Ислямистите настъпват, ще намери ли Вашингтон нови приятели?

в. Ню Йорк таймс

При първата си публична реч миналия месец новоизбраният египетски президент Мохамед Морси обеща да поиска освобождаването от затвора в Северна Каролина на известен терорист от Египет. Малко по-рано член на обявената за терористична организация Гамаа ал Ислямия – който също се оказа наскоро избран за депутат в египетския парламент – беше посрещнат във Вашингтон като част от официална делегация, чието посещение бе организирано от Държавния департамент.

Представители от правителството на Обама не коментираха публично обещанието на Морси и не пожелаха да обяснят защо на египетския депутат Хани Нур Елдин е предоставена виза, аргументирайки се с правила за поверителност. Те също така отказаха да кажат дали неговата забрана за влизане е била отменена или пък неговото участие просто е останало незабелязано.

След като визата веднага предизвика скандал в Конгреса, под натиска на репортерите говорителката на Държавния департамент Виктория Нюланд каза, че е преценено, че Елдин не представлява заплаха за Съединените щати. „В Египет настъпиха промени“, допълни тя. „Настъпиха промени в много страни в Близкия изток и Северна Африка“.

За правителството на Обама, в момент, когато се опитва да не изпусне от контрол бурните процеси вследствие на Арабската пролет, обаче настъпиха усложнения. Отколешните представи за това кой е приятел на Съединените щати и кой не е се промениха внезапно, което обърка доста американци. „В момента Съединените щати изпадат в нещо като състояние на транс, щом стане дума за Близкия изток“, каза Акбар Ахмед експерт от „Американския университет“. „Всичко се промени“.

Падането на диктатори в арабския свят и възходът на ислямистите към политическо влияние или власт принуждават Вашингтон да преосмисли свои позиции, които защитава от десетилетия. Най-важната от тях засяга Египет, където Морси, представителят на най-мощното ислямистко движение в региона, „Мюсюлмански братя“, спечели оспорвана изборна надпревара. Неговият ход от миналата неделя да издаде указ разпуснатият парламент да възобнови работата си накара западни експерти спешно да се опитат да разберат стратегията му.

В Тунис някога забранената партия Ан Нахда спечели миналогодишните избори, а ислямистите получиха нова подкрепа и в Йемен. На произведените миналата събота избори Либия сякаш наруши тази тенденция, след като водената от умерен политолог коалиция изглежда победи две ислямистки партии. Но съобразявайки се с политическия потенциал на религията, лидерът на спечелилата коалиция Махмуд Джибрил направи нещо неочаквано и отхвърли определението „светски“ за своя Съюз на националните сили и протегна ръка към ислямистите. „Няма никакви екстремисти“, каза той.

В десетилетието след атентатите от 11 септември американците до голяма степен възприемаха Близкия изток и исляма през призмата на терористичната заплаха. Съединените щати заеха непоколебима позиция, която беше доста добре обобщена от предупреждението на Джордж Буш-младши девет дни след атентатите: „Или сте с нас, или сте с терористите“.

На чуждестранни мюсюлмански учени бяха отказвани визи заради техните открито изразени възгледи, противоречащи на американската политика. Американските представители невинаги успяваха ясно да разграничат ислямистите, които искат водеща роля на исляма в управлението, и войнствените джихадисти, преследващи същата цел, но използващи тероризъм за постигането й.

Всъщност американската враждебност към ислямистките движения далеч не започва с атентатите от 11 септември, отчасти заради подкрепата на САЩ за светските авторитарни режими в арабските страни. По време на 30-годишното управление на Хосни Мубарак в Египет „Мюсюлманските братя“ бяха официално забранени, затова американските дипломати в Кайро поддържаха дискретни и неофициални контакти. „Не сме влизали в никакъв контакт с „Мюсюлманските братя“, каза в своя реч в Кайро през 2005 г. тогавашният държавен секретар Кондолиза Райс, „няма и да влизаме“.

Експерти по Близкия изток допускат, че последните полемики около изявлението на Морси и визата на Елдин са само началото на дълъг, спорен процес на преоценка от страна на САЩ, като това ще се отрази на американската помощ и отношенията на арабските страни с Израел. Но те казват, че американците не бива да смятат, че възходът на ислямистите увеличава терористичната заплаха за САЩ. Обратното също може да е вярно, казват те.

„Бих казал, че хората не трябва да се тревожат прекалено много от антиамериканската реторика“, каза Стивън Макинърни, изпълнителен директор на базирания във Вашингтон Проект за демокрация в Близкия изток. Краят на властта на Мубарак миналата година в Египет, каза той, „е важна стъпка в борбата срещу тероризма в региона и в подронването на привлекателността му“. „Хората могат свободно да изразяват недоволството си и да отидат до урните, за да гласуват“, допълни той.

За някои конгресмени обаче последните събития все пак си остават притеснителни. Питър Кинг, републиканец от Ню Йорк в Камарата на представителите и председател на Комисията по вътрешна сигурност, каза, че призивът на Морси за освобождаване на Омар Абдел Рахман, сляп египетски шейх, излежаващ доживотна присъда, са „думи, които по-скоро очакваш да чуеш на улицата, а не от устата на президента на някоя страна“. „Трябва да сме обезпокоени от това“, допълни Кинг.

Той писа на министъра на вътрешните работи Джанет Наполитано, настоявайки за обяснение относно визата на Елдин. „Ако ще позволяваме на човек от известна терористична организация да влиза в страната, то това трябва да е резултат от дълъг, публичен процес на вземане на решения“, каза Кинг.

Той призна, че съществуват прецеденти, позовавайки се на един, в който той има лично участие. Като дългогодишен поддръжник на Ирландската републиканска армия ИРА Кинг лобира Джери Адамс, лидерът на политическото й крило „Шин Фейн“ да получи виза, която му бе предоставена през 1994 г. „Но това отне години на преговори и беше направено открито“, каза той за разлика от посещението на Елдин, за което обществото не знаеше, докато за него не съобщи информационният портал The Daily Beast.

По-ранен прецедент може би представлява случаят с ционистките бунтовници, участвали в терористичните атентати срещу британците преди създаването на Държавата Израел, а по-късно станали водещи политици и получили топло посрещане във Вашингтон. Гамаа ал Ислямия изглежда е поредният случай на терористична организация, която постепенно променя тактиката си. През 90-те години тя беше отговорна за безмилостна кампания на насилие, убивайки египетски войници, полицаи и чуждестранни туристи. През 2003 г. обаче Гамаа ал Ислямия се отказа от насилието и оттогава се опитва да стане част от политическия пейзаж.

Седемдесет и четири годишният шейх, който сега е във федерален затвор за затворници със здравословни проблеми в Бътнър, Северна Каролина, беше сред водещите фигури на организацията по време на войнствения й период. През 1996 г. той беше осъден за заговор „за теоризъм в градовете“ срещу САЩ, започнал с взривовете в тунели и забележителности в Ню Йорк. Но във вината му се съмняват много египтяни, които гледат на него като на жертва на конспирация на САЩ и Мубарак.

Мишел Дън, експерт по Египет към вашингтонския аналитичен център „Атлантически съвет“, каза, че споменаването на случая от страна на Морси е било политически жест към свръхконсервативните мюсюлмани, известни като салафистите, какъвто е и Елдин. Остава да видим, каза тя, дали Морси ще действа в съзвучие с американските представители, които със сигурност ще отхвърлят всякаква молба за освобождаване на шейха.

Най-големите египетски терористи, включително Рахман и настоящия лидер на Ал Каида, Айман аз Зауахири, са се оформили като такива в резултат на гнева си срещу диктатурата на Мубарак, каза Дън. Преминаването на ислямисти в политическия живот би трябвало да намали терористичната заплаха, каза тя. Когато миналия месец изглеждаше, че военните в Египет може да се намесят и да попречат на Морси да поеме властта, Дън каза, че този развой на събитията е бил на косъм. „Ако ислямистки движения като „Братята“ загубят вяра в демокрацията“, каза тя, „точно тогава последствията могат да са много тежки“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.