Ню Йорк таймс: Руски съпруги стават заложнички на Асад

в. Ню Йорк таймс

Руски съпруги в Сирия. Снимка: от тв екрана

В сирийското пристанище Латакия, в блок, скрит в сянката на жасмини, Наталия живее през три врати от Нина, през две от Олга, от Татяна я дели тясна алея, а само на няколко минути пеша са Елена, Фаина и Надежда. Всички те са от бившия СССР, всички са се омъжили за сирийци. Така в Сирия руските съпруги станали почти 20 000 – наследство от съюза между двете страни от времето на Студената война, който, започвайки от 60-те години, събра младите им елити в съветските общежития и аудитории.

Чрез тази необичайна диаспора можем да надникнем в сложните връзки между двете страни, заради които Кремъл не желае да изостави сирийския президент Башар ал Асад. Русия има стратегически интереси в Сирия, включително договори за покупка на оръжия за 700 милиона долара годишно, както и малко пристанище на Средиземно море – последната й база извън бившия Съветски съюз.

Има обаче и човешки фактор. Всичко започва преди 50 години, когато се създават социални връзки между младите хора в университетите. Влезте в което и да е министерство или в централата на която и да е корпорация в Сирия и почти сигурно ще намерите мъже, които между 20-та и 30-та си година са живели в Русия; много от тях са си довели оттам жени и са отглеждали децата си в рускоезични семейства.

„Те са съпруги на хора от елита, могат да имат известно влияние, но то е слабо“, каза Нина Сергеева, която доскоро е ръководила от дома си в Латакия организация на руските граждани в Сирия. „Елитът на Сирия, мъжете, те са силно ориентирани към Русия“.

Кофликтът в Сирия засега не намира дипломатическо решение. Броят на руските граждани там по оценки на руски правителствени представители е 30 000 – повечето жени и деца. Москва и преди се е сблъсквала с такъв проблем в Близкия изток, когато падането на съюзнически на СССР правителства поставяше руските граждани в трудно положение. Но досега не се е сблъсквала с проблем, засягаш толкова много хора, особено в ерата на социалните мрежи, когато тежкото положение на етническите руснаци може да създаде сериозни затруднения на Москва.

„Съдейки по опита от неотдавнашните евакуации от Ливан и Палестина през последните години, винаги възникват проблеми – макар че там не говорехме за хиляди или десетки хиляди, а за няколкостотин“, каза Елена Супонина, експерт по Близкия изток. Задачата за евакуиране на руснаците от Сирия, каза тя, „ще е сто пъти по-трудна“.

Руснаците, живеещи в Сирия, идват там в резултат на започнал през 1963 г. експеримент, когато на власт идва социалистическата партия Баас. Руснаците осигуряват образование на някои от най-добрите студенти от Азия, Африка и Латинска Америка, дават им възможност да общуват със съветските им колеги на бригади и „вечери на дружбата“.

Целта е била да се изгради световен просъветски интелектуален елит; непосредственият резултат от това са браковете. Младите жени емигрират като съпруги на лекари, преподаватели и чиновници; „Съветската страна им каза „сбогом“ и по същество ги отписа“, каза Наталия Крилова, историчка, която има доста публикации за руските диаспори в Африка.

Сирийско-руските бракове са били особено чести – не само по геополитически причини, казват в интервюта съпрузи и съпруги. Много сирийски мъже се почувствали наистина променени от престоя си в Русия; не искали вече за плащат за булка, какъвто е обичаят в Близкия изток. Махмуд ал Хамза, който срещнал съпругата си в московски парк през 1971 г., каза, че за да се ожениш за сирийка, „трябва да имаш апартамент, да имаш пари, трябва да купиш злато, а за рускиня ти трябва само годежен пръстен“.

Съветските жени си имали свои причини да преследват сирийците – те не пиели и благодарение на връзките на партията Баас с комунистите, пътували свободно и извън СССР. Нова вълна от бракове имало след разпадането на Съветския съюз, когато млади жени потърсили спасение от икономическия хаос.

„Нека целият свят чуе: руснаците, може би не всички, но повече от половината са мухльовци, свикнали жените да ги носят на гърба си“, каза Роксана Дженид, която през 2000 г. се омъжва за бизнесмена Уаел и живее с него в Москва. И той е спечелил от брака, отбеляза тя, отървал се е от тесните роднински връзки, които вървят със сирийските булки.

„Ако стане скандал, какво ще направи една рускиня? Ще се разплаче“, каза тя. „Най-много да отиде при някоя приятелка и да започне да се оплаква „Той е такъв и такъв“. А какво ще направи арабката? Ще събере всичките си роднини. Може да отиде посред нощ при майката на съпруга си, при сестра му и да почне да крещи“.

Жененият за рускиня и живеещ близо до Дамаск журналист Таха Абдул Уахед каза, че това явление е толкова забележимо през последните години, че дори млади мъже, които не са и стъпвали в Русия, „започнаха съвсем сериозно да ни се обаждат и да казват: „Помогнете ми да се оженя за рускиня“.

Преди 16 месеца, когато режимът на Асад започна брутални репресии срещу антиправителствените протести, руско-сирийските семейства се оказаха въвлечени в жестокия конфликт. Съпротивата прерасна във въоръжено въстание. Русия вини за кръвопролитията външни елементи и твърдо стои зад правителстовто, продължавайки да доставя оръжие на Сирия и блокирайки международните усилия за сваляне от власт на Асад.

Руската православна църква също защити светското правителство на сирийския президент, заявявайки, че то защитава религиозните малцинства и действа като щит срещу радикалния ислямизъм.

През февруари, след като Русия блокира резолюция на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща Асад да се оттегли, висшият представител на Православната църква в Сирия се оплака пред агенция Интерфакс, че енорията му се топи, защото руските семейства са напуснали Сирия, посолството е затворило училището си и, както каза той, „в някои квартали на Дамаск на всеослушание обиждат нашите жени“.

Руски дипломатически представител, който говори при условие, че не разкриваме самоличността му, каза, че около 9000 руснаци са се регистрирали официално в посолството, въпреки че се смята, че в Сирия живеят над 30 000 граждани. Той каза, че в момента няма планове за евакуация, но ако се наложи до градовете ще бъдат пратени автобуси за извозване на руските граждани на сигурно място.

Подобна операция ще бъде доста сложна, защото много от жените са от Украйна, Беларус и Молдова – страни, които почти сигурно ще се обърнат за помощ към Москва във връзка със своите граждани, каза Супонина. Тя каза, че познава десетки семейства, които през последните седмици дискретно са изпратили жените и децата си в Русия. Институциите, каза тя, „отделят все по-голямо внимание на този въпрос“.

„Може да ги критикуваме за някои грешки, но все пак в Москва отдавна разбраха, че това е много болезнен въпрос“, каза тя. Един от най-сложните въпроси е как след 50 години в смесен брак да определиш кой е руснак и кой не е.

Светлана Зайцева, която даде интервю по телефона от дома си в сирийския пристанищен град Тартус, е била на 19, когато срещала съпруга си, който следвал лингвистика и живеел в нейното общежитие в тогавашния Ленинград.

Тя и приятелите й имали съвсем смътна представа какъв е животът в другите страни, каза тя. В СССР изглеждаше така, „сякаш целият свят се състои от наши приятели, братя и другари“. Шест месеца, след като двамата се срещат, разказа тя, „осъзнах, че се обичаме и не можем да живеем един без друг“.

„Сега, от дистанцията на времето, мога да кажа, че разбира се, е много по-добре да се ожениш за някого от твоята страна“, каза тя. Но това решение вече отдавна е в миналото за 62-годишната Зайцева, която има три деца и четири внучета.

Крепи я надеждата, че конфликтът ще приключи; но дори и да прерасне във война, казва тя, пак ще избере да остане в Сирия до края. „Няма как да бъде иначе“, каза тя. „Станахме част от тази страна. Децата и внуците ни, които са сирийски граждани, са тук. Всичко тук е наше“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.