Ахмадинеджад не иска просто да изчезне

Асошиейтед прес

Ахмадинеджад в Ливан. Снимка: АП/БТА

Иранският президент съвсем не изглеждаше като залязваща политическа звезда на посветената на въпроси на сигурността среща на върха на ШОС в Пекин миналата седмица. Лидерите на Китай и Русия откъснаха от времето си за лични срещи с Махмуд Ахмадинеджад и му предоставиха възможност да даде гласност на любимите си теории за Запада.

Но Ахмадинеджад винаги изглежда с възстановени сили, когато е на път. Родината му е мястото, където политическите му рани са най-очевидни и където приближаващият край на манданата му вече се включва в сметки с доста висок залог.

Някога любимият син на иранската теокрация – нейният разпален популист в яке на обикновен човек или в костюм конфекция, носен от бюрократите, сега „накуцва“ към последната година от мандата си изключително отслабен и в неочакваната позиция на аутсайдер сред хардлайнерите.

„Може да е трудно за вярване за онези, които едва обръщат внимание на иранската политическа сцена, но Ахмадинеджад се очерта – донякъде в процеса на елиминация – като умерен политик в сравнение с архиконсерваторите от управляващия режим“, заяви Салман Шейх, ръководителят на център „Брукингс – Доха“ в Катар.

„Реформистите и опозицията бяха разбити или накарани да млъкнат“, добави той. „Това остави на сцената Ахмадинеджад и огромното му политическо его.“

Миналата година Ахмадинеджад загуби битката за надмощие с управляващия режим, който му помогна да се издигне от почти пълната неизвестност в градския съвет на Техеран и го подкрепяше през 2009г. по време на масовите вълнения след спорното му преизбиране.

Но той все още има в запас известни политически муниции. Начинът, по който ще ги използва, ще даде тон на вътрешните политически решения в Иран, който се бори с въпроси от типа на: колко големи отстъпки да направи в ядрената безизходица със Запада, как да противодейства на разширяващите се санкции и какво да прави с войнствения и амбициозен Ахмадинеджад след изборите за негов приемник през юни 2013.

Основен елемент е, казват аналитици, дали Ахмадинеджад отново ще оспори безграничните правомощия на върховния лидер аятолах Али Хаменей и поддръжниците му начело с Революционната гвардия. Враждата започна миналата година с опита на Ахмадинеджад да засили влиянието на президентската институция върху ключови области като разузнаването и външните работи, които са изцяло в ръцете на духовенството.

Тази битка е загубена. Все пак Ахмадинеджад все още разполага с възможността да се бори за свой политически съюзник на президентските избори следващата година, която ще бъде последната му на поста заради ограниченията в мандатите. Той може също така да се опита да раздвижи позицията на Иран в ядрените преговори със САЩ и другите световни сили, които започнаха тази седмица в Москва.

Смята се за възможно Ахмадинеджад да е по-отворен за сделки с Вашингтон, които биха задоволили и двете страни: позволение за Иран да продължи да обогатява уран до определено ниво за реакторно гориво, но с повече възможности за инспекции на ООН. Преговорите обаче са изцяло надзиравани от управляващия режим. Някои аналитици дори твърдят, че е възможно Хаменей да иска да избегне евентуален напредък със Запада, докато не изтече мандатът на Ахмадинеджад, от страх че той би могъл да го използва като свое политическо предимство.

„Ахмадинеджад е човек без власт и режимът иска това да продължи така“, казва Мехрзад Боруджерди, професор от Сиракюзкия университет, който следи събитията в Иран. „Те искат да го държат на къс повод. Той обаче ще се дърпа. Това е класическият случай на слаб пост, заеман от силна личност.“

Президентът на Иран отговаря за основните икономически въпроси и редица всекидневни дела. Но главните решения, от външните работи до военните въпроси, се контролират от теокрацията. На това Ахмадинеджад заложи злополучно миналата година.

Десетки от съюзниците на Ахмадинеджад бяха арестувани или прочистени от политиката, а той бе лишен от възможността да подготви свой приемник. В момент на гняв Хаменей дори намекна, че някой ден Иран може да се откаже от системата на директно избиране на президент в полза на министър-председател.

Изборите през февруари засилиха редиците на противниците му в парламента. През март Ахмадинеджад стана първият ирански президент, изправен пред депутатите да отговаря за политиката си и конфронтацията с Хаменей, който според консервативните си последователи може да отговаря само пред Бог.

Това остави Ахмадинеджад политически смачкан, но все още с достатъчна подкрепа сред работническите прослойки в Иран и бедните селяни, които смятат управляващите духовници за далечни и недостижими.

В реч през май Ахмадинеджад косвено атакува теокрацията, като възхвали хилядолетната епическа поема „Шахнаме“, която разказва предания за предиислямската зороастрийска религия на Персия. „Иран е там, където има справедливост, свобода и монотеизъм“, каза той на тълпите.

„Ще бъдем свидетели на още шумни протести от Ахмадинеджад“, предрече независимият техерански политически анализатор Бехруз Шоджаи.

Именно това тревожи управляващото духовенство. Не е сигурно дали те изцяло са одобрили най-сензационните изказвания на Ахмадинеджад през годините, включително думите му, че Израел е „обречена държава“, и поставянето под въпрос на мащабите на Холокоста. Но няма съмнение, че арогантността на Ахмадинеджад усложни преговорите за ядрената програма на Иран, за която Техеран настоява, че е само за енергийни цели и медицински изследвания.

„Ахмадинеджад едва ли ще остави блестящо наследство“, казва Ехсан Ахрари, политически анализатор от Вирджиния. „Тирадите му за така наречената „митична природа“ на Холокоста повишиха ненужно напрежението с Израел.“

Гари Сик, експерт по Иран в Колумбийския университет, също смята, че тези приказки са причина за твърдата позиция на световните сили в ядрените преговори. „Впечатлението, което той създаде с непремерените изявления и перченето си, е, че Иран е вероломен и изключително идеологизиран“, казва Сик. „В много отношения това е грешно впечатление, но той го подсили в представите на Запада.“

Въпреки сериозното внимание, насочено към външните битки на Иран – включително бъдещето на съюзника му Башар Асад в Сирия – през следващата година Иран вероятно ще съсредоточи вниманието към вътрешните си проблеми. Ахмадинеджад ще преследва някаква постпрезидентска политическа роля. Междувременно управляващият режим ще оценява кандидатите за следващите президентски избори – всички очаквания са, че само надеждни и податливи на влияние фигури ще минат проверката.

Теокрацията държи козовете. Тя одобрява всички кандидати за президентството и за парламента. Посланието в тези дни е: реформисти, либерали и всички, които оспорват режима, ще бъдат изхвърлени.

Водещите кандидати за момента включват председателя на парламента Али Лариджани, кмета на Техеран Мохамад Багер Калибаф и бившия командващ на революционната гвардия Мохсен Резаи. Всеки от тях най-вероятно ще използвал по-мек език на световната сцена от Ахмадинеджад.

Меир Джавендафар, роден в Иран политически анализатор, който живее в Израел, казва, че Хаменей се чувства лично раздразнен от Ахмадинеджад, след като го бе глезил като „сина, който винаги е искал“. А Революционната гвардия „ще направи всичко по силите си да убеди Хаменей да избере някой, който би се подчинявал безпрекословно“, казва Джавендафар, съавторът на биографията на Ахмадинеджад „Ядреният сфинкс на Техеран“.

Политическата изолация на Ахмадинеджад обаче може да му развърже ръцете за действия, които да го направят по-популярен. Някои смятат, че той може да стигне по-далече с предизвикването на режима като начин да угоди на оставащите си поддръжници.

Ахмадинеджад оставя хората да гадаят. Миналата седмица той написа в уебсайта си, че представата му за „справедливост“ означава не само да се изправиш срещу враговете си, но и да се бориш с „приятел, другар, съпартиец и колега“.

Не стана ясно дали това е предупредителен изстрел за нова битка с управляващото духовенство или оплакване от това, че бивши консервативни съюзници са го изоставили.

Само двама от петимата президенти след Ислямската революция през 1979 година са продължили да заемат видни роли – Хаменей и Акбар Хашеми Рафсанджани, който е също враг на Ахмадинеджад от президентската надпревара през 2005 г. Предшественикът на Ахмадинеджад, Мохамад Катами, бе неутрализиран заедно с реформистките си съюзници.

„Ахмадинеджад не иска просто да изчезне“, казва Садер Зибакалам, професор по политически науки в Техеранския университет. „Като се имат предвид личността и характера му, би било трудно за него да напусне сцената“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.