Испанското правосъдие е на прицел след гръмки скандали

ДПА

Във време, когато испанската икономическа криза подкопава доверието към политиците, друг стълб на демокрацията – съдебната власт, също е на прицел.

Скандал с председателя на Върховния съд Карлос Дивар е най-новият удар за съдебната система, която много испанци смятат за политизирана и неефективна и не й вярват. Дивар същевременно е председател на Генералния съвет на съдебната власт, най-висшия орган на магистратите в страната.

Очакваше се той да подаде оставка заради твърденията, че е използвал близо 30 000 евро от средствата на Генералния съвет за финансирането на дузина луксозни частни пътувания, включително до курорта Марбея на Коста дел Сол. Вътрешният дебат за Дивар изложи на показ дълбока борба за власт в Генералния съвет.

Случаят Дивар навреди много на институцията, заяви пред кореспондента на ДПА Хосе Луис Гонсалес Арменхол, говорител на Сдружението на съдиите „Франсиско де Витория“.

Случаят Дивар беше предшестван от този с Балтасар Гарсон, съдия от влиятелния Национален съд, който се сдоби със световна известност, разследвайки нрушения на човешките права в Латинска Америка и другаде.

Върховният съд го лиши от права по-рано тази година, като го призна за виновен в нарушаване на правилата на професията, заради незаконното подслушване на заподозрени и техните адвокати в дело за корупция. Случаят се превърна в международен скандал, когато правозащитници обвиниха консервативните съдии, че са отстранили Гарсон заради опита му да разследва престъпленията срещу човешките права по времето на диктатора Франсиско Франко (1939-75 г).

Консервативната Народна партия на премиера Мариано Рахой има далечни връзки с Франко, обвинен от Гарсон за изчезването на над 100 000 опоненти по време на Гражданската война (1936-39 г). и последвалата 36-годишна диктатура.

И двата скандала предизвикаха улични демонстрации и кампании в интернет, при които привърженици на Гарсон протестираха срещу съдебния процес, а хиляди призоваваха Дивар да подаде оставка.

Двата скандала последваха „за капак“ няколко спорни присъди, както и продължителни критики срещу съдебната власт, че е под политическо влияние, бавна, прекалено консервативна и откъсната от реалния живот.

Доверието към съдебната власт все повече е под съмнение в период, когато испанците се нуждаят от силни институции, за да се справят с най-тежката икономическа криза от десетилетия, и се засилват опасенията, че страната ще има нужда от международен спасителен план.

Общото възприятие на гражданите за съдебната власт е, че тя е много далеч от тях, прекалено политизирана, непрозрачна и затворена в себе си, твърди крайнолевият депутат Хуан Тарда. Близо половината от испанците смятат, че съдебната власт не е независима, сочат проучванията на общественото мнение.

Според Арменхол много от проблемите се коренят в системата на избиране на Генералния съвет на съдебната власт. Членовете му се избират от парламента, като главните политически партии си поделят местата.

20-членният Съвет на свой ред избира членовете на Върховния съд и председателите на Националния съд, на регионалните и провинциалните съдилища, което позволява политизирането да проникне в цялата система. Съдиите в Конституционния съд, най-горната съдебна инстанция в страната наред с Върховния съд, също се избират частично от парламента.

Партиите използват съдилищата, за да водят политически битки, например в опитите да ограничат регионалната автономия или да се противопоставят на хомосексуалния брак.

Съдиите трябва да избират собствените си представители в Генералния съвет, заяви Арменхол. Правителството действително има планове за подобна реформа. Арменхол подчерта и нуждата от повече съдии, за да се облекчи сегашното им натоварване, което според него, е много по-голямо, отколкото в останалата част на Европа.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.