Мит Ромни при стария приятел Бенямин Нетаняху

в. Индипендънт

Извън Америка: посещението в Израел се превърна в нещо задължително за кандидат-президентите. За Мит Ромни обаче това е и възможност да се види със стар приятел.

Едно от най-големите удоволствия, които животът ни предлага, е срещата със стари приятели. Вземете Мит Ромни и Бенямин Нетаняху. Двамата са почти 30-годишни изгряващи звезди в консултантската компания „Бостън Кънсълтинг Груп“, когато пътищата им се пресичат за първи път в средата на 70-те години. Тогава „Бейн Кепитъл“ (компанията, на която Мит Ромни е съосновател – бел.прев.) не е нищо повече от далечна мечта в очите на бившия губернатор на Масачузетс, а сегашният израелски премиер е бил в САЩ, за да усъвършенства бизнес уменията си, след като е участвал в подразделение на специалните части във войната Йом Кипур.

Но те са запазили контактите помежду си и сега единият е министър-председател на Израел, а другият скоро може да стане президент на САЩ. По една или друга причина двамата имат доста за какво да си говорят. Това обаче е само един от поводите Ромни да се отправи към Израел в края на седмицата, като преди това ще „отскочи“ до олимпиадата в Лондон.

Другото съображение е да покаже, че знае нещо за външната политика (тя не от най-силните страни на Ромни). Преди всичко обаче той изпълнява това, което стана задължителен обичай за американските кандидат-президенти: публична поява на израелска земя в израз на вечната силидарност с еврейската държава.

Интересното е обаче, че щом бъдат избрани и изправени пред сложните реалности в Близкия изток, американските президенти вече не напират да посещават най-близкия регионален съюзник на Америка. Роналд Рейгън така и не посети Израел, нито пък Джордж Буш-старши. Буш-младши, може би най-произраелски настроеният американски президент изобщо, изчака до последната си година в Белия дом, за да направи това; на Барак Обама все още му предстои да отиде там като президент.

Но когато си кандидат, е различно. Ромни вече два пъти посети Израел. Сара Пейлин беше там през 2011 г., когато всички мислеха, че тя ще участва в надпреварата тази година. И именно в този момент на изборната 2008 година, когато вече окончателно беше надделял над Хилари Клинтън, сенаторът демократ Барак Обама отиде в Ерусалим, за да заяви „твърдия си ангажимент към сигурността на Израел“. Подобни изявления, разбира се, нямат за цел да направят чудо и да се постигне мир с палестинците или пък мигновено да парират иранската заплаха. Тяхната цел е просто да спечелят гласове у дома. А това няма как да стане, ако ядосаш мощното произраелско лоби в Америка.

Като абсолютна стойност еврейският вот е малък, 2 процента или малко повече от електората, ала за много от тези избиратели други въпроси са поне също толкова важни, колкото е и съдбата на Израел. Самото им влияние обаче далеч превъзхожда техния брой и това не е само защото някои от най-големите еврейски общности живеят в силно оспорвани щати като Флорида, където вотът винаги е непредвидим.

Някои от най-гласовитите поддръжници на Израел са консерватори и християни евангелисти – важен сегмент от електората. Ако те бъдат засегнати от хладен тон към Израел, то (кандидатът) определено ще има сериозни проблеми. От значение са и парите. Еврейските организации отдавна са сред най-важните дарители на кампаниите, но в ерата на Независимите политически комитети и неограничените частни дарения тяхното значение само нарасна още повече. Кампанията на Нют Гингрич за Белия дом през 2012 г. например беше финансирана от еврейския хазартен магнат Шелдън Аделсън, за когото подкрепата за Израел е най-важният въпрос и което може да обясни защо Гингрич без никакви притеснения заклейми палестинците като „измислен народ“ .

И така стигаме до това, което за мнозина е основният фактор – Лобито или с други думи Американско-израелският комитет по обществени въпроси АИПАК . От многото еврейски организации АИПАК е най-влиятелната. Не по-малко от 13 000 делегати посетиха последната й годишна конференция във Вашингтон за 2012 г., на която реч държаха президентът Обама и всички републикански кандидат-президенти, които се надпреварваха в изразяването на предаността си към Израел. Влиянието на АИПАК върху американската близкоизточна политика е пословично; ако дълбоко вкорененото пристрастие на Америка към Израел е най-голямата пречка пред постигането на споразумение с палестинците, както мнозина твърдят, то АИПАК вероятно е и най-голямата причина за това.

Толкова мощна ли е наистина тази организация? Говори се, че ако си навлечеш гнева на израелското лоби, с политическата ти кариера е свършено. Нагледен пример за това е републиканският сенатор Чарлз Пърси, който беше победен през 1984 г., след като пренебрегна АИПАК, подкрепяйки продажбата на американски бойни самолети на Саудитска Арабия – ход, на който Израел силно се противопоставяше. Дали това е истина или не няма значение. Силата е в това да те смятат за силен, а АИПАК определено е смятана за доста силна организация. Колко точно, може би дори и от щаба на Обама започват да си задават този въпрос.

Американците от еврейски произход са надежден електорат за демократите на всички избори; преди четири години 78 процента от тях гласуваха за Обама. Но този път републиканците усещат, че им се отваря възможност, имайки предвид обвиненията им срещу президента заради неговото „пренебрежително отношение“ към Израел – изразяващо се в искането му за прекратяване на строежа на нови селища, в употребата от негова страна на думата „окупация“ на палестинските земи, както и в откритото му противопоставяне на евентуален военен удар срещу иранските ядрени обекти.

Обама със сигурност пак ще спечели еврейския вот с лекота. Но социологическите проучвания показват, че одобрението към него сред евреите е спаднало, а загубата на демократите през 2011 г. на населен предимно с евреи избирателен район в Ню Йорк на междинните избори за Конгреса, даде надежда на републиканците. Всичко това може да са само добри пожелания. Но може да е и още една тема, която двамата стари приятели да обсъдят в Израел в края на седмицата. Едно нещо обаче може да се предвиди със сигурност. Ако Мит Ромни спечели, а Бенямин Нетаняху остане министър-председател, връзките на САЩ с Израел ще станат по-близки от всякога.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.