, правителството му заговори за „рестартиране“ на отношенията с Русия. Този нов, по-приятелски подход доведе до някои полезни следствия. Той даде възможност на САЩ да договорят и ратифицират договор за съкращаване на стратегическите оръжия, помогна за постигане на малко по-градивно руско отношение към ядрените амбиции на Иран и осигури влизането на Русия в Световната търговска организация (СТО).

Точно като при Китай преди едно десетилетие, членството в СТО би трябвало да накара Русия да се съревновава по-открито и по-честно на световните пазари и да се съобразява повече с правилата на международната търговия.

Рестартирането обаче отчасти се основаваше на две погрешни надежди: че Дмитрий Медведев, на когото Путин през 2008 г. отстъпи президентството за един мандат, наистина ще поеме нещата в страната в свои ръце, и че някои хора в правителството му имат стабилни либерални прозападни възгледи. Тези надежди бяха разбити след като Путин през септември избута встрани Медведев, за да може да се завърне в Кремъл, както и от фалшифицирането на изборите, репресиите над московските протестиращи и новото му неотстъпчиво поведение.

Това не трябва да води до пълно скъсване с Русия. Градивното ангажиране трябва да продължи в икономическата област. С поевтиняването на петрола по-силни икономически връзки със Запада може да помогнат за създаване на бизнес общност в Русия, която вижда нуждата от по-голяма либерализация, за да продължи икономиката да расте. З

ападът със сигурност трябва да помисли за въвеждане на разумни визови правила за руски бизнесмени (тези на Великобритания са абсурдно строги). Други останки от Студената война като търговските ограничения Джаксън-Ваник също трябва да отпаднат. А защо да не размахаме пред обичащия „дрънкулки“ Путин перспективата за членство на Русия в клуба на богатите страни ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие)? Или споразумение за свободна търговия с ЕС?

Ако обаче е правилно да се ангажираме икономически, също така е правилно да осъдим нелибералната автокрация на Путин. Обама трябва недвусмислено да критикува слабите резултати на Русия по отношение на човешките права и демокрацията. Западните посланици не трябва да се колебаят да разговарят с опозиционни протестиращи в Москва само защото Кремъл възразява.

Във външната политика също Западът трябва да е твърд. Не може да се допусне Русия да налага вето на плановете на САЩ за противоракетна отбрана в Европа. Нито пък продължаващото блокиране от Путин на резолюциите в Съвета за сигурност на ООН, разрешаващи намеса в Сирия, трябва да се третира като непреодолимо препятствие пред предприемането на действия, както не беше препятствие и в Косово през 1999 г.

Лидерите на Г-20 трябва да положат максимални усилия да накарат Путин да се чувства неловко заради подкрепата му за Асад. Тази седмица държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън бе възхитително твърда, като осъди продажбите на оръжия от Русия на Сирия.

Путин уважава твърдостта, не слабостта. Това е от значение, когато нещата опират до по-крайните прояви на правителството му като хвърлянето в затвора на някогашния шеф на петролната компания „Юкос“ Михаил Ходорковски или поведението му при убийството на работещия за чуждестранни инвеститор Уилям Браудър адвокат Сергей Магницки и на бившия агент на КГБ Александър Литвиненко в Лондон.

В подобни случаи е правилно да се направи опит да се идентифицират замесените лица, за да им се откажат визи и да се замразят активите им, както се предлага в законодателна поправка на конгреса, свързана със случая Магнитски. Също така е правилно да се работи срещу прането на пари през западни финансови центрове. Русия не трябва да бъде специално посочвана, но трябва да бъде третирана като други автократични и корумпирани държави.

Путин култивира образа на популярен силен човек с твърда ръка, който е обект на възхищение, но вълната от протести откакто обяви завръщането си в Кремъл излага слабостта и загубата му на подкрепа. Властовата му база започва да се уронва. Икономическо ангажиране със Запада в съчетание с твърда критика на злоупотребите с демокрацията и човешките права у дома и в чужбина е най-добрият отговор.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.