Бойко и блогърите – напънала се планината и родила мишка

Цветанов и Борисов на срещата със създателите на Бойкометъра. Снимка: Константин Павлов

Миналия понеделник реших да си направя един експеримент – цяла седмица да не гледам български телевизии, да не слушам български радиа и да не чета български новинарски сайтове. Пълно медийно затъмнение за България в продължение на седем дни. Замисълът беше едва днес вечерта да поразровя новините и да видя какво съм изпуснал и в крайна сметка изгубил ли съм нещо от това.

Прекратих експеримента си предсрочно. Причината бяха Асен Генов и Константин Павлов – Комитата. Сега го отчитам като грешка, но ако трябва да съм честен – до миналия петък не следях блоговете им. Разбрах за обаждането свише до Асен Генов от профила му във Фейсбук, за чиито обновявания съм абониран. А съм абониран за обновяванията му, защото имаме общи фейсбук-приятели и ми стана интересен с публикациите си и отразяването на протестите на Орлов Мост. Т.е. донякъде в обратен ред разбрах за връзката между politikat.net, Бойкометъра и създателите му.

В петък вечерта, още като видях отправените към Асен Генов въпроси, реших, че става интересно. Не, не съм се приготвял да гледам “сеир” покрай попадането на двама блогъри в зъбите на властта. Точно обратното, приготвих се да наблюдавам как този път Борисов ще сгази лука много сериозно, атакувайки влиятелни блогъри.

Реших, че предстои именно това, защото такива въпроси се задават на разпит, при това полицейски разпит. Елементарен тактически похват е да зададеш въпроси, чиито отговори по същество не са важни и не те интересуват особено, но индикират достатъчно ясно на човека отсреща, че го следиш, знаеш какво прави и имаш намерение да се занимаваш с него. Целта им винаги е да предизвикат смущение.

Мисля, че именно инстинктът на Асен Генов към публичност измъкна него и Комитата от влизане в обяснителен режим и попадане в клопката на тези въпроси. Именно този инстинкт предизвика и острия завой в щенията на премиера. Тези въпроси определено не бяха предназначени за широката публика.

Посланието им беше “Опичайте си акъла, наблюдаваме ви!” Така, струва ми се – неволно, Асен Генов с една публикация във Фейсбук вкара премиера в мини PR криза, от която със сигурност зад дебелите зидове на “Дондуков” е бил търсен спешен изход. И беше намерен с предложението за “брифиране”. Получи се нещо като “Добър вечер, момчета, прощавайте, че влязох с вратата.”

Интервюто на Асен Генов и Константин Павлов с премиера беше изходът от създадената ситуация, а не първоначалната цел на PR екипа на ГЕРБ. Ако погледнем обективно на ситуацията, неминуемо ще стигнем до извода, че Борисов няма абсолютно никаква нужда от Асен и Комитата или от тяхното публично влияние за да уведоми целокупното българско население, че всъщност е изпълнил обещанията си – той разполага с възможността да го направи напоително от ефира на всяко едно публицистично предаване на мейнстрийм медиите.

Освен това, аудиторията на Асен и на Комитата – хората, стигнали по един или друг начин до извода, че е по-добре да се следят информационните канали в социалните медии и блоговете, а не в мейнстрийм медиите, пък, определено не са таргет групата на предизборните послания на Борисов и ГЕРБ и като цяло подобни обширни обяснения пред тях на тема неизпълнени обещания са безпредметни.

Самата обстановка на интервюто също беше безпогрешно психологически подготвена. Изключително малко време за подготовка на интервюто, като следва да се има предвид, че Асен и Комитата са подготвяли не само съдържанието на интервюто, но и техническата страна на срещата – камера, фотоапарат, оператор (нека не забравяме, че в МС има телевизионно студио).

Покана в кабинета на премиера в кабинета му – позната за него и министрите му обстановка и същевременно непозната за Асен и Комитата, подсилена от авторитета на институцията, в която се провежда срещата.

Ниска маса, неудобна за делово водене на срещата и оставяща цялото тяло открито, мека мебел, която не дава възможност за заставане в удобна поза на този, който си води бележки, чете записки и задава въпроси, но същевременно удобна за този който отговаря и не е принуден да гледа нещо на масата, прекалено отдалеченият от масата диван на Асен и Комитата, присъствие на министъра на вътрешните работи, въпреки очевидната липса на въпроси към него…

Истината е, че ми се искаше много повече от това интервю, но не мога да упрекна нито Асен Генов, нито Константин Павлов. Не мисля, че на тяхно място бих се справил по-добре. В крайна сметка планината се напъна и роди мишка.

Не, планината не са Асен и Комитата. Планината е Борисов и целия му щаб. Напънаха се да се изявят в алтернативните информационни канали и родиха обичайното си неподплатено с нищо самохвалство, на което можем да се насладим от екрана на почти всяка телевизия, от ефира на почти всяко радио и от страниците на почти всеки вестник. И от което в крайна сметка се опитвах да избягам стартирайки експеримента си от миналата седмица.

И все пак има нещо много различно. Да поканиш Асен Генов и Константин Павлов да те интервюират не е като да поканиш Миролюба Бенатова и Валерия Велева да направят същото. Въпреки че пред всеки един от тях можеш да кажеш едно и също, аудиториите им са коренно различни. И интервюиращите са различни. Ако Бенатова и Велева ще публикуват интервюто си и с това ще приключат, Асен и Комитата едва сега започват анализа на казаното в интервюто. Така че, все пак мишката може да се окаже и плъх. Зависи от тях.

От блога Параграф 22

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.