Марта – бразилската футболистка, която намери славата в Швеция

marta4.jpgКогато през 60-те години един аматьорски треньор по футбол в бразилския град Манаус пусна момиче в отбора, се появи неочакван посетител: емисар от министерството на образованието. Той бе там, за да напомни на треньора, че е забранено на жените да играят футбол.
Правителството отмени този закон през 1975 г., но мястото на дамите във футбола поне в Бразилия остана ограничено. В Пеладао – най-големи аматьорски турнир в страната, който се провежда в Манаус от 1973 г. – доскоро на жените се разрешава да участват, но само в съпровождащия конкурс за красота. Тази надпревара олицетворява бразилското отношение към половете – за мъжете е национална гордост да се изразят чрез футбол, за жените – чрез чувственост.

Дори когато постигнат спортен успех, от тях се очаква да се придържат към стереотипа. Хортенсия бе първата известна бразилска баскетболистка и тя позира за „Плейбой”. Бразилия произведе и други известни спортистки. Мария Естер Буено спечели „Уимбълдън” три пъти през 1959, 1960 и 1964 г. Жаки Силва и Сандра Пирес през 1996 г. стана първите бразилска двойка по плажен волейбол, която спечели олимпийско злато. Но заради културните бариери при възприемането на жените във футбола – любимия спорт на нацията – те все още са съмнително пренебрегвани.

Марта Виейра да Силва е най-успешната бразилска футболистка. През 2006 г. тя бе избрана от ФИФА за №1 в света, а наскоро с шведския „Умея” игра финал за купата на УЕФА срещу „Арсенал”. Тимът й загуби, но Марта бе невероятна.

Рене Симоеш бе начело на дамския „селесао” на олимпиадата през 2004 г. Той сравни Марта с друг велик център-нападател – великия Ромарио, с когото също е работил. „Те много си приличат – споделя спецът. – Дали играят домино, карти или футбол – никой от тях не приема загубата”. Според него техниката на Марта е толкова добра, колкото на мъжете. „Удоволствие е да я гледаш как контролира топката на скорост. Тя мисли бързо, бележи често. Според мен в историята на женския футбол само американката Мия Хам е по-добър играч. Но Марта е много по-креативна, а и е само на 21. След две години ще прати Мия в историята”.

Марта е родена в Доиш Риашос – градче в североизточната част на страната с население 12 000 души. Когато тук вали, жабите крякат. Когато не вали – а това е през повечето време – няма кой знае какво за правене. Баща й е бръснар. Напуска майка й, когато Марта е само на няколко месеца. Така обрича семейството – Марта има двама по-големи братя и сестра – на бедност. „Ние нямахме достатъчно пари дори за топка – разказва тя. – Ако майка ми бе купила топка, щяхме да останем без храна”.

marta3.jpgЗапочва да играе футбол по улиците заедно с местните момчета. Когато никой няма топка, в такава се превръща някоя от найлоновите торбички. В Латинска Америка колкото по-беден и отдалечен от света е районът, толкова по-шовинистични са настроенията.
Доиш Риашос е отдалечен от света, колкото си искате. Когато Марта се включва в играта, много от момчетата й се подиграват. „Те ме обиждаха, казваха, че нямам срам. Понякога опитвах да се бия с тях. Може да съм ниска, но бях бойно момиче”, спомня си Марта. Наричат я „мъжкарана”. „Дори сега в Бразилия това е често срещана обида” – въздъхва Марта.
В семейството си също среща съпротива. По-големият й брат отказвал да я включи в отборите на улицата. „Той чуваше какво говорят хората за мен, вероятно искаше да ме предпази”, смята Марта.

Да играе заедно с момчетата обаче й носи полза. Така тя придобива най-важните умения – дрибъл и контрол върху топката. Става център-нападател, което е най-бразилският пост във футбола. Нейният ролеви модел е Ривалдо. Миналата година по време на мач на „Умея” тя пое топката в центъра на терена, премина шест съперникови играчи, включително вратарката. За да си открие по-добър ъгъл към вратата, я излъга още веднъж, преди да вкара гол.

След като играе няколко години на улицата, Марта се присъединява към отбор за мачове в зала. Сред петимата тя пак е единственото момиче. И отново – понеже е много добра – трябва да преодолява много непредвидени препятствия. „Играх в местния шампионат около две години, докато един от отборите не обяви, че ще се оттегли от състезанието, ако продължа да участвам. Стана голям скандал и организаторите ми казаха, че ще е по-добре да се откажа”, спомня си Марта. Според нея момчетата са се почувствали унизени от нея. Отстранена от мъжкия тим, тя отива в единствения женски отбор в региона, но за зла участ той фалира.

В Бразилия няма женска футболна лига, нито система от скаути. Някои от големите клубове в Рио де Жанейро и Сао Пауло обаче имат женски състави. Пробивът на Марта идва, когато е на 14. Тогава я канят да мине проби във „Флуминензе” и „Васко да Гама” – грандовете от Рио.
1600 киломентра са преминати с автобус за три дни. След първия ден на тестовете във „Васко” вече е приета. „Бях много слаба, но бърза. Мисля, че се шокираха как такова момиченце може да предизвика огромен хаос на терена”, разказва Марта. Клубът поема разходите й, а тя живее при приятели на семейството. Във „Васко” е гръбнакът на националния тим, който тъкмо е завършил трети на световното първенство през 1999 г. – най-доброто им представяне изобщо. Вече е на една крачка от националния тим.

Всички бразилски футболисти, които дебютират в представителния тим като тийнейджъри, неизбежно са сравнявани с Пеле. Също като него през 1958 г., Марта е на 17, когато облича „златистата” фланелка през 2003 г. Макар че Бразилия отпада на четвъртфиналите, тя е сензацията на турнира. Един от тези, които наблюдават, е мениджърът на „Умея” Роланд Арнквист. Още преди да се завърне в Швеция, й предлага договор. После му отнема два месеца, за да се свърже отново с нея. Тя няма агент и не говори английски. „В Бразилия не е като в Европа, където във всички къщи има телефон, разказва Арнквист, който не се отказва лесно. – Първият път, когато говорихме, тя май си мислеше, че се шегувам”. Все пак Марта приема условията на „Умея” и след като навършва 18 през февруари 2004 г., става първата професионална бразилска футболистка в Европа. Помага на „Умея” да спечели титлата в Швеция през 2005 и 2006 г. и вече е най-добре платената състезателка в лигата (отказва да каже колко печели, макар че е несравнимо със заплатите при мъжете). Истината е, че в Скандинавия е по-голяма звезда, отколкото в Бразилия, където дори като спечели наградата на ФИФА, пак не е я познават. Вече говори шведски и вярва, че „Умея”, който играе на по-малко от 200 мили от Полярния кръг, е вторият й дом. „Студът бе истинско предизвикателство – разказва Марта. – Дойдох от 35 градуса на място, където температурите падат до минус 22 през зимата. Но в моя живот аз често руша бариери. Приемам всичко като предизвикателство”.

Преди нея най-известната бразилска футболистка бе Милене Домингеш. Като най-добрата жена, жонглираща с топка, тя спечели доста пари от шоу-програми. После се омъжи за Роналдо. Тъй като нямаше подходяща лига за изява, Милене стана по-скоро известна съпруга, отколкото известна състезателка. (С Роналдо се разделиха през 2003 г.)

Жозе Карлуш Мейхи – професор по история в университета в Сао Пауло, твърди, че има дълбоко вкоренени причини за липсата на популярност на женския футбол в Бразилия. „Културата ни придава голямо значение на краката – във футбола и в капоейра (бразилски народен танц, наследен от африканците – б.р.). На женските крака се обръща специално внимание: те трябва да бъдат разклащани и да провокират мъжете”, обяснява Мейхи.
Напоследък отношението към женския футбол в страната започва леко да се променя. Когато момичетата спечелиха сребърния медал на олимпиадата в Атина, за кратко изместиха мъжете от спортните страници. През януари администраторът на мъжкия национален тим Америко Фария пое и женския състав. Той нямаше понятие колко жени играят футбол в страната, нито колко тима съществуват. Три от националките дори нямаха клуб. „Проблемът е в липсата на финансиране – твърди Фария. – Нашите клубове нямат пари. Защо да харчат за нещо, от което никой не се интересува? Нашата работа е да намерим начини да промотираме дамския футбол така, че да привлечем спонсори”.

Друга добра новина, че отношението на мачистка Латинска Америка към женския футбол също се променя. На градския турнир в Манаус все още се провежда конкурс за красота, но от 2005 г. има и паралелен турнир за дамите. Успехът на Марта Виейра да Силва показва, че в този спорт има потенциал и за жените.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.