Мохамед Халаф: Благодарение на САЩ паднаха фашизмът и комунизмът. Кой ще ни спаси от ислямизма?

Мохамед Халаф. Снимка: личен архив

Иран няма да се откаже от ядрената си програма. В шиитската доктрина има нещо непреводимо, нарича се „Такия“. То означава, че е оправдано да лъжеш всеки ден, щом е в името на исляма, обяснява журналистът

Мохамед Халаф е роден в Ирак. Завършва бакалавърска степен в Багдадския университет, факултета по „Литературознание”. В Ирак работи като журналист в централни вестници. След идването си в България защитава докторат в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Факултета по журналистика и масови комуникации. От 1981 г. насам е кореспондент за Балканите за престижния кувейтски вестник „Ал Уатан” (Al Watan). Отразявал е различни военни конфликти в Близкия Изток и на Балканите. Сътрудничил е на много български печатни и електронни медии. Чете лекции по Международни отношения и Близък Изток във Философския факултет на Софийския университет, специалност „Политология”. Лектор е и в Дипломатическия институт към българското Външно министерство.

– В момента много се говори за опасността от война между Израел и Иран. Смятате ли, че ще се случи?

– Израел не са толкова луди, за да предизвикат война сега. По-скоро оказват натиск на Иран. А Иран сега са в страшна икономическа ситуация, с падаща стремително валута поради наложените международни санкции. Техеран взе мерки, забраняващи излизане и на един долар от страната, започна да иска плащане с иранска валута.
Има двама души в израелското правителство, които искат война – това са израелския премиер Нетаняху и министърът на отбраната Ехуд Барак. Мнозина наблюдатели казват, че цялата суматоха в Израел не е заради иранската атомна заплаха, Нетаняху цели да отвлича вниманието от палестинския въпрос, за да може Израел да продължи строителството на селища. В последната среща с американския президент имаше сблъсък, защото Барак Обама е против войната.

– Сега има нов кръг разговори по иранската ядрена програма, след прекъсване от над година. Какво очаквате? Ще има ли промяна?

– Според мен Иран беше принуден да отиде на преговорите и американският президент знае това. Затова предупреди, че ще накаже всички държави, които купуват ирански петрол след юли. И това дразни Иран, както и фактът, че Турция реши да намали купуването на петрол.
Другото нещо, което се случи е, че САЩ предупредиха Пекин, че ако продължава да заобикаля санкциите срещу Иран Вашингтон ще санкционира фирмите им, които се търгуват на американската борса. Това накара китайското правителство да намали наполовина вноса от Иран, който задоволяваше около 20-25 % от нуждите му. Неотдавна американски официален представител беше в Ливан, Обединените арабски емирства, Ирак. Той предупреди ливанското правителство и банките, че ако САЩ установят, че престъпват санкциите не само срещу Иран, но и срещу Сирия, ще бъде бойкотирана ливанската финансова система. За Ирак също има данни, че нарушава санкциите.
Може би Техеран ще отиде към временно споразумение, но според мен няма да се откаже от програмата си. Явно е, че под натиска на строгите международни санкции вече има проблеми вътре в Иран. Ситуацията в Близкия изток се промени след Арабската пролет. Събитията в Сирия също застрашават позицията на Иран в близкоизточния регион.
Според мен и според ирански анализатори извън Иран, работещи в различни западни центрове, иранският аятолах Али Хаменей под натиска ще се ориентира към временно споразумение, което да отслаби санкциите и да даде повече време на Иран.

Мохамед Халаф. Снимка: личен архив

– Какви сили всъщност управляват Иран?

– В Иран има много интересни събития, защото разколът между различни центрове на властта се увеличава. Ситуацията е деликатна, предстои президентски вот. Президентът Махмуд Ахмадинеджад е в немилост, има сериозен проблем между него и Хаменей от почти година и половина. Това сочи, че Ахмадинедждад е много силен.
Ахмадинеджад беше любимото дете на аятолаха, но вече не е така, от над година и половина Ахмадинеджад играе своя игра, иска да провежда политика далеч от контрола на Хаменей. Това доведе до сблъсък между двамата.
В Иран положението е следното. Новото поколение, свързано с Революционната гвардия, иска да се освободи от опеката на аятоласите, иска само да провежда политика. Това дразни аятоласите.
Има т. нар. реформаторски течения, свързани с Иранската революция от 1979 г., които считат, че политиката на Хаменей и на Ахмадинеджад, не съответства на интересите на държавата. Тези крила бяха ръководени от три силни личности в Иран – това са Мусави, Мохамад Хатами (бившият президент) и Мехди Каруби, който беше шеф на парламента и е религиозен водач. В резултат на това им беше наложен домашен арест, с изключение на Хатами. Конфликтът се засили през 2009 г., когато след изборите на улиците на големите градове имаше хиляди демонстрации срещу фалшифициране на вота. Демонстрациите бяха жестоко ударени от репресивните апарати.
Всичко  В Иран сега ври и кипи, защото се очакват новите президентски избори. Ахмадинеджад вече не е предпочитан за нов мандат.

– Кой от двамата – Ахмадинеджад или Хаменей, има амбиции Иран да стане голяма ядрена сила?

– Спрямо това те нямат абсолютно никакви различия, въпреки че има нюанси, по които се различават. По повод на уверенията на Иран, че не се стреми към ядрено оръжие интересно е, че в шиитската доктрина съществува нещо, което е непреводимо като наименование – Такия. То означава, че можеш да лъжеш всеки ден, щом е в името на Исляма това е оправдано. Иран може да говорят непрекъснато, че нямат никакви намерение да правят атомна програма. Но това е оправдано според доктрината им. Аз съм сигурен, че вървят  в тази посока и няма да се откажат лесно, може би никога – това е въпрос на живот и смърт.

– Защо Иран поставя тази цел като въпрос на живот и смърт?

– Защото счита, че щом притежава оръжието, никой няма да свали режима. Ситуацията ще е като тази в Пакистан, Индия и други държави с атомно оръжие. Моделът на Северна Корея е много работещ, там не ги интересува международната общност, лъжат непрекъснато, че ще спрат ядрената си програма, казват „Дайте помощи”, после пак изстрелват ракети, за които твърдят, че не са с военни цели. Макар че преди седмици подписаха спогодба с американците да получават 250 хиляди тона хранителни стоки и помощи. Иран виждат това и си казват: „Ето, никой не може да ги пипне, значи ние трябва да отидем далеч, по същия начин”.
Проблемът на Иран не е само в атомната политика, а че иска да господства върху целия регион. Иранците навсякъде са създали анклави, вид паралелни държави. В Ливан – „Хизбула”, в Ирак – няколко организации налагат дневния ред на иракчаните със силата на оръжието, споменахме Йемен, Бахрейн . Да не забравяме Кувейт – там те опитваха да издигнат хора, работещи за тях в парламента и на политическата сцена, въпреки че там няма партии. Да не забравяме „Хамас”. Това са техни оръдия, които използват за дестабилизиране. Цялото иракско правителство в момента е тяхно. Всичко това дава на Техеран роля, противопоставяща го на САЩ. Трябва да знаем, че в региона има сблъсък на два проекта– американски и ирански.

– Какво ще стане, ако Иран има атомно оръжие?

– Всички държави в региона ще поискат и те да имат такова оръжие. Това ще доведе до надпревара и атомно милитаризиране на целия регион. Най-страшното в момента, което се случва, е че сблъсъкът се превръща в сектантски  – шиитски и сунитски. Иран счита себе си за лидер на шиитите, а от друга страна Саудитска Арабия се счита за лидер на сунитския свят. Това е най-голямата заплаха за държавите в региона, може да се стигне до граждански войни. Такива вече имаше през 2005-2006 г. в Ирак. Жертвите бяха невинни хора, сунити и шиити без никаква партийна принадлежност.
Не всички шиити в света обаче са съгласни да бъдат идентифицирани с Иран. И не всички сунити искат да бъдат представлявани от Саудитска Арабия. Има много либерали и демократи в тези общности, които не искат да бъдат използвани.

– Преувеличени ли са апокалиптичните прогнози за Иран, сравненията с Третия Райх?

– За мен фашизмът, ислямизмът, комунизмът – всички те са една монета. Като диктатура няма голяма разлика между ислямския фундаментализъм, фашизмът, комунизмът. В този контекст иранският ислям, ислямът на „Ал Кайда” влиза в това понятие. Това е една заплаха.
Светът беше спасен  благодарение на САЩ от фашизма и комунизма. Но сега кой ще спаси този свят от ислямския фундаментализъм? Мисля, че все още никой не е декларирал, освен САЩ, че може да му противодейства. Не виждам от ЕС предприемане на подходящи мерки за съпротива. САЩ остават лидер в това, но мисля, че тенденциите след идването на Обама на власт започнаха да се променят спрямо борбата срещу ислямския фундаментализъм. Това е така поради провала на САЩ в Афганистан и Ирак. Има много различни кръгове в САЩ, които питат: „Защо трябва да се интересуваме от тези държави, да жертваме войниците ни и да харчим толкова много стотици милиарди в каузи, които никога няма да бъдат признати? След това нито един мюсюлманин няма да ни обича”.
Истината е, че изграждането на нови общества не е лесна задача. Тези, които искат да се хванат с нея, трябва да знаят, че това няма да стане за десетилетие-две.
Ударът в САЩ на 11 септември, доведе  до промяна в мисленето на различните кръгове там. Американците осъзнаха, че цялата им политика е грешна, защото са подкрепяли диктаторски режими в продължение на 60 години. Целта им е била да запазят този регион стабилен, за сметка на демократичните ценности и човешките права. Обаче загубиха и двете – и стабилността и демократичните  ценности.

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.