До Чикаго и напред 2.

Продължение. Виж тук първа част

Под железата на старите мостове. Снимка: Иван Бакалов

Понасяме се нататък по еди кой си драйв, еди кой си стрийт, авеню, паркуей… Минаваме край бръшляните на Норд уестърн юнивърсити. Тия бръшляни по стените на университетските сгради са родили израза “Бръшлянова лига”, която обединява най-елитните университети на САЩ. Нортуестърн е един от двата големи местни университета. Много престижен, но отстъпва на Чикагския университет по …брой на нобеловите лауреати. Чикагският е по-надолу, на юг, в другия край на града. Там Енрико Ферми е направил първите експерименти с управляем ядрен процес и е станал един от бащите на атомната бомба, но и на „атома за мирни цели”. От Чикагския университет са излезли 87 Нобелови лауреати (осемдесет и седем). Не, няма грешка, толкова са. И 26 от тях са по икономика. Става дума за професори от университета, изследователи, студенти, дипломирали се тук. И Нобеловата награда за мир на президента Обама, който е преподавал право тук 12 години, е в общата бройка. И нобелистите писатели Сол Белоу и Бертран Ръсел. Или пък носители на “Пулицър” като Филип Рот, или просто велики и без награди, като Кърт Вонигът. Или прочути режисьори като Майк Никълс.

Университетите тук не отстъпват нито на онези по Източното, нито по Западното крайбрежие на САЩ. Различните им факултети са пръснати из града. Малко по-нататък по булеварда е и “Келог скул ъф мениджмънт”, където се учи за по 50 хил. долара годишно.

Снимка: Иван Бакалов

И малко по-нататък е вегетарианският ресторант “Блайнд Фейт Кафе”, накъдето сме тръгнали. Като вегетарианец исках да видя тук как ще се представят с този вид ястия. Европейците смятат, че американската храна е безвкусна. И Алеко го е отбелязал в своя пътепис. Струва ми се, че има някакво неразбиране. Днес в Щатите можеш да избираш между китайска, виетнамска, тайландска, мексиканска, италианска, индонезийска и да не изреждам още каква кухня. Всички нации, попаднали на американска почва, са представени със свои ресторанти и хранителни магазини тук. Дори в големите градове като Ню Йорк, Чикаго, Лос Анжелис, са дошли да работят някои от най-големите готвачи от Европа и Изтока.
В Щатите може да намериш подправките на целия свят. И индонезийски сусам, и индийски миризми, и мексикански лютивини. И такива каквито не си подозирал, че съществуват. (Нямало ракия? Айде, бе. Освен българска можеш да опиташ чилийска мускатова, на която българските производители могат да завидят). Ама на българина му било безвкусно в ресторанта. В Америка има мания по здравословно хранене. Малко мазнини, малко сол. Хлябът е по-безсолен, тестените, ястията също се сервират съвсем леко осолени, да избира всеки колко да соли. Може би затова на някой нашенец му се види безвкусно. И още – като чужденец тук, той е притеснен и не се сеща да си поиска допълнително разни подправки и сосове.

Джамия в Чикаго – това изглеждаше по-любопитно, отколкото двете български църкви. Снимка: Иван Бакалов

Избраният от нас вегетариански ресторант – Certified green restaurant – не е нито китайски, нито индийски. В менюто има и мексикански тако и бурито, и гръцка салата, и някакво ястие с яйца по ацтекски, и японска мисо супа, и гуакамоле, и хумус, та дори някакво монголско ястие с черен ориз. Ако искаш нещо с яйца, сирене, ако щеш пък и съвсем веган. Ясен разлиства менюто и пита на шега келнера „А къде са пържолите?”. Той се смее – „В ресторанта на съседната улица”. Избираме три различни, едно със спанак, едно мексиканско бурито, и нещо, което ми прилича да е от средиземноморската кухня. Българинът все се вълнува от цените – салатите са 5-8 долара, ястията 10-12, супите 3-4 долара. Изглежда скъпо за нашите представи, но за тук не е. Макар че ресторантът не е от най-евтините.

Чалга край летището

Е, разбира се, попаднах и в български ресторант. Моят отдавнашен колега Орлин, който беше способен млад журналист във вестник „Стършел“ в края на татовата епоха, заряза професията и се засели в Чикаго още преди повече от 20 години. Взе ме с колата и ме поведе към българския ресторант „Avenue BG”. В Чикаго има 5 български ресторанта, не всичките типично национални.

Българският ресторант „Avenue BG“ в Чикаго. Снимка: Иван Бакалов

В „Авеню БГ” обаче не е така. Менюто предлага изобилие от български ястия, а от музикалната уредба дъни такава чалга, че човек от друга националност тук няма да издържи. Едвам издържах и аз – толкова чалга не съм слушал в България за последните 20 години. Вътре има дансинг и огромен екран, на който вървят клиповете на всички български чалга певици без изключение. Седнахме на масите отвън, а ресторантът се оказа близо до летището и чалгата от тонколоните на стената отвън се заглушаваше начесто от кацащи самолети, на около 200 метра височина. Тони Дачева, Боинг 737, Преслава, Еърбъс 300…

Моят колега беше и си остана фен на „Ролингстоунс”. Жена му разказва как на концерта на „Ролингстоунс“ в Чикаго си купил ВИП-билети и седял в захлас в краката на Мик Джагър. Осъществил българската си мечта… И сега, вечерта, е с фланелка с рисунка на „Ролингстоунс”. Чалга, чалга, ама идва тук с жена си веднъж месечно, да се потопи в българска атмосфера. Професията му днес е далеч от журналистиката. Работи на летището нещо като шеф на протокола на т. нар. „лимо дивижън” на една от най-големите финансови компании. Посреща всеки ден банкери от цял свят, свикнал е да общува с особени хора, за които загуба или печалба от 30 милиона за деня е като добър ден. Общува служебно и с други вип персони. „Скоро посрещах Джейн Фонда”, казва Орлин. Той и жена му имат собствен апартамент в артистичния квартал на Чикаго „Арлингтън хайс“, с множество ирландски кръчми наоколо. Орлин заряза професията и не съжалява. „И няма за какво”, казвам му, докато описвам какво става с вестниците в България сега. Но синът му е поел щафетата и е продуцент в новините на Си Ен Ен – спортна редакция.

Колко са българите?

На масата се събират група българи, всеки успял в работата си. „Като гледам как бързо напредват българите тук в сравнение с другите емигранти, не е за вярване”, казва Орлин. Колко са в Чикаго? Уж бяха 70 хиляди до неотдавна, но тук вече говорят вече за 100 хиляди. Това число, обаче се оказа доста по-скромно от някои други данни. Като се върнах в София се случи да интервюирам един щатски федерален прокурор и от дума на дума той каза, че по данни на ФБР, в Чикаго има към 300 хил. българи. „Това е един от най-големите български градове”, усмихва се прокурорът. „Преувеличено е”, възкликнах, а прокурорът отвърна – „Не съм ги броил, само цитирам ФБР”.

Днес българската колония в Чикаго е пръсната по всички етажи на социалната стълба. И по-скоро по горните етажи. Занимават се с бизнес, работят като висококвалифицирани специалисти в разни компании. Има и черноработници, но са по-малко. Това е запазен периметър за мексиканците. Най-големите „лоджистикс” фирми в Чикаго са на българи – тоест нашенци държат тировете. Има адвокати, дори художници и фотографи.

Снимка: Иван Бакалов

„Американската мечта е като нашето светло бъдеще”, казва 40-годишният Бисер, един от познатите на Орлин, който работил тук по разни фирми и му направило впечатление, че възрастните американци са като българските пенсионери. „Само се възмущават, че сега младите не са лоялни, скачат от една работа на друга, от една компания в друга. „Аз съм работил 30 години за „Ексон Мобайл”, а сега…”, обяснявал му предишният ден един пенсиониран инженер.

Много от българите си идват рядко, но мнозина са хем тук, хем там. „Има нашенци, физически са тук, ама акъла им е там, в България – казва Орлин – Ние с жена ми, обаче, сме тук.” Емигриралите от началото на 90-те доста са се откъснали от България. Говорят някакви неща каква опасност била Турция, какво правели сърбите, какво ставало с Македония… По-наясно са с политиката в Щатите, отколкото в България, макар да гледат българска телевизия чат-пат и да следят по интернет какво се случва.

Глобалното куче Андра, Вальо, Нели, 10 кози и 2 коня

На третия ден се случва събота и домакините ме откарват с колата на Север от Чикаго, в едно село на последната спирка на влака от центъра. Това е пак на брега на езерото Мичиган и близо до границата със северния щат Уисконсин. Там живеят двама българи, Вальо и Нели, дошли тук още в началото на 90-те, живели насам-натам из Чикаго, накрая си купили 1 хектар земя извън града и заживели като на село.

Глобалното куче Андра, немска овчарка, родена в Холандия, служила в израелската армия, сега живее на брега на езерото Мичиган при семейство българи. Снимка: Иван Бакалов

Спираме пред хубава къща и като излизаме отзад в двора, се разкрива нещо като ферма. Зад едно оградено пространство с дървета в единия край, пасат 10 чистички, като къпани, бели кози. Наоколо добре окосена ливада, на която играят три кучета, в долния край има още една сграда, която се води уж плевня, ама си е съвсем като къща за живеене на втория етаж. Долу има помещение в което квасят кисело мляко, сирене, правят си вино. И конюшна има от едната страна на долния етаж. Зад ограда още по-нататък се разхождат двата коня Джазмин и Хендсъм, които веднага доближават и протягат шия през оградата, любопитни да се запознаят с външни хора.

Едно от кучетата е Андра, 6-годишна немска овчарка, родена в холандски развъдник, но служила в израелската армия. Подарена от приятели на Вальо, богати евреи от Чикаго. Той има малка строителна фирма, те са инвеститори, изпълнявал е техни поръчки. Сега повече се занимава с ремонти, поради кризата. Та богатите евреи изпратили сина си, роден в Америка, да служи в израелската армия – както правят много други богати евреи в Щатите. Службата там не е като казармата при комунизма, 3-тодишна е и по-тежка – все едно си на война. Но когато си изкараш службата, израелската държава ти плаща обучението в който университет в САЩ си избереш. Синът изкарал службата, от която две години с кучето Андра по границата на ивицата Газа. И когато се уволнил, уволнили заедно с него и Андра, и той я взел в Америка. Опитал да я гледа при себе си в общежитието на университета в Ню Йорк, но не станало и тогава я подарил на Вальо. И така немската порода куче, родено в Холандия, служило в Израел, сега живее с българи на брега на езерото Мичиган…

Козите в двора на Вальо и Нели. Снимка: Иван Бакалов

„Отначало стоеше само до краката ми, научено да чака команди. Минаха няколко месеца, докато постепенно започне да се отдалечава от мен и стана нормално куче. А като дойде от Ню Йорк предишният му стопанин, то се разтреперва от радост и се обърква – гледа тук към него, ту към мен…”, разказва Вальо. Той току що се е върнал от езерото, има лодка, лети с парапланер, ходи на риба. За да е пълна идилията, в къщата живеят и котката Маца и котаракът Биби. Толкова много животни не са случайно тук – в София навремето Вальо е работил в Зоологическата градина…
Колкото българи в Чикаго, толкова истории, толкова съдби…

Български здравец и българска архитектура

В един двор в къща на българи в Чикаго видях здравец в единия край. „Ха, ми той съвсем като нашенския”, възкликнах. А домакинята се смее – „Майка ми, като дойде веднъж на гости, си беше навила на едната ръка три корена здравец, отгоре превързала с бинт, все едно я боли ръката. И от тези три корена го развъдихме.” Защо така скрито? В САЩ има много строг фитосанитарен контрол и не дават току така да си внасяш растения.
Водят ме при семейство архитекти, които работили първите години тук-там по разни бюра, накрая си направили собствено. „В бюрото, в което работех, ми се случваше често да проектирам полицейски участъци. Специализирах и все на мен ги даваха – казва Ани, която е тук от 20 години. „То е доста сложно, има различни изисквания за помещения, кой коридор откъде да мине, с кой да не се пресича… Но аз един ден направих проект за полицейски участък в стила на копривщенските къщи. И ми дадоха награда”, смее се Ани.
Чуваш ли, Алеко каква стана тя? Полицейски участък в Чикаго (кварталът е Лисли), в стил копривщенска архитектура, от български архитект…

(следва – На Запад по път 66)

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.