На кого служат българските специални служби

Размишления на един неспециалист в сферата на националната сигурност

Колаж: Владимир Дойчинов-Ладо

След случилото се на летището в Сарафово, започва дебатът за националната сигурност. В частност и за българските секретни служби. Когато слушате специалистите да говорят за един или друг аспект на тяхната дейност, за една или друга слабост и дори за пробив в националната сигурност, не се отчайвайте.

За да имате отношение по въпроса не е необходимо да сте наясно с тънкостите в борбата на тихия фронт. Достатъчно е, че плащате масрафа на тази борба в качеството си на данъкоплатци.

Така че оставете специалната терминология, законите, интеграцията (сиреч липсата на разузнавателна общност) и всички останали въпроси. В огледалния свят на Алиса всичко е едно към едно. Само че обърнато.

Първото, което трябва да знаете, е, че от времето на комунистическия режим, когато тайните служби сбъднаха мечтата на комунистите за мощно разгърнато партизанско движение в тила на своя народ, до днешен ден нещата в тази сфера не са се променили кой знае колко.

И старата концепция за службите като щит и меч на държавата, а не като за услуга на гражданите си е напълно валидна.

Както и друг път съм писал в този блог, ключът към към разбирането на тази визия е законът за една българската институция, където черно на бяло е записано, че основен принцип в неговата дейност е конспиративността.*

На запад от нас не пишат такива неща в законите си. Разликата между техните добре организирани специални служби и нашенските е огромна. Техните са преди очите на обществото, нашенските са в тила на своите.
Техните, макар и открити, пазят добре своите професионални тайни, нашите макар и дълбоко потопени, изпускат мехурчета в пресата постоянно.

Ето защо, днес не е проблем, например да получите информация за финансирането, ръководния състав, целите и способите, с които работи британската служба за борба с организираната престъпност SOCА. Без големи усилия, можете да се запознаете със структурата на МОСАД и да разберете по какви направление работи и колко отдела има Шин Бет.

Пак без да се напрягате можете разберете например колко братя-румънци работят в тяхната най-голяма разузнавателна служба – SRI.**

Опитайте се да направите това с ГДБОП, една от българските служби за сигурност. Или пък със специализираната дирекция ОТИ, сиреч службата за подслушване. Не ви се полага, разбира се. Не се полага дори на вашите представители в Народното събрание.

Служби, укрити в дълбока тайна от собствения си народ, разбира се могат да бъдат ефикасни само в едно друго и отдавна отминало време.

В сложно организираното днешно общество, тайната върху така да се нетехнологичната част от дейността на службите – финансиране, организация, организация, численост, отчетност за свършеното пред народното представителство и пр., винаги е проблем.

И предмет на остойностяване. Предмет на размяна, на търговия, на домогвания за влияние, на лобиране и дори на бизнес, ако щете. А приоритет в този случай ще има пак една партия. Най-вече тази на управляващите.

Не съм този, които ще хвърли упрек само към тях. Какво могат да направят бивши милиционери, освен да продължат и да усъвършенстват по своя си начин половинвековната концепция за службите като щит и меч на държавата.

Като за начало разформироваха, например Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства и затвориха нещата в черната кутия, наречена ДОТИ.

След това придърпаха някои от правомощията на ДАНС и превърнаха ГДБОП от служба за опазване на обществения ред в служба за сигурност и юмрук на партията.

Заедно с това оставиха в насипно състояние останалите служби и на този фон ведомството на вицепремиера Цветанов решително извиси ръст над останалите.

Най-накрая, разбира се издигнаха светлия лозунг „Полицията близо до обществото“ и прибраха някой лев допълнително по европейски проекти.

В резултат на това днес полицията е толкова близо до нас, гражданите, че чува далеч по-добре това какво си говорим, отколкото онова, върху което умуват потенциалните атентатори.

Последствията от всичко това са и морални, и материални. Моралните, че българските служби нямат доверието на обществото. Материалните пък са, че за сигурността на страната данъкоплатците се бъркат за близо 3 процента от БВП. Сиреч четири пъти повече от Дания, 2,5 пъти повече от Франция и дори с някой и друг пункт повече от Кралство Великобритания.

Ето защо, пак казвам, ако чуете специалистите да говорят за интеграцията на службите, отговорете им, че не се интегрира онова, което изначално е отделено от обществото и от гражданите.

Ако въпреки това някой ви каже, че реформата е възможна, отговорете му, че не вярвате в щъркели. Няма и не може да има на този свят добро ченге, ако пред себе си няма проницателния поглед на гражданина, а зад гърба му не диша поне един независим магистрат.

От блога на Пламен Даракчиев

* Член 4, т.5 от Закона за МВР, от главата, в която се изреждат принципите в дейността на институцията гласи следното: „конспиративност при съчетание на гласни с негласни методи и средства за определените от закон случаи“

** 9300 служители към 2001 год., „Официалните служби – теория и практика“ стр. 273, София, 2001 год., издание на Фондация за национална и международна сигурност

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.