Западна Европа e по-вероятна почва за вербуване на радикали, отколкото заспалите балкански градове

Ал Джазира Болканс**

Бургас е избран, защото на българските служби им липсва професионализъм

Терористичното нападение срещу израелски туристи в България привлече вниманието върху район, който някои анализатори описват като разрастващо се огнище на антизападен тероризъм. Въпреки лошата си слава и опасностите, които създава в цяла Европа, тероризмът на Балканите остава маргинален феномен, а джихадизмът има само няколко местни гнезда.

От края на войните в Босна и Херцеговина и в Косово анализаторите аматьори твърдят, че джихадистите са установили своя опорна точка в региона и представляват растяща заплаха за западните интереси. В действителност, те пренебрегват два фактора: контраинтуитивните последици от войните от 90-те години и минималното влияние на пуританската ислямистка теология и войнственост.

С оглед на ужасите, особено на онези, които сръбските и хърватските паравоенни формации извършиха срещу бошняците мюсюлмани, изненадва фактът, че не е имало терористични нападения или актове на отмъщение срещу немюсюлманската общност. В Косово, където имаше някои нападения за отмъщение срещу сръбското население, извършителите не бяха религиозни радикали, а обикновено членове на семействата на цивилни, убити от силите на Слободан Милошевич.

Въпреки националистическата реторика в региона и параноидната пропаганда на Запад, влиянието на войнстващия ислямизъм в Босна не е разпространено явление. Мнозинството от бошняците мюсюлмани принадлежат към умерения ханефитски клон на сунитския ислям. Много наблюдатели отвън не успяват да направят разлика между религиозен радикализъм и бошняшко национално самосъзнание с религиозна идентификация, което се разви след войната от 1992-1995 г. и което се основава на опазване на целостта на босненската държава.

Парадоксално, нарастването на мюсюлманския национализъм и ислямисткото влияние ще бъде по-вероятно, ако Босна и Хферцеговина се разцепи. Това ще бъде отговор на сръбския и хърватския сепаратизъм, който би могъл да засили борбата вътре в Ислямската общност за бъдещето на по-малката бошняшка държава. Разделена Босна би увеличила недоволството, което чувстват главните жертви на конфликта от 1992-1995 г., и би могла да убеди все по-голям брой бошняци, че западните сили са ги предали. Това би могло също да открие нов терен за радикални религиозни влияния.

Националистическите лидери в Сърбия, Македония, България и другаде твърдят, че уахабизмът нараства сред мюсюлманското население на Балканите, и се представят като защитници на уж застрашените интереси на православните християни. Това е очевиден трик в отношенията с обществеността, защото свръхконсервативните течения на исляма са малцинство на Балканите и нямат влияние върху политиката.

Огромното мнозинство от балканските мюсюлмани са непоколебими противници на уахабизма. Техните секуларни становища предизвикваха периодични конфликти с чуждестранните ислямистки радикали, които разпространяват своето пуританство сред вярващите с по-традиционни възгледи. Дори и сред по-традиционно ориентираните групи на албанското население в Албания, Македония и Косово нито един старейшина на семейство няма да позволи на религиозни фанатици да определят начина им на живот, правилата на обличане или местните източници на авторитет.

Въпреки това, както и в другите европейски страни, радикалните салафистки течения съществуват извън контрола на официалните мюсюлмански общности и шепа членове може да проявят склонност към ултраконсервативизъм. Религиозните водачи и огромното мнозинство от населението обаче отхвърлят опитите за вербуване на бошняци, албанци или други мюсюлмани за борба срещу Запада.

Когато албанец бе обвинен за убийството на двама американски войници на летището във Франкфурт през юли 2011 г. и когато той призна, че е попаднал под влиянието на джихадизма, от него се отрекоха повечето албанци от цял свят, които смятат САЩ за най-важния си съюзник и защитник.

Въпреки това екстремистките действия на един или двама души могат да допринесат за влошаване на отношенията между общностите и да дадат материал за политическите радикали. В България лидерът на националистическата партия „Атака“ заяви, че България е станала мишена на терористи заради толерантната външна политика към ислямските страни. Няколко терористични действия като онова в Сараево през октомври 2011 г. и в Бургас този месец също бяха използвани от чуждестранните кореспонденти, слабо познаващи региона, но жадни за сензационни заглавия. Целите Балкани после бяха очернени като терен за набиране на членове на Ал Каида.

В действителност, по-голям потенциал за тероризъм съществува в Лондон, Париж, Хамбург или Мадрид, където недоволни или излъгани млади мюсюлмани от различни страни, в които процъфтява антиамериканизъмът, решават да станат мъченици с безплатен билет за рая, като се самовзривят на обществено място. Големите градски райони в Западна Европа са много по-вероятна почва за вербуване на радикали, отколкото заспалите балкански градове. И наистина, войнстващите групи сега вербуват за своите кървави цели русокоси бели хора и други по-ненабиващи се в очи жертви.

Новините за тероризъм на Балканите могат да се превърнат в оправдание за снижаване на квалификацията на страните от региона за членство в Европейския съюз, дори и за отменяне на визовата либерализация за граждани на Балканите. Те могат да станат също и средство в чужди войни.

Веднага след насилието в Бургас израелското правителство обвини Иран, а президентът Барак Обама описа експлозията като „варварско терористично нападение“. Премиерът Бенямин Нетаняху твърди, че нападението е извършила проиранската „Хизбула“ като част от глобалната терористична кампания, която тази ливанска ислямистка организация и Иран водят на пет континента. България е популярна туристическа дестинация за израелците, но е и американски съюзник, участвал във военните мисии в Ирак и Афганистан.

Бургас е избран най-вероятно като мишена и знак за отмъщение срещу София и защото на българските служби за сигурност им липсва професионализмът, който имат в другите страни от ЕС. Ако избухне нов близкоизточен конфликт, с Израел, решен да елиминира иранската ядрена програма, която потенциално заплашва съществуването на Израел, историята отново би могла да посочи Балканите като искра за подпалване на голяма война. Този стереотип за региона съществува от 1914 г.

БТА

*Януш Бугайски е специалист за Югоизточна Европа в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. Автор е на редица книги за страни, скъсали с комунистическия режим. Наскоро публикува първия си роман, чието действие се развива на Балканите.

**Мненията, изразени в този текст, са на автора и не отразяват редакторската политика на Al Jazeera.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.