Израел чака Путин с въпроси за Иран

Асошиейтед прес

Владимир Путин с иранския президент Ахмадинеджад. Снимка: АП/БТА

Когато Владимир Путин посети Израел следващата седмица, светът може да поиска да насочи вниманието си натам – иранската ядрена програма ще е на челно място в дневния ред, а железният руски президент, за когото общоприето се смята, че угажда на иранците, може да държи ключа към избягването на следваща война в Близкия изток.

Предвид близките отношения с Иран и гласът й в Съвета за сигурност на ООН, Русия може да изиграе важна роля в идните месеци за решението на Израел дали да атакува предполагаемата ядрена програма на Иран.

Общоприетото мнение в Ерусалим е, че след години на колебания Западът е осъзнал заплахата от Иран, но неохотата на Русия и Китай да подкрепят осакатяващ режим от санкции и натиск окуражава иранците, намалява вероятността те да отстъпят и увеличава вероятността за нападение като последно средство.

„Посланието, което руснаците ще получат е, че Израел не може да толерира ядрено въоръжен Иран. Разбира се, ние предпочитаме дипломатическо решение, но ще използваме всички средства, за да защитим оцеляването на Израел“, каза Яков Ливне, отговарящ за отношенията с Русия в израелското външно министерство.

„Очакваме Русия, като член на Съвета за сигурност, да демонстрира отговорност и да помогне да се предотврати иранската ядрена надпревара“, каза той. „Мисля, че това ще е най-важната тема, централната тема тук идната седмица“.

Израел смята Иран за най-опасния противник, защото е убеден, че иранската ядрена програма цели производство на бомби, а не на енергия, както твърди Иран. Опасенията са подхранвани от честите призиви на Иран за унищожението на Израел, подкрепа за антиизраелски екстремисти и арсенал от балистични ракети.

Служители разпалиха слуховете за израелски планове за нападение с твърденията си, че преместването на ядрени съоръжения в добре укрепени подземни бункери в Ирак скоро ще направи програмата недосегаема за въздушни удари. Путин може да очаква натиск да се присъедини към Запада в похода му да спиране на програмата.

Сметките на Путин са сложни. Въздигащата се Русия, която се опитва да се утвърди на световната сцена след 20 слаби години, едва ли ще изостави търговския си партньор и от време на време съюзник. Изявленията му обаче предполагат, че той може би иска и да успокои израелците, след като предупреди за наистина катастрофални последици в случай на военен удар.

САЩ и ключови европейски държави дадоха ясно да се разбере, че са против израелска атака, която може да доведе до отмъстителна реакция, в която да бъдат въвлечени и други страни и която допълнително ще разтърси световната икономика. Срещу Иран са въведени три пакета санкции на Съвета за сигурност, които Израел приветства, но и предупреди, че не са достатъчни.

Русия и Китай се обявиха против усилията за по-строги санкции на ООН в Съвета за сигурност, но други работят за нови мерки. На 1 юли 27-те страни членки на Европейския съюз ще спрат вноса на ирански петрол. Други големи вносители като Япония, Индия, Южна Корея се съгласиха под американски натиск да намалят покупките на ирански петрол.

Русия, която има доста собствен петрол, не е фактор за петролните санкции и не е участвала също във водените от Запада усилия да изключи Иран от международните банкови мрежи, а високопоставени служители в Москва непрекъснато се обявяват против едностранни действия срещу Техеран.

Визитата на Путин идва след неубедителния край на друг кръг от преговори между Иран и световните сили- САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания и Германия имаха три кръга от преговори с Иран през изминалите месеци, които не доведоха до пробив в убеждаването на Иран да ограничи обогатяването на уран. Нов кръг от преговори на невисоко равнище е насрочен за юли.

Израел обвинява Иран, че използва преговорите като претекст да продължи с усилията за сдобиване с бомба. Израел настоява да се спре обогатяването на уран, а вече произведеният уран да бъде поставен под международно наблюдение. Иран отхвърли тези искания.

Иран твърди, че ядрената му програма е изключително за граждански цели като медицински проучвания и генериране на енергия – твърдение, посрещнато скептично в Израел и на Запад. Израелският министър на отбраната Ехуд Барак неколкократно каза, че Израел може да седмици, но не години преговорите да успеят.

Ролята на Русия в конфликта с Иран е сложна. Русия добре се възползва от иранската ядрена програма с построяването на ядрен реактор в Бушехр на стойност 1 млрд. долара.

В същото време Русия продължава да участва в международния диалог с Иран. Под натиска на американски и израелски искания Москва отмени сделка за продажба на ракети с голям обсег за Иран, които щяха да са мощен възпиращ фактор срещу въздушно нападение.

„Не мисля, че Русия е заинтересувана от ядрен Иран. Мисля, че Русия се интересува от стабилен Близък изток, в който не доминира радикалния ислям“, каза Ливне. Няма коментар по въпроса от руски служители.

„Русия играе сложна игра с Иран“, каза Меир Джаведанфар, роден в Иран анализатор, който живее в Израел. Той каза, че е възможно спектакълът на Путин в Израел да цели да изпрати послание до Техеран, че е по-добре да ограничи ядрените си амбиции.

„Една от причините Путин да дойде в Израел е да окаже натиск върху иранците, да каже „Ако не направите компромис, ще застана повече на страната, която смятате за свой враг““, каза Джаведанфар.

Друга тема, която със сигурност ще изникне по време на 24-часовата визита, са продажбите на руски оръжия за Сирия – врагът на Израел на север, който преживява ожесточен бунт срещу президента Башар Асад от 15 месеца.

Израел се тревожи, че оръжията в Сирия ще достигнат до антиизраелските екстремисти от Хизбула в съседен Ливан. Израел твърди, че руски ракети, продадени на Сирия, са достигнали до Хизбула по време на войната през 2006 г. с израелските въоръжени сили.

Въпреки понякога различните подходи Израел и Русия се радват на приятелски отношения като цяло и имат дълбоки икономически и културни отношения, подхранвани от над 1 милион имигранти от бившия Съветски съюз, които живеят в еврейската държава.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.