Коминочистачът от Несебър: Специалист съм, абцолютно

Снимки: Николай Григоров

Петък вечер, крайбрежната улица на Несебър е пълна с туристи. Германци, руснаци, англичани, българи – облечени с рокли, летни панталони, тениски с къс ръкав, горещо е и всеки гледа да се облече възможно най-леко. Сред тълпите туристи се прокрадва мургав мъж, с черно яке и черен панталон.

„Коминочистача идва, хайде късмет, любов, пари…“, провиква се той и подава ръката си на минувачите. „Айде на късмет да е“, подканва той туристите да го пипнат, заради поверието, че прашният, изцапан със сажди коминочистач винаги носи късмет. Или както припяваше в песента за коминочистача Елвира Георгиева „С черни бузи, с черна четка, нелепо смешен силует, но тайничко го докоснете и на шега, и за късмет!“

Несебърският коминочистач обаче не е с черни бузи, нито с черна от сажди четка. Спретнат и чистичък е. „Аз съм Яшар Мустафов Хюсеинов, от Шумен, от селата“, започва разказа за себе си коминочистачът. „Тук работим, помагам на хората. Когато нужда имат, винаги отивам помагам, комини, зимно време даже отивам. Проблеми няма абцолютно, когато имат хората нужда от помощ – винаги я давам“, слага ръка на сърцето Яшар.

„До морето как стигнах – значи нали тръгнал съм от наше село, коминочистач да ставам. Той татко ми беше коминочистач. А и няма работа и викам „да става к’вото става“. Викам си и на хората ще помагам, те хората се радват. „Бравос“ ми викат, че ми идва отвътре.“

„Ааа, истински коминочистач съм – в Несебър, Созопол и Помория, Айхелой – ядосва се на недоверчивите туристи Яшар – Аз по улиците отивам, вземам количка и викам „Коминочистача – чистим комини, улуци, поставям кермиди, подмазвам капаци“, ами да. Те ме знаят, всички ме знаят. Доволни са хората, от хотелите, от частни къщи. Аз по улиците като вървя и викам: „Чистим улуци, комини, поставям кермиди, подмазвам капаци..“

Снимки: Николай Григоров

Не живея тука ( в Несебър), а в Равда. На квартира – плащам по 5 лева, 6 лева. Колко изкарвам – зависи, ама не от сезона. Те хората ми дават например 5 лева, 2 лева, 10 лева – за комините.

Има много чалъм в чистенето на комини. Ей го въжето къде ми е, ей я четката ми къде е. Ама нищо, че са чисти, аз съм ги използвал. Специалист съм, абцолютно специалист съм. Начи, аз от тука съм го вързал, после отвързвам, качвам се на комина, после вече пускам четката. Макър и комина да пуши – пак чистим. Проблем няма! Макар да миришем на дим, пак. Трябва да помагам, знаеш ли колко хора има и болни, не могат да стават, и здрави, пак … не могат. Страх ги е да се качват на покрив. Ама аз независимо – 7-8 етажа, пак се качвам.

Абе смешно, ама к`о да пра`иш. Поне с труда изкарвам, да ми дават 5 лева – пак файда. Ама не отивам по другите начини.

Жена имам, там в Шумен. Оставил съм я, да изкарвам пари тука. Деца нямам, щото мойта е диабетична, жената болна от захарна болест. И за туй тръгнал съм да работим, да изкарвам. Ама тя няма да се оправи, абцолютно няма да се оправи. Не е хубаво туй, ама така е.

Снимки: Николай Григоров

Аз съм на 42 години… Не на 47, на 47. (поглежда засрамено) Притеснявам се от годините. А досега интервю не ми е вземано. Аз не си ги крия – 61- ва съм, на 5 април съм роден. А, я да ми обясните какво е това Интернет, например…?

Аа, за какво да мечтаем? За нищо не мечтаем. Няма работа, туй-онуй. Тръгнал съм да изкарам няколко лев. Ама хората ме пипат за късмет. Викам им: „Да сте живи и здрави, винаги щастие, либов да имате, колкото на морето пясъка, толкова пари да имате“. А не, аз пари не искам от хората, те ми дават. Което ми дават, добросъвестно си вземам. Ама така – да искам, все едно си просим – не!

Айде, живи и здрави, аз съм надолу. О, Хело! Здраствуйте! А така, пипай!“, поздравява Яшар новите късметлии по улиците на Несебър.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.