Къде го чакаш, къде не се пука

Иво Инджев

Всички прогнози за пагубния за България негативен доклад на ЕК се сбъднаха, с изключение на едно пожелание: някой да понесе отговорност.

„Г-н Някой“ не е кой да е, а самият строител на партията ГЕРБ, нейният официален пръв ръководител, дясната ръка на ракетата носител на този проект Бойко Борисов, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

Изреждането на неговите ръководни функции напомня вица за онзи с много имена, след което някой подхвърля: „последният да затвори вратата“!

Цветанов обаче затръшна вратата на своята (без)отговорност за острите критики срещу провалите в поверения му сектор на борбата с престъпността и си „би камшика“ демонстративно след отчитане на успехи, напускайки българската сцена ден преди фаталния доклад да се стовари върху нея.

И кого застигнаха камъните на тази тежка за властта ситуация? Струпаха се върху един дребен търговец с влияние, депутат от ГЕРБ – потънал във вина до ушите, хванат за тях и изваден като заек от цилиндъра с подобни фокуси именно в мига, когато най-логично би било да чуем и видим един (поне малко) смирен Цветанов и (поне малко) ядосан на Цветанов премиер.

Може ли случаят с уличения в търговия с влияние и арестуван показно депутат от ГЕРБ Аврамов да тушира очакванията за нещо по-голямо като отпушване по въпроса за трупащото се недоверие във властта чрез поемане на адекватна на ситуацията отговорност?

Едва ли. Хвърлянето на такъв заек на вълците може да заблуди само жълтото стадо, че тъкмо това е черната овца, чието ритуално жертване ще умилостиви Бога на вечното неудовлетворение на българския избирател от управниците.

Да не говорим, че небългарите и без това не вярват на тукашните вълци в овчи кожи – т.е. опичането на жертвеното депутатско „животно“ на този отклоняващ вниманието огън няма да нахрани трайно никакви външни симпатии. Става само за мезе, но не и да засити апетита към истинска реформа в България.

Маневрата за отбиване на очакванията Цветанов да се изтегли или дори да бъде уволнен е толкова явна, че още повече привлича вниманието, което цели да отклони. Защото тя се случва не само в момент, когато упреците на Европа се концентрират тъкмо върху сферата на влияние и управление, поверена на Цветанов в България, но съвпада с осъдителна присъда за него за неизпълнение на служебните му задължения като министър.

На всичко отгоре той се открои като някакъв „самурай“ на милиционерската чест, бранейки едно очевидно неадекватно решение на Висшия съдебен съвет да уволни съдия Мирослава Тодорова, завела дело срещу шефа на МВР за клевета.

Положението със струпването на поводи за Цветанов да постъпи по европейски и да отстъпи с наведена глава е (поне) „три в едно“. Но зидарят на партията на гражданите за европейско развитие няма развито чувство за собствена съпричастност към процесите, свързани със самия него – всички са му виновни (дори и президента Плевнелиев не пощади!), а той е целият в жълто!

По този повод, а и след като се оказа,че мнението на Цветанов по случая със съдия Тодорова натежава дори срещу президента и премиера, мнозина все по-основателно се питат: кой кара валяка на демокрацията у нас и каква магистрала ни павира той напред към светлото минало, в което 35 години ни управляваше един доста необразован човек, започнал кариерата си като министър на вътрешните работи?

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.