Скритото водно богатство на Африка

в. Ню Йорк таймс

Сърфист се забавлява с големи вълни през зимата край бреговете на Южноафриканската република. Снимка: ЕПА/БТА

Африка е континент, в който повече от 300 милиона души нямат достъп до качествена питейна вода, а всъщност лежи върху големи запаси.

Британското научно списание „Изследвания на околната среда“ (Еnvironmental Research Letters) наскоро публикува карти на подпочвени води в Африка. Картите са резултат от двегодишно проучване на Британското геоложко дружество, финансирано от британския Отдел за международно развитие.

Изследването показва, че в Африка количеството на подпочвените води, естествено „складирани“ в скални пукнатини и шупли, е много по-голям (може би 20 пъти повече) от осемте хиляди кубични мили вода, видими в езерата и реките. Тази вода има огромен потенциал да помогне на цели народи и страни да се отърват от бедността, да произвеждат повече храна и да се адаптират по-добре към климатичните промени. Но тези запаси може да създадат и напрежение между съседни страни.

Досега в Африка са открити поне 45 трансгранични подземни водни резервоара или жили и съперничеството за тях понякога води до сериозно обтягане на отношенията. Подземната вода обаче се движи много бавно (обикновено с по-малко от метър на ден) и при това положение общите подземни запаси би трябвало да бъдат стимул за сътрудничество, а не за конкуренция. Първата стъпка към това е откриването и описването им.

Признавайки този факт, през декември 2011 г. Общото събрание на ООН призова членовете си да започнат да работят в името на обща цел: ефективно управление на общите запаси от подпочвени води.

В момента главната пречка за снабдяване с качествена питейна вода е липсата на пари. Ако се инвестира достатъчно в проучването на подпочвените води и внимателно се определи къде да са кладенците, обикновено е възможно да се направи кладенец, който да доставя достатъчно качествена вода за населението на приемлива цена.

Подпочвените води реагират бавно на суши и наводнения и затова са много по-неподатливи на промените в климата, отколкото водните запаси в реките или езерата. Затова сериозното и отговорно инвестиране във водни кладенци и помпи ще помогне да се доставят надеждни и безопасни запаси на значително количество хора, които нямат качествена питейна вода.

Само парите обаче няма да решат проблемите с питейната вода. Около 30 на сто от кладенците на Африка вече не се използват и затова дарители като Световната банка, фондацията „Гейтс“ и Агенцията за международно развитие на САЩ трябва да се заемат сериозно с експлоатацията и поддръжката на системите за водоснабдяване. Новите водни запаси обикновено отиват за по-богатите, така че инвестирането във водоснабдяване би трябвало да се насочи към отдалечени райони, където живеят много от най-бедните; а с увеличеното използване на подпочвени води идва и нуждата от повече квалифицирани и опитни кадри, които да разработват и управляват тези ресурси.

Сериозна тревога буди фактът, че хората може да използват подпочвените води за нещо, което за момента изглежда добра идея, но да го направят по неразумен начин. Много се говори за това, че в Африка няма надеждно производство на храни и на пръв поглед напояването с подпочвени води изглежда перфектното решение. Това обаче не е толкова лесно. Картите ни показват, че извън големите подземни водни пластове под Сахара няма много места, където може да се пробие кладенец и да се източи достатъчно вода, която да поддържа системи за централно напояване като тези в Небраска.

Възможен компромис би бил да се окуражи напояването в малък мащаб, използващо по-ниско продуктивни кладенци. Този подход също ще изисква значително инвестиране в експертна дейност в Африка, в разработването и управлението на подпочвените води и намаляването на цените на сондажите и помпените станции.

Ами всичката тази вода под Сахара? За съжаление, колкото и да е изкушаваща, тя не е леснодостъпна и изисква скъпи, дълбоки кладенци и огромни тръбопроводи, за да се пренесе водата там, където хората имат нужда. Либия е единствената страна, която е инвестирала сериозно в използването на подпочвените води на Сахара, изхарчвайки около 20 милиарда щатски долара за водоснабдяване на крайбрежните градове и за напояване.

Не бива да се отплесваме по големите запаси отвода под Сахара и по мечтите за междуконтинентални тръбопроводи. Приоритет трябва да е осигуряването на вода на тези, на които все още им се налага да пият опасна за здравето вода от езерца и дупки в сухи речни корита и това трябва да се прави разумно и отговорно.

Трябва да продължим да намаляваме цените за сондиране и да повишаваме строителните стандарти, да подкрепяме и развиваме професионалистите по подпочвените води в Африка. Тогава можем да се съсредоточим върху това да помагаме на отделни общности, на малките градове и дори на цели народи, които устойчиво да разработват и опазват подпочвените води под краката си.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.