www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
събота, 16 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Възходът на различните

25 Юни 2012

 

в. Ню Йорк таймс

Рисунка: доминиканюз

Независимо от това какво може би сте чували, “възходът на другите” не е нещо ново. Нито непланирано.

Когато САЩ излязоха от Втората световна война като най-мощната, както се твърди, държава в историята, с безпрецедентен дял от световния брутен вътрешен продукт, промишлено производство и военна мощ, те се заеха да създават свят, моделиран според собствения си (макар и не винаги съвършен) подход: многостранен, а не имперски, служещ на американските интереси, но и на интересите на всеки, приемащ международната система, оформена от САЩ.

Студената война прикри факта, че архитектите на следвоенния свят са имали изключително всеобхватна визия и още от времето на Плана Маршал чак до края на Студената война са подкрепяли световен ред, който е улеснявал глобалния икономически растеж.

По съвсем реален, макар и често пренебрегван начин, САЩ са били в относителен спад след 1945 г. - и точно това е било желанието на Вашингтон, защото във възход бяха предимно американски съюзници. Днес този световен ред е изправен пред предизвикателство. Предизвикателството обаче не е възходът на “другите” а на “различните”.

Въпреки спорадичните търговски напрежения през Студената война, държавите, които излязоха на световната сцена от 1945 до 1990 г., го направиха под опеката на САЩ и до голяма степен копираха американския модел, политически и икономически. Те бяха истинските “други”: развити индустриални демокрации, които се вградиха в либералния международен ред и го укрепиха.

Силите, които са във възход сега, са фундаментално различни. И именно това различие, а не просто фактът, че се появяват други сили, е голямото предизвикателство за САЩ и оглавявания от тях международен ред.

По какво се различават “различните”? Първо, те са бедни. По всичкик мерки, освен общия размер на икономиката, днешните сили във възход приличат повече на своите равни събратя от нововъзникващия пазар, отколкото на развитите индустриални страни, които процъфтяха след Втората световна война.

БВП на Китай на глава от населението е една девета от този на САЩ, на Индия е една трийсет и пета. Понеже са бедни, те възприемат по-нататъшното си развитие като свое право и остават по-загрижени за икономическия растеж, отколкото за отговорното ръководство на международната икономика - също както постъпи Западът в подобен момент от своето развитие.

Второ, днешните сили във възход са по-разнообразни в политическо отношение, отколкото тези, които преживяха възхода си през Студената война. Следвоенните Германия и Япония бързо институционализираха представителни правителства и силни капиталистически икономики и оттогава не са се сблъсквали със сериозни кризи на системата.

За разлика от тях, Китай е авторитарен държавен капиталист, Русия и Саудитска Арабия са стриктно петролни държави, а Индия е смесица от демократичен либерализъм и внимателно упрявляван пазарен капитализъм. Даже Бразилия, най-близка до западния модел сред новите световни сили, подкрепя голям брой големи национални държавни компании и твърдо защитава политиката на индустриализация.

Това политическо многообразие е придружавано от политическа нестабилност. “Другите” във възход са вътрешнополитически взривоопасни. Рияд гледа с опасение на “арабското пробуждане”, а Русия е изправена пред разрастващо се вътрешно протестно движение. Управлението в Индия е едновременно склерозирало и хаотично, като управляващатата партия на Конгреса разчита на изменчиви партньори, за да запази властта. Скандалът с Бо Силай извади на показ напреженията в Китайската комунистическа партия. Всичко това подхранва изолационистко фокусиране върху вътрешните проблеми у силите във възход, които са загрижени повече за вътрешните си проблеми, отколкото за световните.

Освен това новите възходящи “други” не признават легитимността на оглавяваната от САЩ международна система, нищо че същевременно се стремят към повече власт в нея. Страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) се борят както за по-голямо представителство в Международния валутен фонд, така и против разширяването на ролята на фонда в контрола над финансовите системи на страните членки с цел предотвратяване на бъдещи кризи.

Китай и Индия твърдят, че трябва да бъдат включени във всеки международен процес в борбата с промените в климата, но и да бъдат освободени от сериозни отговорности в бъдещ глобален режим за борба с климатичните промени. Това нежелание да приемат правилата, благодарение на които са се развили, е в пълен контраст с Германия и Япония от времето на Студената война (при които страхът от Съветския съюз мотивираше подкрепа за либерален интернационализъм) и поставя съществени пречки пред САЩ и съюзниците им.

И накрая, сегашните “други” са по-неопитни в международните дела - в дипломацията, в мироопазването и в правилата и нормите на международното управление.

Повечето бяха относително дребни играчи в световния ред по времето на Студената война и малко от тях са имали опит като колонизатори, вместо колонизирани - подценяван фактор за способността на Запада да оформи трайна международна система след Втората световна война. С възхода на различните на международна сцена, общият им авторитет ще разклати системата по непредвидим, неконтролируем и твърде вероятно пагубен начин.

Именно “възходът на различните”, а не просто на “останалите”, е предизвикателството пред САЩ. И да се разбере тази разлика е от ключово значение при планирането на политиката на САЩ в днешния свят.

БТА

* Иън Бремър е президент на “Юрейша груп” (Eurasia Group) и автор на книгата “Всяка държава сама за себе си: Победители и губещи в света след “Кота нула (след 11 септември)” (Every Nation for Itself: Winners and Losers in a G-Zero World). Дейвид Гордън е ръководител на изследователската работа в “Юрейша груп” и бивш директор на политическото планиране в Държавния департамент на САЩ.




Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Pitashtia
    Има нещо вярно в тази статия, но същината на проблема не е в различието на другите, а във вторичното подивяване на капитализма, което се ускори след края на студената война. Светът е глобализиран икономически, обединен до степен изпреварваща политическото и духовно обединение и играта бързо може да загрубее защото наистина правилата доколкото ги има наистина не се спазват. Освен това тези правила , ситуацията поставя в изгодни позиции капитала пред труда и фиска, което нарушава баланса между натрупване и потребление в полза на натрупването.По време на студената война западната икономика работеше добра, защото синдикатите бяха в състояние да оскъпяват труда, ...още






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com