СофияПловдивВарнаБургасРусе

Проф. Пламен Мирчев: Без борба срещу корояда, след няколко години на Витоша няма да остане иглолистна гора

Опожарен район с паднали дървета, които са жертва на корояда, в резервата „Бистришко бранище“. Снимки: Петър Кърджилов

За проблемите на горящия резерват „Бистришко бранище” на Витоша пред агенция „Фокус“ говори проф. Пламен Мирчев от Институт за гората към БАН – доктор на селскостопанските науки и специалист по насекомите. Преди 11 години проф. Мирчев е изследвал пострадалия от торнадо резерват и е предложил падналите дървета да бъдат премахнати, поради опасност от епидемия от паразити – корояда типограф. На същото място в момента вече четвърти ден гори пожарът на Витоша.

– Проф. Мирчев, кога и по какъв повод проведохте вашето изследване в резервата „Бистришко бранище” на Витоша?

– След торнадото в резервата „Бистришко бранище” на Витоша на 22 май 2001 г., когато бяха изкоренени и паднали на земята 60 хектара смърчова гора, след това на два пъти бяхме викани няколко експерти по насекомите в комисия по екология в Народното събрание и се взе решение под натиск на еколозите там нищо да не се прави, а да се възложи проучване.

– Как е станало торнадото и какви са най-сериозните последици от него?

– Пламен Мирчев: В горите, ако не ежегодно, но често има подобни явления. В България е имало през 60-те години огромна буря, при който ветровалът е бил с дължина 40 км и ширина 1 км. Това е така нареченият Родопски смерч в Беглик. Представяте ли си каква площ и с лесовъдски мероприятия – това е овладяно.
На „Бистришко бранище” са се срещнали два фронта – студен и топъл и се е развило т.нар торнадо, което изкъртва дърветата. Всички смърчови дървета бяха повалени, единствено бяха останали наличните букови дървета, които са по-устойчиви. Короядът типограф почна да се развива там и се намножи в тази паднала маса, тъй като това беше благоприятна основа за неговото развитие. Не беше разрешена никаква дейност там – нито да се изваждат дървета, нито нещо друго. Другият вариант беше да не се изважда дървесината, но просто да се обели кората, защото короядът се развива в ликото под кората. След това този обект позаглъхна и с по-малка интензивност се занимаваха други колеги там. По-скоро беше изместен акцентът върху заменянето на растителността, тъй като смърчовите формации изчезнаха и се появяват други формации.

– В близост до това място ли е пожарът?

– Пожарът е на самото място. Там е почнал. Там има паднали дървета с диаметър един метър и в момента е като клада. Има места, където пет-шест такива дървета са се натрупали едно върху друго. Макар и вече да има някакво разрушение от времето, тъй като са минали 10 години, но това не е гора да гори, това е клада от натрупани дървета. И много се съмнявам, че с магаретата, където я карат тази вода, ще загасят пожара. Представяте ли си какво огромна маса дървесина има на места.

– Как може да се загаси подобен пожар и как ще отрази той на резервата?

– Чух, че ще се правят просеки. Макар и да е единственият вариант, това означава, че животът в т.нар. биосферен резерват ще бъде напълно разрушен. Те ще изсекат ивица, тъй като това е единственият начин да не се позволява да се разширява огнището, а огнището ще угасне, когато завали дъжд.

– Какво установи вашето изследване преди десет години?

– Нашата позиция е следната. Местността е обявена за биосферен резерват и трябва да се помисли дали този статут обективно го има и дали има условия за него. Трябва да се дискутират няколко неща – неговата площ е твърде малка по международните критерии. Освен това за биосферен резерват той няма необходимите буферни зони. В един истински биосферен резерват, за да влезе човек за два часа се иска разрешение на министъра. Докато в „Бистришко бранище” отгоре има една пътека към „Академик”, отдолу има една пътека. Когато правихме изследването, ние влизахме да вземаме проби и из целия резерват имаше огнища, кутии и други неща, което означава, че в биосферния резерват са влизали хора – който си е искал, не е имало охрана. Или трябва да се преразгледа статутът, или ако решат да остане биосферен резерват, трябва да има буферна зона, да има режим и да не се влиза. Сега ние го водим за биосферен резерват на книга, но няма нито едно условие, което да е изпълнено.

– Какво представлява короядът типограф и каква е опасността от него на Витоша?

– В България минава южната граница на корояда типограф – това е едно малко бръмбарче голямо около 4 мм. Вследствие на торнадото от 2001 г. пламна епидемия от корояда и от 60 хектара по последни данни 550 хектара гора на Витоша са унищожени от този корояд. Той се настанява в паднала маса, масово се размножава и след това започва да засяга живите дървета наоколо. Той е големият бич за Централна и Северна Европа. При нас минава южната граница от разпространението му.
Короядът прави едни дупчици в кората и снася яйца. В тези дупчици, когато дървото е здраво, те се запълват със смола веднага и яйцата, които са снесени, се задушават и умират, но когато е болно дървото или е повалено, тази защитна реакция вече е преодолима и той се намножава масово, когато е масово намножен се разпространява и на здрави дървета. Например, ако 10 убождания на 1 кв. дм. може да ги залее със смола, за да не може да се развие короядът, 11-то и 12-то убождане вече няма капацитет и така паразитът се разпространява и на здрави дървета. И така от 60 хектара, колкото е било повалената маса, в момента са 10 пъти повече. Чух данни, че са засегнати 550 хектара, което е увеличение от 5-6 пъти.

– Има ли влияние короядът върху разпространението на пожара?

– Обикновено горят или изсъхнали, или стоящи прави мъртви дървета, поради корояда.

– Как според вас ще се развият нещата за природата на Витоша от тук нататък?

– Паркът също е в много лошо състояние. Проблемите са както в резервата, така и в парка. Резерватът е една малка част от Витоша и трябва да се преосмисли статутът на тази площ. Каквото решат? Ако решат да бъде биосферен резерват, тогава да се третира като такъв – с буферни зони, с ограничение на влизане на външни хора, а не както сега. Второто възможно решение е да му се промени статутът. Не виждам вече какъв биосферен резерват може да бъде. Това са двете възможности.
Но по-голямата беда не е в резервата, където смърчовите формации са заминали, но трябва да се помисли за останалата част на парк Витоша. Там трябва да се води дейност, която да ограничи разпространението на корояда типограф, защото както е тръгнало след няколко години на Витоша няма да остане иглолистна гора.

Красимира Георгиева, Агенция Фокус

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.