САЩ навлизат в епохата на нова независимост

Крисчън сайънс монитър

Рекордно висок дял от американците – 38 процента – се определят като независими. Лидери на Демократическата и Републиканската партия пренебрегват тази нарастваща липса на партийна преданост, което може да им струва скъпо. Партията, която първа се пренасочи към привличане на повече умерени избиратели, ще оцелее и даже ще процъфти.

На днешния 4 юли, когато американците празнуват Деня на независимостта, все по-голямо разпространение и влияние придобива един различен вид независимост – политически независимите избиратели, тези, които избират да не се числят към нито една от водещите партии.

Неотдавнашно проучване на изследователския център „Пю“ привлече медийното внимание със съобщението, че разделението между демократите и републиканците се увеличава, прераствайки в значителна пропаст. Това наистина е за отбелязване, но данните разкриват едно също толкова важно политическо развитие, което има опасност да бъде пренебрегнато. Рекордно висок дял от американците – 38 процента – се определят сега като независими.

Това е повече, отколкото е делът на тези, които се числят към демократите (около една трета) или републиканците (около една четвърт). Промяната е най-поразителна сред по-младите поколения – 45 процента от родените след 1982 г. и 42 процента от родените между началото на 60-те и началото на 80-те години на 20 век. Какво може да предвещава това увеличение?

Макар данните да предполагат, че има политическо място за успех на трета партия, американската политическа система предоставя силни стимули за избирателите и политическите елити да се числят към две и само две партии.
Повечето избори в САЩ позволяват да има само един победител и печели този, който получи най-много гласове. Ако много партии се състезават за едно място, някой би могъл да спечели даден пост с 20 процента, 15 процента или дори по-малък дял от гласовете, при което почти всички биха останали неудовлетворени.

На президентско ниво ако повече от двама кандидати водят сериозна надпревара на общите избори, има по-малък шанс някой да спечели мнозинство в избирателната колегия. А силните кандидати на трета партия често са смятани за „грабители“. Много демократи продължават да недоволстват, че Ралф Нейдър е „откраднал“ от Ал Гор изборите през 2000 г., а много републиканци се оплакват, че Рос Перо е помогнал на Бил Клинтън през 1992 г.

През този сезон на първичните избори гражданската група „Американс илект“ се опита да проправи пътя за непартиен кандидат-президент. Тя се провали нещастно. Нито един кандидат не спечели достатъчна подкрепа, за да премине прага за номинация.

Каква друга възможност имат независимите кандидати, ако не трета партия? Нашата система също е устроена срещу тях. Изискванията за издигане на кандидатура, големите мрежи за набиране на средства и изборите, при които победителят взема всичко, предлагат значителни предимства на кандидатите с партийна подкрепа. Първичните избори в повечето щати изключват независимите гласоподаватели или ги принуждават да заемат нечия страна.

Независими кандидати и кандидати на трета партия са успявали да се включат в едва 18 процента от щатските изборни надпревари между 2000 и 2009 г., като са спечелили около 2 процента от съревнованията, в които са участвали.

Независимите имат по-големи шансове за успех, когато са свързани с някоя партия (като сенатор Джо Либърман – кариерният демократ, който спечели преизбиране като независим, след като загуби на първични избори) или са на особени политически места като Мейн и Върмонт. Независимият кандидат за американския Сенат Ангъс Кинг привлича медийното внимание и има големи шансове да спечели надпреварата за сенатор в Мейн; но той е аутсайдер, а не водещ кандидат.

И двете партии имат нужда от независими избиратели, за да спечелят. Но дали партиите не забравят това?
Изборните стратези имат проста рецепта за успех. Те разделят избирателите на три лагера: наши, техни и такива, които трябва да бъдат спечелени. Печелившите кампании просто обръщат достатъчно внимание на преданите си избиратели, така че да ги поддържат щастливи и да ги накарат да гласуват; те избягват избирателите, които са твърдо в противниковия лагер, и съсредоточават основните си усилия върху тези, които най-вероятно могат да бъдат убедени – като политически независимите.

Когато са принудени да избират между партии, повечето независими застават на нечия страна. Но липсата на желание за причисляване към някоя партия предполага, че партиите имат проблем със своя образ.
Разгледайте тази тенденция: независимите се увеличават, а партиите стават по-поляризирани, но стоящите в основата идеологически възгледи се променят слабо. В допитвания на „Пю“ от 2000 до 2012 г. между 35 и 36 процента от анкетираните са заявили, че са консерватори; почти също толкова са казали, че са умерени; а между 18 и 22 процента са се определили като либерали.

Изглежда, че най-голямо отстъпление има от Републиканската партия, тъй като увеличаването на броя на независимите през последното десетилетие идва почти изцяло от консерваторите и умерените (включително някои умерени демократи).

Партиите не са особено популярни дори сред своите членове. Мнозинството от демократите и тези, които клонят към демократите, казват, че тяхната партия се представя средно добре или слабо в отстояването на традиционните си позиции. Републиканците и тези, които клонят към републиканците, са още по-недоволни.

Все по-голямата липса на партийна преданост и високото ниво на неудовлетворение са тенденции, които сегашните партийни лидери пренебрегват, но това може да им струва скъпо.

Човек просто трябва да погледне как се променя съотношението на силите в Конгреса при изборите напоследък, за да види какво се случва, когато избирателите станат недоволни. През 2006 г. избирателите лишиха от мнозинство републиканците; през 2010 г. направиха същото с демократите. Гневът на избирателите може отново да промени съотношението на силите.

Елитите на Републиканската и Демократическата партия би трябвало да се стреснат. Данните от допитванията предполагат, че американските избиратели предпочитат партии с широка основа, в които водеща е идеологическата среда, а не крайните крила, и историята го потвърждава.

Тази политическа партия, която първа оцени ситуацията и се пренасочи към привличане на повече умерени избиратели, ще бъде в добри позиции да оцелее и даже да процъфти в идните десетилетия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.