Как Румъния изуми Европа с парламентарен пуч

в. Ромъния либера

Траян Бъсеску. Снимка: ромфакс

Траян Бъсеску вече не е в позиция да изпълнява конституционните си правомощия, поверени му от народния вот през 2009 г. и узурпирани през последните дни чрез парламентарен пуч. Всичко, което успя да постигне обаче управляващият Социал-либерален съюз (СЛС) и останалите парламентарни опортюнисти чрез гласуването в петък, беше превръщането му в истински символ на демокрацията, като се има предвид размерът на положените усилия, за да бъде накаран да замълчи. Предупреждението му, че това отстраняване представлява всъщност „само един етап“, а същинската цел на „тези господа и техните партии“ е „поставянето под контрол на правосъдието“, е действително уместно.

Засега реакцията на народа изглежда бледа. Изумлението, дезориентацията и медийното промиване на мозъци, на което са подложени румънците от години, в комбинация със знойните температури навън, изглежда държат повечето от тях по домовете им. Освен това доста от гражданите, които биха излезли незабавно на улицата, емигрираха отдавна, стигайки до заключението още по времето на Илиеску и Нъстасе, че нямат никаква причина да чакат момента, в който ще могат да мислят и действат като свободни граждани в собствената си страна.

Трудно е да се вярва обаче, че апатията на румънците ще продължи. Икономическите последици на катастрофалното управление на Понта започват да стават все по-видими, а след като плагиатът успее да извади страната си от европейската й траектория, румънците ще насочат целия си гняв срещу него и режима на СЛС. За съжаление, може да се окаже твърде късно. Абсолютният приоритет на триото Понта-Антонеску-Феликс сега се състои във връщането на държавата към най-първобитното възможно ниво, като единственият им референтен критерий е пълното подчинение на настоящата власт.

Самият Понта заяви неотдавна с фрапиращо сладка невинност, че отпуска 75 процента от времето на правителствените заседания на политическата война. Процентът ще остане същият, защото прочистването, сплашването и откритият или маскиран шантаж с цел цялостно завземане на властта няма да им оставят много време да управляват страната. Следователно всичко, което ще видят в бъдеще румънците, ще бъде повече или по-малко успешна имитация на няколко минимални правителствени актове.

Своеволието вкъщи ще бъде придружено от шармантна офанзива във външен план. Още от 2005 г. Социалдемократическата партия прибягва постоянно към имиджови експерти от САЩ, въпреки че резултатите на това скъпоструващо сътрудничество още се чакат. Последното хрумване беше назначаването на американския генерал от запаса Уесли Кларк, бивш командващ на НАТО, на поста съветник по стратегическите въпроси, сигурността и икономическата стратегия на настоящия премиер.

Тертипът е класически, като цели да замаскира намеренията на правителството на СЛС да преориентира Румъния към големия съсед от Изтока. При тези условия един бивш кандидат за Белия дом естествено е идеалният параван. Тази хитрост е добре позната на Запад, към нея са прибягвали във времето не само мнозинството от автократите от евроазиатското пространство, но и властелини като Милошевич и Путин.

Външният министър Андрей Марга междувременно демонстрира послушанието си, както добре си знае, като се започне от злоупотребата със състава на румънската делегация на неотдавнашната среща на ЕС и се завърши с отричането на истинността на изявлението на премиера „Copy Paste“ за незабавната му оставка, ако се потвърди академичното му самозванство. За лош късмет на Марга журналистите от „Ел Паис“ реагираха бързо, публикувайки аудиозаписа на интервюто, така че първият дипломат на Румъния беше хванат в лъжа.

В момента се бори с всички сили да замаскира поне малко парламентарния пуч в Румъния в международен план, обяснявайки усилено на Запада, че последните политически събития в страната са най-чистият израз на демокрацията. За лош късмет на СЛС Марга се справя доста зле. Всички виждаме колко внимание обръщат администрациите в Брюксел, Берлин, Париж и Вашингтон на неговите мистификации.

Всичко, което може да направи сега, е да се опита да убеди Кипър, страната, която в момента държи ротационното председателство на ЕС, в солидността на правовата държава в Румъния. Тъй като в Никозия комунистите са на власт, те биха били безспорно очаровани от възхищението на Марга към Кремълския цар, тъкмо в момент, в който поискаха от Москва втори заем от милиарди евро, за да подкрепят банките и икономиката си.

В ключовите страни от ЕС обаче смайването от очевидното подкопаване на правовата държава от страна на едно конюнктурно парламентарно мнозинство е огромно. Берлин реагира в петък изключително остро, предупреждавайки, че има „сериозни съмнения“, свързани със „законността на действията на правителството на Понта“, както обяви говорителят на канцлера Меркел Щефен Зайберт.

Отстраняването на един президент, избран с над пет милиона гласа, въз основата на просто мнозинство от участниците в референдума, както побърза да регламентира правителството на СЛС чрез извънредно постановление, ще подпечата разрива между ЕС и Румъния. Настоящата власт залага със сигурност на ниската популярност на президента в резултат не само на времената на строги икономии, но и на медийното промиване на мозъците, на което СЛС имаше грижата да подлага електората от години. Но румънците трябва да разберат, че този път не решават „за“ или „против“ Бъсеску, а „за“ или „против“ европейското бъдеще на страната им.

Реалният залог на референдума е правовата държава и независимостта на съдебната система. За да убедят румънците в моралната си и политическа чистота, Понта, Антонеску и Войкулеску (лидерите на трите партии в състава на СЛС – бел.ред.) ще прибягнат към старите социалдемократически методи: ще имат грижата затворникът Адриан Нъстасе да остане засега в затвора, за да може да бъде представян пред населението като мъченик на „диктатурата“ на Бъсеску-Маковей (бившия министър на правосъдието Моника Маковей – бел.ред.) Паралелно обаче ще направят прочистване в съдилищата, за да спрат привличането под отговорност на други известни корумпирани лица, медийната манипулация ще се засили до прага на болката, а тайните служби ще бъдат политизирани спешно, за да сплашат максимално опозицията и останките от гражданското общество.

Институционалната нормалност, на която румънците се радваха през последните години, отиде на вятъра в деня, в който Понта видя политическата си кариера приключена едновременно с разкриването на съвсем обикновеното му плагиатство.

Това, което виждаме в момента, е последният му опит да се спаси поне във вътрешен план чрез безпрецедентни атаки по адрес на фундаменталните институции на правовата държава, докато залива хората с безкрайна поредица от груби лъжи и изолира страната си по-зле, отколкото в мрачния период след миньорските събития на Илиеску. Защото в международен план Понта отсега нататък е политически парий с нулево доверие на Запад.

БТА

*Том Галахър е британски политолог, автор на книгата: „Загубеното десетилетие на Румъния: Миражът на европейската интеграция след 2000 г“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.