Тероризъм – ловът на Бялата вдовица

в. Дейли телеграф

Бялата вдовица на първа страница на в. Сън

В трескавата атмосфера на войната с терора в Кения се множат слуховете за местонахождението на Саманта Лутуейт, британката от Ейлсбъри, приела исляма, която се укрива след неуспешен заговор за бомбен атентат. Лутуейт, която използвала подправен южноафрикански паспорт, е обвинена, че е главният финансист на Ал Кайда в региона – финансира тренировъчни лагери и обучава женска терористична група.

Дни след като съпругът й се взриви във вагон в лондонското метро под станция „Кингс Крос“ на 7 юли 2005 г., убивайки 26 души, Саманта Лутуейт провъзгласи пълното си „недоумение“ от този „ужасяващ“ акт. Само след няколко седмици обаче невръстната дъщеря на военен от Ейлсбъри, приела исляма, изчезна безследно заедно с двете си деца от 19-годишния атентатор Джърмейн Линдзи, едното от които новородено на няколко седмици.

Полицейски източници твърдят, че наблюдението на семейството било прекратено в края на 2005 г. Шест години, по-късно, по Коледа миналата година, наблюдението вече е подновено, този път далеч от южните графства на Англия – в западнало предградие на Момбаса на крайбрежието на Кения, където Лутуейт току-що се е изплъзнала от некадърната полицейска мрежа.

В двустаен апартамент, който наела в града – един от четири, за които предплатила в брой за месеци напред, антитерористичната полиция открива химикали, идентични с тези, които съпругът й използвал за бомбата на „Кингс Крос“ при атентатите на 7 юли.

В друга, по-луксозна вила, близо до туристическите хотели, са намерени боеприпаси, детонатори, автомат и пари в черни чували за боклук. Лутуейт, която тогава използва фалшив южноафрикански паспорт на името на Натали Фей Уеб (медицинска сестра от Есекс, която никога не е била в Източна Африка), изчезва отново.

Скоро се появява снимка на жена, „възнамеряваща да нарани невинни граждани“ чрез „взривно устройство“, според обвиненията на кенийската полиция срещу нея. Тя се укрива, заяви Скотланд ярд, заедно с Хабиб Салех Гани – пакистанец по произход, с британско и кенийско гражданство.

Съучастник на Лутуейт – Джърмейн Грант, също британец, е задържан в къщата с химикалите за бомба и в момента срещу него се води процес по същите обвинения, като тези срещу Лутуейт, които той отрича.

Но след 4 януари, когато са повдигнати обвиненията срещу Лутейт, „няма никаква конкретна информация“, каза висш представител на антитерористичните сили от Момбаса тази седмица. Самата Лутуейт остава на свобода, въпреки обединените усилия на кенийски, танзанийски, британски, и както се твърди, и американски антитерористични специалисти.

Липсата на достоверни факти за тази съвременна Скарлет Пимпърнел от Източна Африка предизвика вълна от спекулации около 28-годишната майка и трите й деца – а може би вече четири?

Тя е обвинявана за разнообразни неща – че е главният финансист на Ал Каида за региона, осигуряващ средства за набирането и нелегалното прехвърляне на мюсюлмански младежи в тренировъчни лагери в Сомалия, както и в обучението на неин собствен джихадистки отряд, съставен само от жени. Свързват я с предполагаеми планове на висши командири на Ал Кайда за нападения срещу колежа „Итън“ и лондонските хотели „Дорчестър“ и „Риц“.

Говори се, че заплахата, която тя и себеподобните й представляват, е накарала западните посолства за кратко да забранят на своите граждани да посещават кенийското крайбрежие, довела е до засилени мерки за сигурност в супермаркети и хотели и е намалила туристическите резервации в разгара на сезона.

Освен това тази жена, която полицията нарича „Бялата вдовица“, а привържениците й – „нашата бяла сестра“, според слуховете стои и зад атентатите с гранатомети срещу „кафирите“(неверниците) в християнски църкви и зрителите, гледащи футболните мачове от Евро 2012 в барове в Кения.

Всъщност нищо от тези слухове не е доказан факт. Вместо това те стават част от мита за Саманта Лутуейт, от който се възползва пропагандата и от двете страни на задълбочаващата се война в Източна Африка между силите за сигурност и терористите.

Дали Лутуейт е част от тази кампания за привличане на повече мюсюлмани към джихад е невъзможно да се определи, но изглежда малко вероятно. Миналата седмица, блог в сайт, използван от проджихадистка кенийска организация, свързана със сомалийската Аш Шебаб, писа, че все повече млади жени следват пътя на Лутуейт към въоръжения ислям.

Под заглавие „Пример за всички нас“, анонимният, но очевидно от женски пол автор, писа ,че „всяка мюсюлманска сестра иска да е като нашата „дада мзунгу“ („бяла сестра“ на суахили) и иншаллах (ако е рекъл Господ) и аз ще се присъединя към вас“.

Все пак да се намерят и други подобни страници на фенове на Лутуейт беше трудно. След дни на търсене, сътрудници на „Дейли телеграф“, говорещи суахили и сомалийски, не успяха да открият нито едно споменаване в нито един източноафрикански джихадистки сайт – нито на Лутейт, нито на мюсюлманското й име Асамантара или „Бяла вдовица“ или „Бяла сестра“. Четирима отделни командири от Аш Шебаб, включително шейх Хасан Якуб, комендант на нейната крепост Кисмайо, отрекоха да й осигуряват убежище, както неведнъж се твърдеше, или дори че знаят изобщо коя е.

Според друг слух Лутейт е участвала в най-новото от серията малки терористични атаки на различни места в Кения, които последваха миналогодишната й военна интервенция в Сомалия. Дипломати, източници от кенийската полиция и от Скотланд ярд единодушно отричат Лутуейт да е свързана с последното нападение – три снаряда, изстреляни от гранатомет срещу бар, популярен сред полицаи в извънработно време, в предградие с преобладаващо мюсюлманско население в Момбаса. Загинаха трима, включително тригодишно момченце в съседна къща, поразено от отклонила се граната.

Въпреки това няколко свидетели, които говориха за „Дейли телеграф“ тази седмица, твърдят, че са видели жена в мюсюлманско облекло, не със забулен лице, а само със забрадка, а някои заявиха, че била със светла кожа. Исак Симию е бил най-близо от всички.

Двадесет и три годишният мъж насочвал къде да паркират клиентите пред „Джерико Бар енд Бутчъри“ в предградието на Момбаса, Мишоморони. Той застанал на пътя им, за да ги спре, когато видял как черният джип „Тойота“ и по-малката „Тойота Пробокс Естейт“ са се запътили да се блъснат в гърба на хората, които гледали четвъртфиналната среща от Евро 2012 Англия-Италия на 24 юни.

„После видях как колите бързо дадоха заден ход, от тях слязоха мъж с маска на лицето и жена с буйбуй (на суахили – черен шал, с който покриват косата си мюсюлманките в Източна Африка). Тя вдигна на рамото си нещо като тръба и започна да стреля“, разказа той за „Дейли телеграф“. „Беше бяла. Когато слезе от колата, можах ясно да видя лицето й“. Когато му показват четири снимки на приличащи си жени, само една от които е на Лутуейт, очевидецът веднага разпознава предполагаемата укриваща се терористка.

Връщането й в Момбаса е нелогично и противоречи на комбинираните разузнавателни данни на кенийската полиция и на Скотланд ярд, който обаче не е изпращал служители да разследват показанията на Симию, противно на слуховете.

„Защо й е да се връща в леговището на звяра?“, възкликна, очевидно ядосан, Илайджа Роп, директор на местното подразделение на отдела за борба с тероризма в кенийската полиция. „Не знаем къде е тази жена, но мога да ви кажа, че не е в Кения. Идеята, че стреля наоколо с ракети, е глупост. Честно казано, дори не можем да кажем, че е някой, от когото се страхуваме. Тя е далеч, крие се, знае, че ако се върне в Кения, ще бъде заловена и изправена пред съда“.

И все пак, и все пак! След по-малко от два часа служител от антитерористичните полицейски сили, добре запознат с разследването срещу Лутуейт, ни каза точно обратното. „Знаете ли, тук имаме доста голяма небрежност, тя може да мине през всяка полицейска блокада, може да се скрие под мюсюлмански дрехи, може дори да живее в Момбаса“, каза той при условие да не разкриваме самоличността му.

Все пак офицерът се съгласи с шефа си, че Летуейт „не е заплаха“, че „няма връзки“ с високопоставени заподозрени от Аш Шебаб, както и че „малцина“ в Момбаса или изобщо в Източна Африка са чували за нея.

А после нов обрат. На следващия ден „Дейли телеграф“ научи за информация от надеждни източници, че Лутуейт и обвиненият заедно с нея Джърмейн Грант имали връзка с двама души, които миналата седмица били добавени в черния списък на Вашингтон за санкции срещу терористи

Абуд Рого Мохамед и шейх Абубакер Шариф Ахмед според САЩ са главните фигури, които „радикализират и вербуват попълнения“ в Момбаса за сомалийската ислямистка армия – Аш Шебаб. А парите, нужни за изпращането на вербуваните млади мюсюлмани на обучение в Сомалия, се предават на двамата мъже от Саманта Лутуейт, заявиха поотделно служител от антитерористичния отдел и източник от силите за сигурност.

Последва поредното опровержение. „Това е абсурдно“, каза за „Дейли телеграф“ шейх Абубакер в първото си интервю за западна медия. „Никога не съм се срещал с тази Саманта, никога не съм чувал нещо за нея, освен от вестниците. С приятеля й Грант се запознах в затвора, беше мълчалив и всъщност не сме си казвали нищо. Няма връзка, въпреки че властите искат да създадат такава“.

Може би това е истината за Саманта Лутуейт – че тя наистина се укрива някъде по източноафриканското крайбрежие, заедно с децата си, спотайва се, без да представлява заплаха за никого, освен за самата себе си.

Но същевременно, може би за камуфлаж на слабата полицейска работа или за пропуските в антитерористичното разузнаване, или за да се влезе в новинарските заглавия, това позволи на най-различни официални лица да свържат името Саманта Лутейт с всеки действителен или предполагаем терористичен акт от Червено море до Занзибар.

Тук има две опасности. Първо, има възможност митът, създаден около нея, да заживее свой собствен живот. „Факт е, че всеки тукашен млад мюсюлманин вижда двойните стандарти на Запада“, каза Шейх Абубакер. „Като ни обвинявате, че сме терористи, когато не сме, разбира се, че ще ни превърнете в терористи – чрез нашия гняв и разочарование. Трябва да внимавате какво създавате“.

Другата, и по-смразяващата опасност е, че Саманта Лутуейт наистина е всичко онова, в което я обвиняват.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.