Изключение или пример за Европа са балтийските страни?

Ройтерс

Балтийските страни могат да служат като пример за останалата част от Европа, когато става дума за мерки за строги икономии поуката е: просто ги приложете. Близо до бивша съветска военноморска база и разнебитен жилищен комплекс от времето на Студената война има 84-годишен латвийски завод за шперплат, който е нагледен пример за успех, за който политиците в ЕС в момента мечтаят, мъчейки се да намерят изход от икономическата криза в Южна Европа.

Около 15 % от работниците бяха уволнени, след като продажбите се свиха рязко през 2009 г. с една трета. Заплатите на останалата част от персонала бяха орязани, а работната седмица бе намалена на четири дни. Сега обаче производството на компанията, за която работят над 2000 души, надхвърля нивата отпреди кризата.

Три малки страни – Литва, Латвия и Естония – бяха известни като „балтийските тигри“ през годините на икономически бум преди 2007 година. Жилищните балони и прекомерните държавни разходи обаче доведоха до икономически колапс. Латвийската икономика се сви рязко с 18 % през 2009 година. В Европа обаче се говори малко за това как тези страни, които са обвързани с еврото, се измъкнаха от кризата.

Националните валути на Латвия и Литва остават вързани към еврото. Естония се присъедини към еврозоната през 2011 година, когато други поставиха под съмнение стойността на общата валута. Латвия иска да стане част от Еврогрупата през 2014 година. Някои от най-суровите програми за икономии в Европа олицетворяваха вярата в идеята за „вътрешна девалвация“ – че икономическият растеж може да бъде подкрепен чрез съкращаване на заплатите и повишаване на производителността, а не чрез обезценяване на съответната национална валута.

Това е политика, която Европейският съюз възприема като единствения начин за измъкване от кризата на страни като Гърция и Испания. Това не бе очаквано решение. Някои служители на Международния валутен фонд (МВФ) призоваха за девалвация в Латвия. Само че на фона на натиска, оказван от Европейски съюз, опасяващ се, че заразата ще се разпространи, безпокойството на шведските банки, че ще бъдат засегнати, и искането на централната банка на балтийската република тя да се присъедини към еврозоната, бяха избрани мерките за строги икономии.

Латвийската икономика регистрира растеж от 5,5 % миналата година и от 6,9 % през първото тримесечие на тази. Безработицата, която бе надхвърлила 20 %, се понижи до около 16 %. Подобна тенденция е налице и в останалите балтийски републики. „Има дебат по темата растеж или икономии“, казва латвийският премиер Валдис Домбровскис. „Латвия е страната от 27-членния ЕС, която направи най-много по мерките за строги икономии и сега е най-бързо нарастващата икономика в ЕС.

Вероятно няма кой знае какво противоречие между тези две неща.“ Другата страна на медала може да бъде видяна недалеч от завода в жилищния комплекс, превзет от зеленината, в рушащите се болници и училища, и в понижаването на възнагражденията, което докара хиляди хора, включително представители на средната класа, до положение да получават хранителна помощ от благотворителни организации. Неравенствата в доходите в балтийските републики са едни от най-големите в цяла Европа.

„Балтийският модел“ стана част от дебата за това как ЕС може да оцелее. Той се пренесе в социалните медии. Когато носителят на Нобеловата награда за икономика Пол Кругман постави този месец под съмнение естонския път, президентът Тоомас Хендрик Илвес нарече американския икономист „самодоволен, арогантен и високомерен“.

Обратно в реалния сектор, мениджърът на Latvijas Finieris за корпоративното развитие Гатис Кепитис дава данни за фирмата. Той се смущава, когато споменава за съкращаването на работните места с 15 %, като се мъчи да намери благоприятна формулировка. Кепитис предпочита да обсъжда повишаването на производителността с 60 % между 2007 и 2011 година. Това е компания от типа зависима от износа, която на теория би трябвало да е спечелила от девалвацията.

Кепитис не е убеден. „Износът трябва да е извлякъл някаква полза от девалвацията, но тя ще да е била краткосрочна. Основният въпрос остава неразрешен. Трябва да станете по-конкурентоспособни. Трябва да сте готови да се приспособите към новите условия. Не получавате нищо от тези неща с девалвацията.“

Това показва и опитът в цяла Латвия. Цената на единица труд – груб показател за цената на труда на единица продукция – е намаляла с 27 пункта през периода 2008-2011 година (като се приема 2005-а за изходна година), по данни на Евростат. За сравнение тя е паднала с четири пункта в Испания и е нараснала със седем в Гърция.

Балтийските политици казват, дипломатично, че нямат уроци за останалата част от Европа. Изкушението обаче е прекалено голямо на моменти. „Като премиер не искам да давам други примери“, заявява естонският министър-председател Андрус Ансип. „Но нека вземем за пример Испания. Те започнаха да стимулират своята икономика, въпреки че знаеха, че нейната структура не е устойчива. Сега, въпреки всички тези пакети за стимулиране, безработицата в страната е 25 %.“

Политиците признават, че има прекалено много специални случаи в балтийските републики, които ги превръщат в изключение. Държавният дълг бе много по-малък и имаше политически консенсус. Латвия се нуждаеше от спасителен план в размер на 7,5 милиарда евро – около една трета от нейния брутен вътрешен продукт (БВП). Еквивалентен дял за Южна Европа би бил сума, която ЕС не може да си позволи. Икономическата статистика бе точна от самото начало, което означава, че кризата бе извадена на показ в пълна степен, за разлика от Гърция.

Балтийските републики не показват единствения път. Исландия – друга малка икономика – избра девалвацията след банковия колапс през 2008 година. Докато гърците преживяват пета поредна година на рецесия, Исландия се върна към икономическия растеж само след две години, като прилага капиталов контрол и направи така, че чуждестранните кредитори, а не вътрешните, да понесат главния удар. Балтийските републики обаче със сигурност могат да дадат един урок – представители на властите показват колко необходими са бързи съкращения и реформи, като и либерализирането на трудовия пазар преди умората да е налегнала избирателите и пазарите.

„Това е послание, което е твърдо в подкрепа на мерките за строги икономии“, казва новият президент на естонската централна банка и член на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Ардо Хансон… „Въпросът е да бъде достигнато дъното много бързо. В някои страни обаче процесът е толкова дълъг, че хората са малко изтощени. Може би някои не вярват, че дъното съществува.“

За страни, където заплащането на държавните служители бе намалено с до 30 процента, балтийските републики се радват на равнище на политически консенсус, невиждано в голяма част от Южна Европа. Домбровскис и Ансип дори бяха преизбрани миналата година.

Липсата на протести в балтийските републики се дължи отчасти на етническия характер на политиката. За опозицията в Естония и Латвия – предимно партии, чиято електорална база е руското малцинство – бе трудно да разшири своето влияние, за да организира демонстрации срещу пакетите за строги икономии.

Балтийците освен това си спомнят за дните на съветското управление. „Да, има висока безработица“, казва Дайга Аузина-Мелалксне – президент на Nasdaq exchange в Рига. „Хората тук обаче си спомнят за съветските времена, когато засаждаха картофи в задния си двор, за да оцелеят.“ Безработицата все още е висока в Латвия, на равнище от около 16 %. Докато обаче в пиковия момент на кризата благотворителната организация Good Samaritans е раздавала храна на до 100 000 души в страната – около 5 % от населението – то днес техният брой е намалял до 16 000.

Домбровскис очаква икономическият растеж да бъде тази година около 4 %. Има обаче безпокойства за последиците от една продължителна криза в еврозоната върху износа. До 2014 г. правителството на Латвия ще трябва да погаси вноски по държавния дълг, който се увеличи от 10 % от БВП до над 40 % от БВП по време на кризата. Това може да се окаже спирачка за растежа.

Правителството на Домбровскис настоява сега за намаляване на данъка върху доходите с 5 % – ход, който накара представители на международни институции с тревога да предположат, че Латвия харчи повече, отколкото трябва.

Неотдавнашната оставка, подадена от министъра на правосъдието в знак на протест срещу обезщетяването на еврейски организации от Втората световна война, предизвика известно безпокойство, че управляващата коалиция може да се разпадне. При все това преобладава предпазливият оптимизъм.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.