Факторът на страха

в. Ню Йорк таймс

Томас Фрийдман. Снимка: личен сайт

Ако има една мисъл, която да обобщава силата и слабостта на арабското пробуждане, това е мисълта на Даниел Брумбърг, съдиректор на програмата за демокрация и управление в университета на Джорджтаун. Според него арабските бунтове станаха, защото арабските народи спряха да се страхуват от своите лидери – но изпаднаха в застой, защото арабските народи все още се страхуват един от друг.

Тази дихотомия не е изненадваща. Културата на страха бе тъкмо това, което диктаторите използваха и което подхранваха. Повечето от тях управляваха страните си като мафиотски босове, събиращи рекет. Те искаха хората да се страхуват един от друг повече отколкото от лидера си, така че всеки диктатор или монарх да стои на върха на цялото общество, милостиво раздавайки покровителство и протекции, като в същото време управлява с железен юмрук.

Ще е нужно обаче нещо повече от просто обезглавяване на тези режими, за да могат страните да се разделят с това наследство. Ще е нужна култура на плурализъм и гражданско общество. Докато това стане, племена ще продължават да се страхуват от други племена в Либия и Йемен, секти ще продължават да се страхуват от секти в Сирия и Бахрейн, секуларистите и християните ще продължават да се страхуват от ислямистите в Египет и Тунис и философията на „управлявай или умри“ ще продължава да съперничи на идеята „един човек, един глас“.

Трябва да си много наивен, за да мислиш, че преходът от примитивна идентичност към „гражданин“ ще е лесен или дори възможен. На Америка бяха необходими два века на борби и компромиси, за да стигне до момента да избере чернокож с второ име Хусейн за президент, а след това да допусне, че може да го смени с мормон! И това се случва в страна на имигранти.

Трябва също да си сляп и глух обаче за автентичните гласове и стремежи, които предизвикаха арабското пробуждане, за да не разбереш, че във всички тези страни има копнеж – особено сред младите араби – за истинско гражданство и отговорно и демократично правителство. Това пропускат днес много анализатори. Тази енергия е все още тук, а „Мюсюлманските братя“ или онези, които управляват в Египет, които и да са те, ще трябва да й отговорят.

Тъкмо защото Египет е обратното на Лас Вегас – това, което се случва там никога не остава – начинът, по който новоизбраният президент Мохамед Морси, кандидата на „Мюсюлманските братя“, ще се научи да работи със светските, либерални, салафистки и християнски елементи от египетското общество, ще повлияе доста върху всички други арабски пробуждания. Ако египтяните могат да изградят работещ социален договор за управление, това ще е пример за целия район. Америка помогна за раждането на социален договор в Ирак, но Египет ще се нуждае от някой Нелсън Мандела.

Дали Морси може да изиграе ролята на Мандела? Дали той крие изненади? Първоначалните сигнали са в най-добрия случай смесени. „Докато Мохамед Морси се готви да стане първият демократично избран президент, той ще трябва да реши кой е всъщност – политически обединяваща фигура, която иска Египет за всички египтяни, както самият той посочи малко след избирането си, или ислямист, привърженик на идеята, която самият той неколкократно споделяше при първия кръг от изборите, че „Коранът е нашата конституция“,“ писа Брумбърг.

„Това не е толкова интелектуален, колкото политически и практичен избор“, добави той. „Най-голямото предизвикателство пред Морси е да обедини политическата опозиция, страдаща от фундаментални разделения между ислямисти и неислямисти, както и всеки от двата лагери. Ако неговият призив за правителство на националното единство е просто краткосрочна тактика за конфронтиране с военните, а не стратегическо ангажиране с плурализма като начин на политически живот, шансовете за съживяване на прехода, който само преди няколко дни бе на животоподдържащи системи, ще бъдат всъщност нищожни.“

Дълг на „Мюсюлмански братя“ е истински да достигнат до другите 50 процента от Египет – секуларистките, либералните, салафистките и християнските елементи – и да ги уверят, че не само няма да им се навреди, но и че техните възгледи и аспирации ще бъдат взети предвид от „Мюсюлманските братя“. Това ще изисква революция с течение на времето в мисленето на лидерите и поддръжниците на „Мюсюлмански братя“, за да прегърнат действително религиозния и политически плурализъм, докато преминават от опозиция в управление. Няма да стане за една нощ, но ако не стане въобще, експериментът с египетската демокрация ще се провали и това ще е ужасен прецедент за региона.

САЩ имат някакви инструменти за оказване на влияние като чужда помощ, военна помощ и чужди инвестиции и ние трябва да ги използваме, като ясно покажем, че уважаваме избора на египетския народ и искаме да продължим да помагаме на Египет да процъфти, но нашата помощ ще бъде обусловена от конкретни принципи. Какви принципи? Нашите принципи?

Не. Принципите, установени в Доклада на ООН за арабското развитие от 2002 г., който бе написан от и за арабите. В него се казва, че за да преуспява, арабският свят трябва да преодолее дефицита си на свобода, знания и оправомощаване на жените. И бих добавил, дефицита на религиозен и политически плурализъм. Ние трябва да подкрепим всяка страна, чието правителство работи по този дневен ред – в това число Египет, воден от президент от „Мюсюлмански братя“ – и не трябва да оказваме подкрепа на която и да е страна, която не прави това.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.