Момчиловци – родопско село в гънките на времето
Ако съществуват ниши, където хората на някое място могат да останат минимално засегнати от времето, то жителите на село Момчиловци, разположено в една котловина в Средните Родопи, се намират в една такава гънка на времето.
Жителите обичат да говорят за миналото, за митове и легенди от турско време, за музика и традиции около реколтата, билките и храната. За разлика от повечето днешни села в България Момчиловци не е белязано от епидемията на постепенното заличаване. Тук има местно население (около 1300 души), което не се топи като сняг в Африка. Селото е с действаща детска градина и училище, като в някои семейства има по три деца. Хората тук се грижат за природата и работят от сутрин до вечер. В резултат районът на Момчиловци може да се похвали с разработен туризъм, запазени природни забележителности и културни атракции (виж тук сайт за туризма в селото).
Мястото е подходящо за хора, които искат да си припомнят съдържанието на баналните изрази „хармония с природата” и „отдих”. Момчиловци като че ли е естествен санаториум за съзнанието и тялото, където не ти поднасят хапчета, а облаци и гледки. Пещерите, екопътеките, ски пистата, астрономическата обсерваторията „Рожен” са част от менюто.
Пътуването до Момчиловци е припомняне на природата и историята, на една колективна българска памет, носеща в извезаната си забрадка спомени и истории. Дори само от разказите за природата и историята на тукашния край човек може да се почувства добре.
Казват, че Момчиловци е лековито място. Местните жители обясняват, че от Бяло море идва чист благотворен въздух и е регистрирана висока отрицателна въздушна йонизация.
„Въздухът от Бяло море тук се усеща най-осезателно рано напролет, когато духне „белият вятър“ – той бързо стопява останалия от зимата сняг”, разказват Мария и Иван Цветкови, стопани на Къща за гости „Момчил юнак” (виж тук), разположена на едно от най-красивите места в селото. Заедно с трите си деца те работят и развиват туризма в селото.
Момчиловци никога не е било изцяло потурчвано, разказват местните. Имало е опити за потурчване, но всички са били неуспешни. Единиците помаци, живели тук по една или друга причина, постепенно са се изселили, може би и поради липсата на джамия в селото.
Основният поминък в Момчиловци е бил овчарство и рибарство. Жителите са ходели на Бяло море да изкарват прехраната си. В момента в селото има овчари-любители, които гледат от 5 до 20 овце. Няколко души отглеждат стада извън селото и произвеждат мляко и сирене.
И досега жителите събират билки в планината, започвайки още от месец юни до октомври, като различните билки се събират по различно време. Типичните ястия за този край са пататник, клин, сърми, качамак. Тузи и др. ястия могат да се намерят в къщата за гости „Момчил юнак”, където се сервира и дъхав чай със смес от различни видове билки.
Тук има необичайно голям брой параклиси – 24. Местните хора вярват, че те ги пазят от злини. За параклисите се грижат семейства от селото, те са постоянно отворени за всички посетители. Тук се почитат всички Светии и се отбелязват християнски празници. В селото са разположени Три Кръста – на изток, запад и север, което буди странни асоциации с начина, по който 38-метровата статуя на Исус Христос е символ на Рио де Жанейро.
„Именните дни се празнуват, като първо се отслужва в съответния параклис, дава се курбан и се организира общоселско събиране и веселие”, разказва Мария Цветкова.
Към края на 18-и век в Момчиловци е нямало нито един параклис. Дотогава в най-старите къщи е имало т.нар. наречен“ прошкинтар“ (думата е с гръцки произход, идва от проскинитирис и означава „място за поклон”). Така се е наричал специалният кът в някой ъгъл, където са подредени иконите и над тях гори кандило.
Имало е и калена кадилничка с тамян, по-рядко се е срещал молитвеник. Когато селото се разраства, се увеличава нуждата от религиозни треби. Първо към 1800 г. е построен малък параклис за общоселски религиозни обреди. С течение на времето това параклисче станало тясно и към 1820 г. една жена предложила да приспособят за параклис свободната й плевня. Този параклис просъществувал до построяване на църквата „Св. Константин и Елена” през 1836 г. После хората постепенно започнали да изграждат параклиси на имената на всички светии.
„Това са стражите, закрилниците, които ни крепят сближават и обединяват. Тук всички се чувстват равни, свободни и задружни. Всички параклиси имат своите интересни истории, описани в книгата на Костадин Каневски „Чудотворното Аязмо и параклисите в Момчиловци“, разказва жител на селото.
Междувременно обаче църквата, която е обявена за паметник на културата, запада. Клисарката Станка Караманолева казва, че в селото „мъртвите са много на почит”, поради което от многото помени и запалени свещи неконсервираните икони се одимяват, а няма кой да помогне за консервирането им. Местните призовават държавата и добри хора да помогнат за съхранение на храма.
Жителите не губят времето си. Бай Васил е природолюбител, който е изградил Васильовия чучур и подслона „Зора”. Всичко там е направено от природни материали. Например вътре има ключодържател от шишарка, полилей от шишарки и стъбла и т.н.
Момчиловци се променя, но и самосъхранява, като една положителна метафора на живота. Сгушено между елхова и борова гора, заобиколено от пясъчни възвишения и параклиси, щедро покрито със звезди, Момчиловци посреща и изпраща посетителите с много силни послания. Напомня им, че трябва да ценят здравето си, да съхранят заобикалящото ги и местата, в които са родени.
_________
Забележителности
В Етнографския Музей грижливо е събрана историята на Момчиловци. Тук може да се посетят Църквата „Св. Константин и Елена“, Лековитото Аязмо, множеството накацали по всеки хълм параклиси, всеки от които е с уникална история, Каменните чешми.
В Дърводелските работилници няма да има нужда да ви разказват, защото дървото само говори.
Дупчов и Кържалийския камък – бръчки останали от древни времена, напомнят за някогашната битка на природните стихии, когато Момчиловци е било дъно на голяма палеогенско езеро…
„Трите чучура“ и подслон „Зора“ са уникални творби на местен природолюбител бай Васил! Местните жители казват, че той е вложил душата си, майсторлъка, любовта и уважението си към Майката Природа! Наред с всичко това – местните традиции, легенди и обичаи… И интересните разкази на свещеник Константин Канев, които се предават от поколение на поколение и вечно ще бъдат живи…
Туризъм и спорт
– СКИ И СНОУБОРД – на ски пистите в Пампорово или в местността „Момина вода“, където се намира ски и сноуборд парка, на 7-8 км. от Момчиловци. На мястото има квалифицирани ски и сноуборд учители.
– ПЕШЕХОДНИ ПРЕХОДИ – през лятото, пролетта и есента из планината.
– ВЕЛОПРЕХОДИ – За по-дълги преходи от „Момчил юнак” могат да предложат карта на района.
– БРАНЕ НА ГОРСКИ ПЛОДОВЕ И БИЛКИ /шипки, мащерка, жълт кантарион, бял равнец, балкански чай, подбел, глог, малини, червени и черни боровинки, горски ягоди/ – през летните и есенни месеци.
– РИБОЛОВ – в с. Смилян може да се лови прясна пъстърва за вечеря…. За „запалените“ рибари местността „Хайдушки поляни“ е прекрасно място.
– КОННА ЕЗДА – в района има инструктори по конна езда. Базата се намира в с. Левочево, на 15 км. от Момчиловци.
– НАРОДНИ ТАНЦИ – един път седмично в читалище „Светлина“ с. Момчиловци се организират народни танци.
Обекти в района
– ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ – 60 км.
– ЯГОДИНСКА ПЕЩЕРА – 65 км.
– ПЕЩЕРАТА УХЛОВИЦА – 40 км.
– ТРИГРАДСКО ЖДРЕЛО – 65 км.
– СМОЛЯНСКИТЕ ЕЗЕРА – 30 км.
– ХИЖА „МОМЧИЛ ЮНАК”, направена с много любов от местни майстори дюлгери, дърворезбари и др. – 12 км.
– ГР. СМОЛЯН, в който се намират: Църквата „Св. Висарион Смоленски”, РИМ-гр. Смолян, скулптурите на „Орфей и Евридика”, Възрожденски къщи, Художествена галерия, Природо-научен музей – 20 км.
– ПЛАНЕТАРИУМ – ГР. СМОЛЯН – 20 км.
– НАЦИОНАЛНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ НА ВР. РОЖЕН – 10 км.
– МОМЧИЛОВА КРЕПОСТ – 30 км.
– КРЪСТОВА ГОРА – 50 км.