Капанът Сирия

Ройтерс

С демонстративната си атака срещу проправителствена телевизия, с ожесточаването на сраженията около Дамаск и все по-упоритите слуховете за увеличаване на тайната чужда подкрепа сирийските бунтовници все повече притискат Башар ал Асад.

Във вторник вечерта сирийският президент заяви, че сега страната се намира „във война“, че всички сектори на правителството и страната трябва да насочат усилията си към спечелването й. Неотдавнашните бягства на военни показват, че и на някои от собствените му поддръжници може да им е дошло до гуша, но повечето анализатори и чужди представители смятат, че Асад може да се задържи на власт и през 2013 г.

Имайки предвид сваления в петък турски разузнавателен самолет – най-новия сигнал за интернационализация на конфликта – има все повече признаци, че външни сили се оказват все по-въвлечени в конфликта, независимо дали го искат или не.

Засега малцина са тези, които смятат, че има непосредствена вероятност от военна интервенция, подобна на миналогодишната в Либия, чиято цел бе свалянето от власт на Муамар Кадафи. Но със сигурност има една поука от тези събития, която важи и за Сирия, казват анализатори: решаващите събития, които ще доведат до развръзка, ще се разиграят в столицата.

В Либия опозиционните бойци с нелегално внесените си оръжия, спускани им и с парашути, подпомагани от съветници от арабски и западни специални части – нахлуха в Триполи, често пъти без да срещат съпротива. Но в Сирия вероятно още е далеч от подобно развитие.

“Дамаск е от ключово значение – там е мястото, където можеш да отрежеш главата на змията“, казва Дейвид Хартуел, специалист по Близкия изток. „Атаката срещу телевизията очевидно е ново развитие, но в Дамаск и преди е имало атаки и въстания, които не са довели до нищо. Въпросът е дали могат да продължат започнатото“.

Според сирийските държавни медии опозиционни бойци са щурмували сградата на проправителствената телевизия Ал Ихбария на 20 км южно от столицата, разрушили са сградата и са застреляли трима служители.

Във вторник имаше и безпрецедентна ескалация на сраженията в други предградия на Дамаск, включително около щабквартирата на Републиканската гвардия, макар че в сряда престрелките изглежда бяха отслабнали.

Като цяло световните сили продължават да подкрепят усилията на бившия генсек на ООН Кофи Анан. Но разединението е толкова голямо, че някои дипломати допускаха, че насрочените за края на тази седмица в Женева международни преговори за Сирия може изобщо да не се състоят.

Въпреки надеждите на Запада, че Русия може да бъде убедена да се откаже от дългогодишния си съюзник Асад, Москва изглежда твърдо е решила да го подкрепя и въпреки осъдителните реакции, даде да се разбере, че възнамерява да достави на Сирия няколко щурмови хеликоптера. В същото време, след като първоначално бяха по-сдържани, западните и особено арабските страни изглежда засилват подкрепата си за бунтовниците.

Турция предоставя на Свободната сирийска армия ССА убежище на своя територия. След инцидента със самолета тя също може да пожелае да засили подкрепата си и да даде възможност и на други страни да направят същото.

„Имам усещането, че свалянето на турския самолет определено повишава напрежението в региона и увеличава възможността в по-дългосрочен план за военна намеса“, каза Мона Якубян, бивш служител в Държавния департамент, а днес съветник по близкоизточни въпроси във вашингтонски мозъчен тръст.

ИНТЕРВЕНЦИЯТА ЩЕ Е МНОГО ТРУДНА

Този месец британският външен министър Уилям Хейг каза, че вместо да мислят за кампания като тази в Либия, чуждестранните сили трябва приемат Сирия по-скоро като Босна от 90-те години.

Според някои – включително представители на британското външно министерство – целта на това изявление е било да се се подскаже, че независимо от намеренията, други държави, в това число и Великобритания, може в крайна сметка да бъдат принудени да засилят военния си ангажимент.

Но една по-сериозна военна намеса може да изисква десетки хиляди войници, което я прави сравнима с американската инвазия в Ирак от 2003 г. Като се има предвид, че западните държави са изтощени от последните войни и икономическите проблеми, подобна възможност не буди особен ентусиазъм.

Фактът, че е с такава лекота е свален турски самолет, предупреждават експерти, показва какви са рисковете. Само САЩ могат да нанесат съкрушителен удар по сирийската ПВО, необходим, за да се разчистя пътя за по-мащабни действия. За това ще са нужни два самолетоносача и вероятно десетки самолети, действащи от бази в Турция и Кипър, казват военни източници.

Сирийската ПВО е много по-силна от тази на Кадафи или на Саддам Хюсеин през 2003 г.. САЩ не са предприемали подобно начинание поне от конфликта в Косово през 1999 г.

„Ще бъде изключително трудно да се установи забранена за полети зона“, каза западен военен източник, който пожела да не разкриваме самоличността му, тъй като не беше оторизиран да обсъжда темата пред медиите.

„Всякаква форма на „надеждно убежище“ ще изисква скъпоструващи военни усилия и много голяма сухопътна сила, която почти сигурно ще надхвърля възможностите на който и да е от потенциалните участници в интервенцията, имайки предвид орязването в последно време на военните разходи“.

По-голямата част от сухопътните сили, които биха навлезли в Сирия, почти сигурно ще трябва да дойде от Турция – възможност, която Анкара изглежда иска да избегне.

Макар и по-голямата част от армията на Кадафи в Либия да са разпадна още в началните етапи на революцията, сирийската войска, доминирана от алауитското малцинство, вероятно ще се сражава по-яростно, включително срещу всякакви чуждестранни сили.

Ако Асад падне от власт или избяга в чужбина, някои анализатори смятат, че страната просто ще рухне и хаосът ще се задълбочи. Чуждите държави след това може да се сблъскат не само с опасността от навлизане в страната на свързани с Ал Каида бойци, но и с евентуално междуетническо насилие. Без Асад алауитското малцинство може да се окаже жертва на нападения като отмъщение за кланетата в сунитските области през последните седмици.

„Предизвикателствата, свързани със Сирия, не се свеждат само до Асад“, каза Арам Нергизян, експерт по Сирия. „Постколониалният експеримент в Сирия все още не е приключил… Може да се необходими години, ако не и десетилетия, за да бъдат преодолени отдавнашните социално-икономически, политически и верски предизвикателства…“

ЗАСИЛВА ЛИ СЕ СКРИТАТА ПОДКРЕПА?

Въпреки опасенията, свързани с бъдещето, има все по-ясни признаци, че Западът и арабските държави са решили, че единствената алтернатива е да се помогне на ССА да удържи победа.

„Все още не вярвам, че западните сили ще се намесят“, казва Кристофър Стейниц, също експерт по Близкия изток. „Никой няма сам да се нагърби с това. Честно казано, смятам, че към този момент всички страни ще смятат, че печелившата стратегия е най-обща, тайна подкрепа за опозицията. Няма необходимост от пряка намеса“.

Въпреки че няма официално потвърждение, все повече се говори, че в граничната турска провинция Хатай има чужди специални части – по-специално британски, но може би и американски, катарски, френски и други.

Във вторник базираният в Израел уебсайт Debkha допусна, че британски спецчасти наистина са влезли в сирийска територия, вероятно заедно с бунтовническите сили. Засега повечето експерти са скептични по този въпрос, но това може би става все по-вероятно.

Смята се, че се засилват и оръжейните доставки за бунтовниците. Най-необходими според анализатори ще са противотанкови оръжия и може би противовъздушни ракети – въпреки опасенията, че накрая те може да се озоват не у когото трябва.

„Никога няма да се признае официално, но няма да се изненадам, ако ЦРУ и спецчастите от известно време вече не са в окръг Хатай“, каза Хартуел. „Не допускам, че действат от другата страна на границата. Но те ще обучават, ще координират и ще преглеждат внимателно сателитните снимки. А и след миналата седмица турците вече няма да ги е грижа да пазят това в тайна“.

„Нежеланото разрастване на мисията“ може да се окаже почти неизбежно. Ако сирийските бунтовници успеят да направят това, което направиха бунтовниците в Либия, и завземат обширни територии, те може също да поискат пряка въздушна подкрепа за възпиране на силите на Асад.

Случайните или планирани престрелки по границата и зачестилите твърдения за сирийска подкрепа за бойците от Кюрдската работническа партия ПКК може да подтикнат турците да нанесат най-малкото спорадични военни удари, без да се интересуват от одобрението на Запада и на страните от Персийския залив.

В началото на следващата година, който и да влезе в Белия дом (дали ще е преизбраният Барак Обама или републиканският му опонент Мит Ромни), той може да се окаже в ситуация да бъде тласкан към по-мащабна военна мисия. Но това, предупредиха някои, може да бъде съпътствано с много по-големи геополитически рискове.

Някои смятат, че в най-лошия случай Вашингтон, който подкрепяй правителствата в Бахрейн и Йемен, а се противопоставя на тези в Сирия и Иран, може да се окаже в капан – да е страна в регионален сблъсък между сунити и шиити.

„Поглеждайки към 2013 г., когато Асад най-вероятно още ще е на власт, все по-ясно се очертава перспективата за голям, международен военен конфликт заради Сирия“, каза Иън Бремър, президент на компанията за анализ на политически рискове „Юрейжа Груп“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.