Димитър Добрев: Нашият клуб (poznat.bg) е Фейсбук на живо

Димитър Добрев. Снимка: от личната му страница във Фейсбук

Димитър Добрев е един от създателите на клуб „Всички се познават“ (poznat.bg), който претендира да бъде българският Фейсбук. Добрев е компютърен специалист, работи в БАН, и е автор на онлайн романа за приключенията на „Пророкът Гочо“ (виж тук).

– Вашият клуб не е ли поредната социална мрежа, която се опитва да се бори с лидерството на Фейсбук?

– Не, ние се опитваме да създадем нещо различно. По света има много социални мрежи и много реални клубове, но ние искаме да създадем хибрид между двете. Нашият клуб ще съчетава предимствата на виртуалното и на реалното общуване. Ние не се опитваме да се конкурираме с Фейсбук. Напротив, използваме го като основа, над която искаме да надградим допълнителна функционалност.

– Добре тогава, можем ли да наречем вашия клуб Фейсбук на живо?

– Да, това е доста по-близо до нашата идея. Ние искаме да направим реален клуб, където се срещат реални хора, но това да е съчетано с предимствата на социалните мрежи. При нас хората ще си знаят имената и дори ще могат да гласуват един за друг, като по този начин изразяват своето одобрение или неодобрение.

– Не ми харесва идеята, че когато някой в клуба не ме харесва ще може да гласува против мен. Доколкото разбрах, това ще ми смъкне рейтинга, а това ще има реално изражение и ниския рейтинг дори може да доведе до забрана да посещавам клуба.

– Така е, не е приятно когато другите имат право да те оценяват, но ние живеем в демокрация. Всеки има право да избира и да бъде избиран. Когато гласуват за теб, ще ти хареса, но когато гласуват против теб, ще ти стане неприятно. Все пак, каква е алтернативата? В обикновените клубове, когато двама не се харесват се гледат лошо или се хващат за гушите и започват да се налагат и да чупят инвентара. Не е ли по-културно, просто да гласуват един срещу друг. Не е ли по-добре да не те пускат в клуба, заради нисък рейтинг, отколкото да ти счупят зъбите и ти сам да се откажеш да ходиш?

– Можем ли да кажем, че клуб „Всички се познават“ е нещо като клуб за запознанства?

– Не, определено не! Ако бяхме клуб за запознанства щяхме да се казваме: „Никой никого не познава, ама дай боже да се запознаят“. Ние искаме да направи един семеен клуб. Тук трябва да е мястото където можеш да доведеш детето си, а детето да може да доведе баба си и дядо си. Дори и да се случи да се запознаете с някого, това ще е по-скоро с цел провеждане на интелектуален разговор или просто за да си побъбрите с непознат. При нас мястото не е подходящо за флиртове и сексуални авантюри. За тези неща е нужна по-голяма дискретност, а това не може да се очаква на място където всички се познават.

– След като използвате Фейсбук, като основа над която надграждате, значи ли това, че за да стана аз член на вашият клуб, задължително трябва да имам регистрация във Фейсбук?

– Не, е задължително, но е желателно. Може просто да се регистрирате на нашата страница (www.poznat.bg) като дадете името си и една снимка, но ако се регистрирате през Фейсбук ще дадете много повече информация за себе си. Хората ще могат да видят вашия Фейсбук профил, а това е много повече от едно голо име. Ако сте дали Фейсбук профила си, хората ще могат да ви пишат и да ви предлагат виртуално приятелство.

– Не смятате ли, че по този начин се навлиза в личното пространство на хората. Членовете на вашия клуб могат да станат обект на преследване от страна на маниаци, извратеняци и всякакви подобни неприятни типове?

– Който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Ако някой страда от мания за преследване е по-добре да си седи в къщи, да не излиза никъде, никога да не влиза в Интернет и най-вече, никога да не идва в нашия клуб.

– Според мен прекалено неглижирате естествения страх на хората от преследване. Регистрацията във вашата страница не нарушава ли закона за защита на личните данни?

– Не, името ви не е неприкосновенна лична информация. Всеки има право да ви попита как се казвате. Освен това, можете да се регистрирате както си искате. Ако вашето собствено име ви е омръзнало, може да се регистрирате под друго име.

– Ако хората могат да се регистрират вместо с името си с псевдоним, това не обезсмисля ли идеята на „Всички се познават“.

– Не името е просто един идентификатор, който помага на хората да те различат от останалите. Важното е как те наричат приятелите ти, а не какво е написано в паспорта ти.

– Разбрах, че тази събота (14 юли) правите пробно откриване на клуба и ако няма интерес, следващата събота (21 юли) ще го закриете.

– Да, така е. На един клуб, най-хубавото му е откриването и закриването. Затова ние решихме да започнем с тези две събития. Искам да използвам вашата медия да поканя вашите читатели в събота в зала 3.3 на НДК на откриването на клуба. Ще работим от 9 сутринта до 11 часа вечерта.

– Откриването на нов клуб обикновено е с покани и не е достъпно за всеки.

– Да, когато се открива нов клуб обикновено се канят само гадни политици и дебели бизнесмени. Ние каним хората, които се надяваме да ни посещават и в бъдеще, а не само за откриването.

– Излиза, според вас, че политиците ходят само по откривания и след това не посещават клубовете, които са открили?

– Да, според мен, те са невероятни авантаджии и ходят само по откривания, за да хапнат и да пийнат безплатно, а когато се открива нов клуб, редно е, гостите да бъдат почерпени.

– Но във вашия клуб посещението не е съвсем свободно. На сайта ви пише, че когато дойда за първи път съм задължен да внеса десет лева във виртуалния си портфейл?

– Ние не твърдим, че сме клуб на социално слабите. Целта е да съберем готините хора, а имуществения ценз е един важен критерии. Според мен, това изискване няма да притесни нашите гости. Напротив, повечето от тях биха предпочели изискването за имуществен ценз да е по-високо.

– Добре, десет лева не е някаква непреодолима сума, поне за повечето хора, които познавам, но вие изисквате от вашите гости, задължително да се регистрират?

– Да, на много хора това няма да им хареса. Това означава да обявят името си на всички присъстващи, а това би било проблем за мнозина. Вчера ме запознаха с едно детенце. Дядо му му вика: „Кажи на чичкото как се казваш!“ То обаче се притесни, скри се под полата на баба си и не пожела да ми каже как се казва.

– Искате да кажете, че страхът от това да си кажеш името е нещо инфантилно?

– Не, искам да кажа, че това е един съвсем естествен страх, който трябва да уважаваме.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.