Случаят Магнитски стана добър урок за Русия

Утро.ру

Комисията по външните работи в Сената на САЩ единодушно одобри във вторник законопроект за „списъка Магнитски“, предвиждащ визови ограничения и замразяване на банковите авоари за редица руски чиновници. Решението произтича съвсем закономерно от безобразията в правоохранителната система у нас, цинизма, с който се потулват тези безобразия, и пренебрежението към всички условности, с което бе засилено в девета глуха следствието за смъртта на Магнитски.

Разследването на незаконните борсови спекулации, в които бяха замесени фирми, свързани с „Хермитидж кепитъл мениджмънт“, фактически се провали. Твърденията на Магнитски, че служители от силовите структури използвали конфискувани при обиски документи и печати на тези фирми, за да източат от бюджета 5,4 милиарда рубли, не са опровергани. Съучастието на Магнитски в укриване на данъци от страна на фонда „Хермитидж“ не е доказано, а самият Магнитски, задържан под стража, умря след година в следствения арест.

Скоропостижната кончина на младия (36-годишен) мъж, нестрадал от никакви тежки заболявания, преди да бъде лишен от свобода, безспорно има пряка връзка с престоя му в предварителния арест. Според адвоката на Магнитски става дума за злоупотреби по време на следствието и непредоставяне на медицинска помощ.

Независимо че привлече общественото и международното внимание, тази история бе разследвана формално. Виновници не бяха посочени, макар че всички версии за смъртта на Магнитски, предлагани през изтеклите три години, се градят върху непредоставяне на подходяща медицинска помощ и злоупотреби в хода на следствието.

Естествено може да приемем – наред с най-ревностните защитници на силовиците у нас, че Магнитски е склонил да сътрудничи на следствието и неговата смърт е добре дошла за бившите му работодатели. Но тогава е още по-важно да се посочат поименно хората, подстрекавали служителите в следствения арест и лекарите към престъпления по служба.

И понеже не бе сторено нищо подобно, подозренията падат върху чиновниците, замесени в споменатите от Магнитски престъпления. Другият вариант – „случайно са го уморили“, изглежда още по-грозно, тъй като в разследването на случаи с широк международен и обществен отзвук не бива да има никакви „досадни случайности“. Сиреч, както и да го извърташ, излиза, че руското правосъдие, длъжностните лица и надзорните органи или съзнателно прикриват престъпниците, или просто не могат да си вършат работата. Защо да се чудим, че я поемат съвсем други хора.

Преди около година Държавният департамент на САЩ изготви списък на руските служители със забрана за влизане в САЩ по повод случая Магнитски; тогава обаче не ставаше дума за санкции, утвърдени със закон. Съответните инициативи на Европарламента бяха с препоръчителен характер, също и документите от дискусиите в ресорните комисии на канадския парламент. Законопроектът на сенатора Бенджамин Кардин за санкции срещу лицата от неговия „списък Магнитски“ събира прах в Сената и до днес.

Внезапно обаче нещата се промениха: Сенатът бързо разработи свой вариант на проекта и на 7 юни го прие за разглеждане. При това насрочи гласуването във външнополитическата комисия така, че да съвпадне със закриването на лидерския форум на Г-20, за деня след двустранната среща между Обама и Путин. Явно се очертаваше голям скандал – но американската страна прояви достатъчно разум и не повтори ситуацията от 2010 г., когато веднага след посещението на президента Медведев в САЩ там избухна „шпионският скандал“. Съответно гласуването в комисията бе отложено за 26 юни, а приемането на закон за „списъка Магнитски“ – обвързано с отмяна на поправката „Джаксън-Ваник“.

Последва суетене, показало, че хуманитарните проблеми будят интерес у силните на този свят, само ако може да бъдат използвани в голямата политическа игра. Така се случи през 1974 г. – тогава бе приета въпросната поправка „Джаксън-Ваник“, забранила да се разглеждат като най-облагодетелствана нация в търговията страни, които възпрепятстват емиграцията и нарушават други права на своите граждани. Общоизвестно беше, че повод за поправката е емиграционната политика на Съветския съюз.

В края на 80-те проблемът бе решен: всеки гражданин на Съветския съюз, а после и на Русия, можеше да замине където му видят очите; друг въпрос е, че вече не приемат всички желаещи. Поправката обаче е в сила и до днес. Всеки нов президент на САЩ обещава да издейства премахването й, но нещата не напредват, тъй като човешките права все така се нарушават, макар и вече в други форми. И смъртта на Магнитски се разглежда като потвърждение, че санкциите срещу Русия са правомерни.

Позицията на САЩ сякаш е напълно прозрачна: също като преди 40 години Щатите бранят общочовешките ценности и тъкмо те воюват по цял свят в защита на демокрацията и човешките права, а пък Русия не зачита демократичните норми, нарушава правата на човека и се гаври с хуманитарните ценности. В контекста на случая Магнитски тази схема изглежда напълно убедително, но погледната по-широко, има вид на цинична лъжа.

Което впрочем тук е без значение, защото няма и не може да има упреци към американците: Сенатът на САЩ, Конгресът, президентът и Държавният департамент действат в интерес на страната си. Друг въпрос е в чий интерес всъщност действа Русия? Нима в интерес на онези, които са извършвали, поръчвали или прикривали нарушенията при следствието по делото Магнитски?

Когато на заключителната пресконференция след срещата на Г-20 президентът Путин коментира ситуацията със „списъка Магнитски“ и обеща ответни мерки, това бе знак, че Русия е готова да прехвърли проблема в сферата на ритуалната дипломация: едната страна експулсира дипломатите, уличени в шпионаж, другата отвръща със симетрични мерки. Изобщо не става дума те да изплашат някого. Защото именно руски чиновници и бизнесмени постоянно се мотаят из Щатите, държат там семействата и парите си, а не американците – в Русия.

При все това намерението на Вашингтон да забрани влизането в САЩ на лицата от „списъка Магнитски“ и да замрази сметките им съдържа двояко послание. От една страна, това е удар по онази група от руските елити, върху която се опира Путин. А от друга, потвърдено бе за пореден път колко е рисковано да си държиш парите в чуждестранни банки. Както поясни по-рано Путин, стане ли нещо, „ще се измъчите да гълтате прах“ из съдебните зали.

Поуката от всичко това е проста: престъпленията трябва да се разследват и ако една държава не може да го стори сама, ще бъде унизена от действията на онези, които се заловят да накажат виновните. В Русия май започват да осъзнават това: преди десетина дни московски съд анулира отказа да се образува наказателно дело срещу човек от „списъка Магнитски“ – следователката Наталия Виноградова, чийто подчинен бе следователят Олег Силченко, водил делото на Сергей Магнитски.

БТА

Свят