Как SMS-и спряха строежа на фабрика за 1,8 млрд евро в Китай

Милион и половина китайци в Ксиамен спряха строежа на най-големия завод за параксилен в света, който трябваше да се намира само на седем километра от центъра на града. Снимка: tembusu.org

Жителите на южнокитайския крайбрежен град Ксиамен успяха да спрат строежа на опасна за околната среда химическа фабрика по необичаен начин – чрез SMS-и. Те разменяха информация по мобилните си телефони и с масирани протести доказаха, че мобилните връзки и общественото мнение могат да имат неподозирана сила дори в комунистически Китай.

“Получи ли SMS?”, се поздравяваха живеещите милион и половина китайци в Ксиамен. Защото след 25 май едно съобщение разбуни града: ”Групировката Ксианлу ще строи отровна химическа фабрика в района Хайкан. Това е равнозначно на атомна бомба в Ксиамен. Ще се разболеем от левкимия и ще раждаме деца с малформации. Искаме да живеем, искаме да сме здрави!” Съобщението призоваваше в знак на протест да се носят жълти копринени препаски и да се говори високо и много срещу строежа.

И местните хора направиха точно това. Като предупреждение към властите почти целият град ходеше с жълти колани и големи групи обсъждаха какво да предприемат, за да спрат строежа.

Протестите се прехвърлиха в Интернет

Малко след разпращането на SMS-ите протестите се прехвърлиха в интернет. В местните популярни интернет-общности като „Малката риба” и публичния Bulletin Board System на университета в Ксиамен темата за фабриката за параксилен беше посетена десетки хиляди пъти. Заглавията на текстовете бяха „Пазете Ксиамен” и „Върнете ни синьото небе”. Лиан Юе, известен коментатор в града, написа в своя блог: „При екстремни обстоятелства като война или терористично нападение фабриката ще бъде подарък за противниците и терористите. Тогава вредите за хората и за икономиката биха били по-големи, отколкото очакваните ползи.”

Някои от мненията, разпространявани чрез SMS и интернет, може и да са пресилени. Цу Хонгджун от вестник „Южен уикенд” написа по този повод: „Управляващите не предоставят достоверна и благонадеждна информация и затова се разпространяват абсурдни слухове.” Защото е пресилено да се каже, че „параксиленът води до умствено затъпяване”, но така жителите изразиха гнева си, че никой не се е допитал до тях за проекта, който засяга живота и здравето им.

Фабриката – опасна за околната среда и добра за бюджета на града

Като част от протестите еколози и биолози разкритикуваха строителството като заплаха за околната среда. Биоложката Зао Юфен от китайската академия на науките обвини властите в безотговорност. Причината е, че фабриката трябваше да се издигне само на седем километра от центъра на града. Обикновено подобни съоръжения в Корея и в Тайван са отдалечени на 70 км от гъсто населените райони и дори в Китай дистанцията обикновено е 20 км.

Защо властите са пренебрегнали екологичните норми става ясно от очакванията за рентабилността на завода. Строежът на фабриката Tenglong Aromatic PX трябваше да струва тлъстата сума от 10,8 милиарда юана, или приблизително 1,8 милиарда евро. Тя трябваше да произвежда годишно по 800 000 тона от редкия химически материал параксилен. Всъщност това е най-големият завод за параксилен в света и очакванията бяха той да носи 80 милиарда юана (близо 8 милиарда евро) за брутния обществен продукт на града, което отговаря на една четвърт от настоящата сума. „Това е най-големият промишлен проект, предвиждан някога в Ксиамен,” каза заместник-кметът Динг Джуоян. Затова строежът тихомълком беше одобрен от градските екологични власти през 2005 година, а малко след това беше направена и първа копка.

Строителните работи – заплаха за града

SMS-ите се оказа неподозирано оръжие в Китай, но властите вече цензурират и тях. Снимка: chinadigitaltimes.net

SMS-ите обаче направиха нещо нечувано в Китай. Зловещата информация накара крайморските жители да преодолеят страха си от репресии и да се организират на демонстрации. Освен това много от тях прекараха нощите извън домовете си, прогонени и от пушилката на строежа. У Уейцонг изкара всичките уикенди от пролетта до лятото на яхтата си, защото се чувствал застрашен от строежа. „Не искахме да останем във вонящия апартамент, това е като хронично самоубийство.”

След невиждания натиск, на сутринта на 30 май заместник-кметът Джуоян обяви временното спиране на строежа. Общината искала да проведе още проучвания за опасността, която фабриката крие за околната среда. А само два дни по-рано отговарящият за екологията в града да съобщи, че „проектът съответства на законите и ще бъде продължен.”

Държавата отвръща на удара

Днес стотици хиляди жители на Ксиамен тържествуват, но много от тях се боят, че прекъсването на строителните работи е само тактика за отвличане на вниманието. И въпросът какво ще се случи със завода за параксилен е отново открит.

Страховете им имат основание, защото няколко дни след спирането на строежа властите взеха мерки да ограничат недоволството и възможността за размяна на информация. Коментарите на уебсайта „Малката риба” бяха изтрити, а всички SMS-и, в които се среща думата „параксилен”, не стигат до получателите си. Явно телекомуникационните компании са въвели филтър, блокиращ подобни съобщения, но жителите на Ксиамен са твърдо решени да се преборят с фабриката за 1,8 млрд евро.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.