След трагедията в Кримск – Русия не вярва на Путин

Франс прес

Путин оглежда от хеликоптер пострадалия Кримск. Снимка: официален сайт

Отказът на много руснаци да повярват на официалните обяснения за наводнението, взело над 170 жертви в Кримск, свидетелства за недоверието – плод на системните лъжи в миналото – към представителите на властта и дори към най-първия измежду тях – Владимир Путин.

„Удави ни не стихията, а властта“, гласи заглавие, цитиращо жителите на Кримск, в популярния всекидневник „Московский комсомолец“ – най-четеният вестник в Русия с тираж два милиона екземпляра.

Повече от два дни след трагедията, въпреки посещението на място на Владимир Путин, придружен от цяла армия министри, и обясненията на специалистите по обществената телевизия, мнозина руснаци продължават да смятат, че властите ги лъжат за действителните обстоятелства около катастрофата в градчето в югозападната част на страната.

Нароиха се най-крайни хипотези, разпространени главно по интернет, за истинския брой на жертвите, за това откъде е дошла водната маса с височина няколко метра, връхлетяла града в нощ на поройни дъждове.

„Мащабът на грешките и безотговорността (на властите) е не по-голям от обикновено. Това, което се промени, е общественото мнение“, отбелязва политологът Дмитрий Орешкин. „Хората вече не вярват на властите, а се доверяват на алтернативни източници на информация, често непроверени и дори абсурдни“, допълва той.

Загинали са до 1000 души, което властите крият, „стена от вода“, която била умишлено изпусната от изкуствено водохранилище над града, жертвайки жителите на Кримск, за да „се спаси“, според някои, пристанищния град Новоросийск.

Владимир Путин пристигна на място още в събота, поиска разяснения, питаше и разпитваше – както показа после телевизията – представителите на местните власти дали хипотезата за мащабно изпускане на вода от изкуствено езеро е допустима. Напразно. Губернаторът Александър Ткачов, който обясняваше, че катастрофата се дължи на изключителни дъждове и релефа в района – котловина в предпланината на Кавказ – не срещна повече успех и на практика беше засипан с упреци по време на среща в неделя с местни жители, които не му вярваха.

Тогава той предложи на група хора да ги заведе с хеликоптер до въпросното езеро, за да се уверят сами. Някои, показани по обществената телевизия, впоследствие признаха, че езерото е непокътнато, но други – както посочи агенция РИА Новости – казват, че не са успели да ги убедят и сега подозират друго езеро.

Според Александър Морозов – независим експерт и главен редактор на уебсайта „Руский журнал“, „руснаците са изгубили доверие във властта“ заради лъжите в миналото, като при трагедията с подводницата „Курск“ през август 2000 г., която военните дълго време омаловажаваха. Сто и осемнайсетте членове на екипажа загинаха, тъй като не бяха спасени на време.

„Властите никога не казват откровено на хората какво се случва. В резултат – доверието се срива и всяка нова трагедия се приема все по-остро“, допълва Морозов.

Руснаците имат дълъг опит в това отношение още от съветско време – като след ядрената катастрофа в Чернобил, чиято сериозност Москва призна с неохота през 1986 г.

Избирайки Владимир Путин – офицер от КГБ, който им обеща да казва истината и да върне реда в страната, през 2000 г. руснаците сметнаха, че той ще скъса с тази традиция и му гласуваха огромно доверие, казва Орешкин.

„Путин злоупотребяваше изумително дълго време с това доверие, а общественото мнение се стараеше да не забелязва неуместните му формулировки или лъжи“, отбелязва политологът.

Същото беше и с „безвредния“ газ, използван срещу чеченските терористи през 2002 г. в Москва, от който починаха обаче 130 от заложниците.

„Сега дори когато казва истината, вече не му вярват. Така е устроено общественото мнение“, допълва Орешкин.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.