Да подслониш диктатор

в. Московские новости
Убежището като политически инструмент

Башар Асад. Снимка: от тв екрана

Тази седмица се навършват 20 години, откакто Русия експулсира Ерих Хонекер в родината му, за да бъде изправен пред съда. На 29 юли 1992 г. бившият генерален секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия напусна чилийското посолство в Москва, където бе прекарал над половин година, отхвърляйки искането на новите руски власти да се върне в Берлин.

По онова време посланикът на Чили в Русия Клодомиро Алмейда – близък приятел на Хонекер, живял години наред като имигрант в Източна Германия, вече бе отзован, а ръководството на ФРГ настояваше и пред Сантяго, и пред Москва да подсигурят възможно най-скоро пропъждането на бившия лидер на ГДР.

Както си спомня вдовицата му Маргот, след като руското правителство издава нареждане Хонекер да напусне страната (през декември 1991 г.), убежище му предлагат Северна Корея и Сирия. Точно когато най-малкият за момента син на сирийския президент Хафез Асад – Башар, заминава за обучение и стаж в офталмологичния център „Уестърн ай хоспитъл“ към болницата „Св. Мария“ в лондонския район Падингтън. Без дори да мисли за някаква държавна кариера, тъй като за наследник е смятан брат му Басил, който след две години загива при автомобилна катастрофа.

Двайсет години по-късно току-виж потрябвало убежище и на Башар Асад. И отново става дума за Русия, доколкото той няма голям избор, ако изобщо склони да напусне властта. Руските власти решително опровергават всички изтекли данни – съвсем естествено. Неща от този род се съобщават само постфактум. При всяко положение, ако Асад внезапно се появи нейде в Подмосковието, мнозина ще изпитат силно облекчение – и в Сирия, и в арабския свят, и на Запад.

Русия няма богата традиция да подслонява високопоставени бегълци. Освен случая с Хонекер, критикуван от някои навремето като предателство към един стар партньор, недостойно за велика сила, ще припомним събитията от 1998 г. около лидера на Кюрдската работническа партия Абдула Йоджалан. Обявили хайка, турските власти го издирваха в цял свят; в един момент той се озова в Русия и Държавната дума, където комунистите бяха в мнозинство, дори прикани изпълнителната власт да предостави убежище на Йоджалан. Принуден обаче все пак да замине, кюрдският вожд скоро бе арестуван.

В Русия са били приютявани видни политици от държавите в ОНД. Тук живя дълги години първият президент на Азербайджан Аяз Муталибов, завърнал се в Баку съвсем наскоро, след като там приеха закон за статута на бившите държавни глави. В Руската академия на науките работи дългогодишният президент на Киргизстан Аскар Акаев, свален през 2005 г. (Приемникът му Курманбек Бакиев намери закрила в Беларус – Русия демонстративно отказа да го подслони.)

Година преди това в Москва избяга лидерът на Аджария Аслан Абашидзе. А през 1996 г. в руската столица почина бившият водач на комунистически Афганистан Бабрак Кармал, прекарал там десет години, но отпърво не съвсем като бежанец – по-скоро интерниран с мек режим. И като говорим за лидери с нееднозначна репутация, институцията политическо убежище по принцип играе доста важна роля в световната политика.

Навремето, когато светът бе идеологически разделен и всеки покровител разпъваше чадър над „своите кучи синове“, диктаторите бяха наясно, че в най-краен случай има къде да се притаят. Нещо повече, честичко успяваха да запазят и „припечеленото с непосилен труд“. Мобуту и Дювалие, Иди Амин и Менгисту Хайле Мариам – всички те общо взето спокойно си доживяха дните в изгнание, макар редовно да припомняха в печата как незаслужено страдат.

Днес нещата вече са различни. Морално-етичната оценка за нечие управление може да включва и военна интервенция. А който спада към категорията „диктатори“, става обект на мощен международен натиск, включващ всички видове тормоз – от морално осъждане и завеждане на дело в Международния наказателен съд до замразяване на всички авоари и забрана да бъде приютяван беглецът.

Това изглежда по-справедливо, но стеснява пространството за уреждане на сложни конфликти, защото автократът, останал без избор, се брани до смърт и не мисли за цената. Любопитно е, че сред всички държави от арабската пролет изпъква със сравнително благополучие Тунис. Сиреч една страна, чийто президент моментално избяга, получи подслон в Саудитска Арабия и се спотаи там.

А Ерих Хонекер се опитаха да го съдят. Скоро обаче разбраха колко е безсмислен политическият процес срещу един тежко болен старец и го пуснаха най-сетне в Чили, където той не след дълго умря.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.