Войната с наркотиците не спира отглеждането на кока в Андите

Франс прес

Двадесетгодишната война с дрогата не е прекратила отглеждането на кока в Андите, където тя все още заема площ от 150 000 хектара и продължава да захранва пазар, възлизащ на над 100 милиарда долара, казват интервюирани от Франс прес експерти.

За 20 години тази дейност, разбира се, позагуби почва в Колумбия – най-големия производител на кокаин в света, но само за да превземе територия в съседните страни, показва публикуван на 26 юни доклад на ООН за 2012 г.

Намалялото производство в Колумбия се компенсира с производство в Перу и Боливия. Лабораториите са прехвърлени в Еквадор и Венецуела, а трафикът – в Централна Америка и Мексико, обяснява икономистът Даниел Мехия – директор на Изследователския център по сигурността и наркотиците в Богота.

През 2010 г. Колумбия все още е с почти равни показатели с Перу по отношение на засадените с кока площи (62 000 срещу 61 200 ха, съответно), както и на годишното производство на кокаин (350 на 320 тона).

Боливия обработва 31 000 ха (12 000 от които са заделени за „традиционната и легална употреба на това растение, смятано за свещено в андската култура“), от които се произвеждат 115 тона кокаин.

Докладът на ООН свидетелства за значителен спад в производството на кокаин в Колумбия след 2006 г., когато годишно произведеното количество е достигнало 660 тона.

Положението се е променило от 90-те години на миналия век, когато могъщите колумбийски картели контролираха целия процес – от прибирането на реколтата от кока до пласирането на кокаина из американските улици.

„Разликата между Колумбия и другите производители на кока, е че от средата на 60-те години тази страна е раздирана от въоръжен вътрешен конфликт“, подчертава Мехия.

Водещата партизанска комунистическа организация в страната – Революционни въоръжени сили на Колумбия (ФАРК), постепенно се включи в трафика, както и крайнодесните военизирани милиции, превърнали се в престъпни групировки.

Осем милиарда долара за „плана Колумбия“

Създалата се ситуация накара САЩ – най-големия потребител в света – да отдели 8 милиарда долара от 2000 г. насам за „плана Колумбия“ – програма за борба с трафика и партизаните, подпомогната от военно и технологично сътрудничество.

Този план отряза достъпа по въздух на трафикантите, принуждавайки ги да прекарват стоката по суша и море. В резултат на обявената война срещу дрогата колумбийските картели се разпаднаха с гръм и трясък.

Друг важен елемент е задимяването от въздуха на полетата с кока, практикувано само в Колумбия, което също повлия на реколтата.

За да не бъдат разкрити, селяните обработваха по-малки площи (средно 0,6 ха), което намали продукцията им. При това положение отглеждането на кока носеше между 400 000 и 500 000 песос на месец (от 225 до 280 долара), което се равнява на минималната работна заплата в Колумбия.

Борбата с дрогата обаче не е сложила край на тази дейност в Колумбия, където търговията й дава над 2 процента от брутния вътрешен продукт, казва Мехия.

Според Алдо Лале Демос, представител на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) в Колумбия, „е несериозно да се мисли, че този проблем ще бъде приключен“.

„Това, което може да се направи, е дейността да се контролира, за да стане достъпът до дрогата труден и скъп и тя да не достига до непълнолетните“, обяснява Демос.

Повишаване на производителността

В момента, когато производството в Колумбия намаля, Боливия намери начини да увеличи добивите на кока с помощта на химически продукти.

За разлика от Колумбия и Перу, през 2008 г. Боливия изгони американската Агенция за борба с наркотиците (DEA), а президентът Ево Моралес – бивш шеф на профсъюза на производителите на кока – обещава промишлени пазари за това растение.

Близо две трети от произведения в Боливия кокаин е предназначен вече за Бразилия, където потреблението му заедно с това на амфетамините се е увеличило четири пъти за 10 години.

Производството на кока се е разраснало и в Перу, главно в долините в южната част на страната, контролирано от групировки, наследили маоистката партизанска организация „Сендеро луминосо“.

„Те се стараят да няма убийства на лидери в тази зона и това им позволява да се разбират с обществените движения в района“, обяснява перуанският икономист Уго Кабиесес, бивш заместник-министър на околната среда.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.