Петър Кърджилов, доброволец на Витоша: Горе полицаи разпитват – „Вие еколог ли сте? Протестирахте ли?”

Снимки: Петър Кърджилов

Петър Кърджилов е завършил журналистика в Софийския университет, а в момента е докторант по кризисна комуникация. Той е един от активистите срещу поправките в Закона за горите, а също така и един от 150-те доброволци в гасенето на пожара на Витоша (според броя им в третия ден на пожара). 28-годишният планинар и скиор участваше в протестите на Орлов мост. Той членува в гражданска група „За Витоша”, създадена след спирането на лифтовете на Витоша.

–    Как се чувства човек след цял ден доброволческа дейност горе?

–    Чувствам се, добре, дори даже леко горд, защото участвах в „епохалното” използване на първата водна помпа в пожара – след три дни горене… И все пак съм свикнал с планина, с подобни терени…

Петър Кърджилов. Снимка: Личен архив

–    Идват ли много доброволци?

–    Идват, да. Самите пожарникари казаха, че толкова доброволци никога досега не са се отзовавали за пожар. Това е така, защото гражданското ни общество се събуди, стана много по-чувствително към тези неща.

–    Кои са хората, които доброволно отиват да гасят пожарите?

–    Има много най-вече млади хора, има и по-възрастни. Има доброволци от различни групи, една от които е „За Витоша“, която се създаде след като Цеко Минев спря съоръженията на Витоша.

Снимки: Петър Кърджилов

Вчера и онзи ден нямаше толкова много доброволци. Големият проблем е, че горе отказват да записват повече доброволци. Работата приключва твърде рано предвид дългите дни сега лятото. Няма фиксирано време за записване на доброволци. Списък се прави около 1 час – от 5,30 до към 6,30 – 7 часа. Така дошлите по-късно не могат да се включат и ги връщат. Отношението на държавата към този пожар е повече от безобразно – на първо място не трябва да се спират доброволци да се качват, второ, не трябва да се приключва работата в 15 часа следобед. Тогава започнаха да отпращат доброволците, а самите пожарникари си слязоха към 17 часа.

–    Какви са съображенията за това да има ограничено количество доброволци? Възможно ли е да са свързани с мерки за безопасност за самите тях?

–    Инструктажът става примерно за половин минута. Като как идва облечен доброволецът, ти ако си пожарникар, ще му кажеш: „Момче, ти ако си с тези гуменки, как ще действаш?!”. Там трябва да си с дълъг ръкав, здрави планински обувки. Това са елементарни неща, за които хората в една група могат да бъдат инструктирани. Проблемът е, че щабът, който е в кметството, почти не разговаря с пожарникарите, борещи се с пожара. В операциите при овладяването на пожара има сериозен проблем с общуването между отделните звена. Единствените, които се разбират взаимно и добре за работа са пожарникарите, горските и доброволците.

Снимки: Петър Кърджилов

И ситуацията с хеликоптерите…С хеликоптери не става успешно овладяване на пожара, защото те пускат водата от много високо, също така тази вода е много малко като количество. Самолети могат да носят много повече вода. Основната грешка е, че още първия ден не се взеха основни мерки. Не се поиска помощ от самолетите. Ето, вижте случая с израелския самолет – отказаха помощта.

Преди няколко часа аз бях пред кметството, там бяха Цветан Цветанов, Нона Караджова. Цветанов почва да омайва медиите, които го попитаха за израелския самолет. Той им каза, че преди два часа са преценили, че няма нужда израелският самолет да помага. А днес (3 юли) ситуацията е най-брутална в сравнение с всички дни. Пред кметството аз се намесих и казах, че казаното не е вярно, че аз сега идвам оттам и преди два часа горя още повече гора от вчера и от неделя. И казах още, че е трябвало още първия ден от пожара да бъдат повикани самолет или самолети, за да не гори резерватът трето денонощие подред.

Най-важното в случая е, че според мен липсва желание да се потуши пожарът навреме. Другото най-важно нещо е, че властта няма никаква готовност за реакция в кризисни ситуации. След като ние знаем от 10 години, че там е лесно за разгаряне на мащабен пожар място, опасно, трябва да има сценарий за реакция при такива ситуации, кризисни планове. Накрая стана това, което стана с наводненията.
Не личи желание в институциите да се справят с този пожар. Как може да бъде отказан самолет за справяне с бедствието?!

Снимки: Петър Кърджилов

–    Какви са прогнозите за пожара? Какво си говорят пожарникарите?

–    Самите пожарникари казаха, че в тази местност, където е пожарът, просто единственото нещо, което щеше да е добре да се направи, е било да се повикат самолети. Ако това беше станало в началото на втория ден, когато се видя, че пожарът е сериозен, той нямаше да продължава да се разгаря сега. Бистришко бранище е с най-висок статут на защита поначало от защитените зони. Просто това е ситуацията, когато трябва да се спаси такъв район. Те говорят и че хеликоптерът е трябвало да им спусне помпа вчера (2 юли).

Те наистина искат да изгасят пожара, но няма съгласуваност на действията между въздуха и земята например… А ние днес например четирима души гребяхме с шишета от по седем литра от едно изворче, което е точно до пожара. Гребяхме и поливахме местата, където пуши, понеже там има торф, и почвата отдолу гори. Лично аз основно акцентирам върху комуникацията и идеята пожарът да се загаси. Тя е сбъркана още в началото, когато е трябвало да се изготви антикризисен план.  Ако беше направен такъв план, нямаше да си играем три дни!

–    Някои медии усилено подчертават, че има хипотези  млади хора да са направили пожара.  Има хипотеза и за възникване на инцидента по време на Джулай морнинг?

–    Не допускам такава вероятност, защото пожарникарите са огледали района и не са открили нищо, например стъкла от бутилки. От това място на първо място не се вижда изгрева. То си е забутано, нависоко е, няма нищо там, нито може дори да се опъне одеяло. Няма кой турист да отиде там, при тези скали , при тези нападали дървета, освен това никакви следи не са открити. Пожарът тръгна всъщност от Бистришка река, не от билото, където може да се види изгревът.

Снимки: Петър Кърджилов

–    Каква може да е причината за пожара?

– Според мен това е умишлен палеж на заинтересован човек в крупния ски курортизъм. Едната версия, която започна да се обсъжда, е че така ще може да се каже:  „Ето, къде са онези, които бяха на Орлов на мост, няма ги!”. Това се говори.  Искат да покажат, че тези хора бездействат. А хората, които блокираха Орлов мост, са работещи хора, не всеки от тях може да дойде цял ден да гаси пожар, нали може да бъде уволнен. Спекулира се, горе има полицаи, които разпитват, „Вие еколог ли сте? Протестирахте ли за горите?”. И ние, когато отговорим, че хем сме били на блокадата на Орлов мост, хем сме били тук…

–    А може ли на това място да се построи писта?

–    Там е резерват и няма как да се строи там по принцип. За съжаление обаче у нас вече видяхме, че за Бай Ганьо всичко е възможно…

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.