Журналистика като по татово време – Карбовски във възхвала на Бойко

Мартин Карбовски. Снимка: Булфото

Б. р. – Следващите редове са публицистика във възхвала на Бойко Борисов, поднесена по витиеват начин, така че слагачеството да не е съвсем директно. Ама си е.

Точно по същия начин, по времето на Живков имаше, писатели и публицисти, талантливи и некадърни, които хвалеха първия партиен и държавен ръководител. Факир в това отношение беше Любомир Левчев, който умееше и витиевато, и директно да се обясни в любов на Живков.

Новото време роди нова публицистика, която не се различава от старата, освен по някои жаргонни изрази и малко по-уличен език. Също и героят Борисов ужасно напомня на Тодор Живков, когото самият той боготвори, и чийто бодигард беше.
Около Борисов се оформя скромна група интелектуалци (не е чак като едно време), които са му фенове и се опитват да го хвалят и защитават дори във време, когато той постоянно дава поводи да бъде критикуван. Тяхната привързаност към Борисов надминава границите на нормалното, те напомнят онези най-верни на Живков писатели, които го бранеха и даваха отпор на движенията срещу него, преди да падне режимът му.

В такива дни да напишеш, че се радваш на по-бързото пътуване до Бургас не е много уместно. Некултурно е даже.
Борисов трябва да знае, че ще бъде наказан за магистрала Тракия. „Само това ли успя да свършиш?!“ ще кажат избирателите и обидено ще се фръцнат. Избирателите искат Борисов в хладилниците си, не в телевизора.

Истерия е всичко днес, което е политика. Само голите гърди по вестниците са повече от истерията.  Голите гърди са червеното за разсейване на електората. Електората е като бик – гледа цици обаче иска и да разкъса някого. В момента сме на такъв политически етап – търси се виновник за електората. С всяко правителство е така. Който е очаквал народна любов, ще страда. Народната любов се дава за повече от магистрала. Примерно за безплатна бира и кебапче. Но не може всеки ден да са избори.

Борисов няма да изгуби симпатиите заради намигване към мома. По тези земи хем искаме да сме морални като американци, хем всеки целува чужда булка по устата, когато никой не го гледа. А булката мълчи с години. Такива работи не се връщат. Напротив – за уважение са. Дори за симпатия. Такива сме.

А Бойко ще продължава да бъде симпатичен на 26 процента от населението. Държи първенство пред Костов, Царя и Станишев. На такъв етап от управлението те вече бяха задраскани. Борисов трябва да изтърпи един вестникарски шквал. Така работи демокрацията.
Как така е възможно някой в управлението да е симпатичен на някого? Българите гледат с ужасно подозрение на това. Не е време да се харесват магистрали. Трябва да се псуват магистрали. Все едно ни е писнало от магистрали.

Подобна истерия е уволняването на една съдийка. Вчера българските съдии показаха лоялност и протестираха заради нея. Много уважавам българските съдии. И не уважавам българските миньори, защото те не са способни да протестират заради един уволнен техен брат. Миньор протестира само за надницата си. Своята. За друг миньор да сте виждали миньори да протестират? Не сте. Но съдии сте виждали.
От десетки години няма уволнена съдийка (б. р. – това не е вярно). И именно това е проблема на съдебната система. И именно затова идват съдии отвън, за да гледат знакови дела. Защото системата е пробита. И е пробита солидарно между повечето съдии и прокурори. Сега има една уволнена съдийка за цвят. Предупредена и уволнена.

Ще ви кажа какво се случва. Досега държавата караше по устав и спазваше правилата измислени от самата нея – така че самата тя да е слаба държава. Днес държавата с всякакви приоми се опитва да си върне територии. Някой приоми не са свестни. Не са свестни като самата демокрация, която си измислихме.

(Една скоба – и най-гадната демокрация да ми предложите няма да съжалявам за дните преди десети ноември. Уважавам дните преди десети, но не съжалявам за нито един от тях. Просто защото нямаше да мога да напиша онова, което не очаквате. А то е, че днес харесвам магистрали. Луд съм по тях.)

Същата демокрация, която префасонирахме по български тертип изгони нормалните в чужбина и тук останаха колебаещите се и кретените. Останаха неинтересуващите се. Срещу тази демокрация трябва да се ползват всички средства, за да се превърне тя в поне бледо подобие на западните демокрации. Виждам, че много хора са притеснени за така доведената ни демокрация. И се радвам – щом съдиите са притеснени, значи нещата върват добре… Щом бандитите са притеснени – това е добре. Щом бягат – виж ти, дали ще се питаме с какви средства са изгонени? Така се чуват нещата. Другото е истерия.

Тази демокрация е апокалипсис. И докато апокалипсиса се случва пак ще кажа, че е приятно да пътуваш до Бургас без да катастрофираш. Прекалявам.
Иначе задължително трябва да се подиграваме на всяка власт. Не спирайте да им се подигравате. И си направете списък на хората, на които още не можете да се подигравате. В него явно все още чакате демокрацията да дойде. Помислете върху това.
И върху факта как издигате Спасителите си  и после ги поругавате.

Със съкращения из коментара на Карбовски в „Петъчни приказки“. Виж целия текст тук.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.