Сръбската мафия, Първанов или защо нервничи Борисов

Иво Инджев

Опитвам се да си представя какво ли знаят професионалните събирачите на информация с мощен държавен гръб, след като един самотен и противен на властта отделен български журналист може да събере толкова информация за злоупотребите с власт на президента Първанов и да я поднесе в (също толкова презряната и съзнателно премълчавана) книга „Президент на РъБъ”. Но ми е „бедно въображението”. Мога да го използвам само за тълкуване на фактите. А днес те поднасят още една възможност.

Агенция БГНЕС публикува извадки от секретен анализ на „западни тайни служби”. В частта за България той хвърля светлина върху една „подробност”, която от години се опитвам да осветля , но нито веднъж никой политик или колега не се „изкуши” да ме цитира. Е, този път за комбината, която отдавна играят Георги Първанов и Бойко Борисов, се говори във въпросния секретен доклад.

Без да подлагам на съмнение автентичността на текста, предлаган от БГНЕС, не мога да не отбележа, че подобно изтичане на информация винаги цели нещо. Има някаква причина, поради която на българска медия- а изборът на такава извън дискредитираната в очите на публиката орбита на т.н. традиционни големи медии в България също е симптоматичен- е предоставена толкова политически чувствителна информация.

Дали пък премиерът Борисов, когото в изтеклата информация американски агенти свързват с Първанов по повод контакти със сръбската мафия от 2002 г. (и дори преди това за Първанов- още от времето на неговия другар Милошевич), не е ядосал американците с типичното за него доста нахално изявление за посещението на директора на ЦРУ Дейвид Петреъс в София като „лично гостуване”?

Борисов, надявайки се явно, че американците ще премълчат поредния му опит да си прави лична реклама с американски ресурс, след като се похвали, че Петреъс му гостувал персонално три дни, беше официално опроверган от посолството на САЩ с уточнението, че генералът е бил тук на официално посещение. Българските медии, разбира се, „пропуснаха” да разнищят конфузната за Борисов (и престижа на България) „подробност”.

В същия този период, в очакване на големи неприятности с мониторинговия доклад на ЕК за състоянието на поверената му българска демокрация, премиерът ни премина във фронтална атака срещу „мафията” в медиите, пропускайки удобно да види в това огледало собствената си ръководна роля. Някой може да не е забелязал, но сред най-съществените, според мен, акценти, поставени от Борисов в това отношение, беше подхвърлянето му, че българската мафия били толкова всесилна, че можела да си поръчва в западни издания критики срещу него.

Борисов явно се опитва не само да омаловажи досегашни критики по свой адрес, но и да действа превантивно, знаейки нещо, за което са му докладвали, че предстои. Но или не знае, или наистина живее в света на своите заблуди, че на списания от ранга на „Икономист”, което миналата седмица го нарече популист , не се е родил български „богатир”, който да нарежда какво да пише. Вероятно и по тази линия Борисов е ядосал доста влиятелни кръгове, наблюдаващи дейността му.

И така, броени дни след посещението на Петреъс в София, в БГНЕС се появява следното (цитирам предимно частта, свързана с България):

„Тъмното политическо задкулисие в Сърбия и на Балканите

Влиянието на сръбската мафия може да бъде проследено на високо държавно ниво в почти всички балкански страни и най-вече в самата Сърбия, в Черна гора, България, Хърватия и Македония.

Зародила се в края на тоталитарния режим, създаден от Йосип Броз Тито, и укрепнала при управлението на Слободан Милошевич, сръбската мафия успява не само да изгради стабилни мрежи в посочените страни, но и да предопределя политическите процеси в тях посредством финансиране на конкретни политически проекти.

Типичен пример за това е известният като „балканския император на контрабандата“ Станко Суботич. Той е създаден от Слободан Милошевич по време на първото ембарго над бивша Югославия, наложено от Съвета за сигурност на ООН. След това разпростира дейността си в Черна гора, България, Македония и Хърватия.

В специален доклад на британското разузнаване е посочено, че Мило Джуканович използва президентския пост в Черна гора, за да прикрива мафиотските структури на Суботич за контрабандни канали на Балканите, в които участват представители на политически партии, митническите органи, съдебната система и полицията.

През 2002 г. са регистрирани контакти и разговори чрез специално упълномощени лица между Станко Суботич с бившия държавен глава на България (Георги Първанов – бел. ред.) и тогавашния оперативен ръководител на вътрешното министерство (Бойко Борисов – бел. ред).

Анализът на специалните агенти, работещи по балканската проблематика след падането на Берлинската стена, представен в секретна грама, запознава американските служби на най-високо ниво, че президентът на България установява контакт със Суботич още по времето на Слободан Милошевич и след като печели изборите през 2001 г. играе подобна роля, каквато има Мило Джуканович в Черна гора.

Идентичен е случаят с премиера на Македония Никола Груевски и подсъдимия сега бивш премиер на Хърватия Иво Санадер, за които има оперативна разработка водена повече от 3 години и по която продължават да се събират данни.

Най-тревожното от анализираната оперативна информация,

получена посредством различни информационни канали, може да бъде обобщено като успешен опит за участие на създадената по време на управлението на Слободан Милошевич мафия в политическия живот на Сърбия и останалите балкански страни. Ако след падането от власт на Милошевич сръбската мафия пренасочи оперативните си центрове към съседни държави, каквито са Черна гора и България, то сега се забелязва обратен процес на връщане към старите практики на държавна протекция в самата Сърбия посредством финансиране на политически кампании и пряко ангажиране в политическите процеси на страната.

Основания за подобни оценки могат да бъдат последните политическите събития в Сърбия и фактът, че за президент през май бе избран противоречив по своята същност политик, който е известен с близките си отношения със Слободан Милошевич и мафиотските кръгове около него.

До това обобщение се стига на база цялостен мониторинг на откритите източници за политическата дейност и публичните изяви на Томислав Николич за целия период от включването му в политическия живот на Сърбия до избирането му за президент през май 2012 г.

На база представената информация от наблюдаваните балкански страни може да бъде изведен тренд на все по-осезаемо активизиране на организираната престъпност в посока политическия живот на Балканите.

Сериозното влияние на сръбската организирана престъпност сред политическия елит може да бъде проследено в повечето балкански страни, сред които и такива, които са пълноправни членове на ЕС. (БГНЕС)”

Накрая да добавя още нещо под формата на реторичен въпрос: сега става ли ясно, защо Борисов пожела да заяви изведнъж, че едва ли не е псувал по адрес на президента Първанов по телефона в онзи телефонен разговор за „Мишо Бирата”, чиято автентичност той неочаквано призна точно сега? Разграничава се от своя някогашен ментор.

Да, ментор! Нали не се съмнявате кой е бил началникът в тандема през 2002 г., когато Първанов беше всемогъщ, а Борисов играеше първите си крачки на публичното поприще в качеството на новоизлюпен, благословен от главнокомандващия Първанов генерал в МВР. После, когато Борисов стана премиер, двамата заедно управляваха „Титаник”, а накрая на мандата на президента се опитаха да ни внушат, че са титани, които водят битка помежду си.

Тези титаници на мисълта обаче винаги са подценявали възможността следите от дружбата им да останат в „морето” от информация, което самонадеяно са се надявали да преплуват без драскотина към брега на личното си щастие на победители във войната срещу истината. Това море е пълно с акули и драскотините на двамата гмуркачи изглежда са привлекли вниманието им.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.