Референдумът в Румъния: отстраняване на нарушител или бетониране на власт

БТА

Траян Бъсеску. Снимка: ртс

Румънците са призовани да решат в неделя, 29 юли, искат ли Траян Бъсеску да остане президент или окончателно да напусне този пост. Бъсеску, чийто мандат изтича през 2014 г., се явява за втори път на подобен тест, след като през 2007 г., по време на първия му президентски мандат, същото парламентарно мнозинство от леви и центристки сили го отстрани за един месец от президентския пост.

През 2007 г. 74 процента от румънците гласуваха против отстраняването на Бъсеску, който и тогава бе обвинен в превишаване на правомощия, нарушаване на конституцията и вмешателство в работата на правителството. Ще успее ли бившият морски капитан, който обожава непосредственото общуване с народа, да мобилизира преситените от политиците румънци да го подкрепят и този път?

Политическите сътресения в Румъния започнаха още в началото на годината с улични протести, на които хиляди скандираха искания за оставка на президента и дясноцентристкото правителство, наложило строги бюджетни съкращения и икономии. Правителствените промени от февруари дадоха само глътка въздух на кабинета на Демократично-либералната партия, а очертаващите се тогава на хоризонта местни избори (на 10 юни) и парламентарни (през есента) тласнаха достатъчен брой народни представители към редиците на опозицията.

Така дясноцентристкото правителство падна след вот на недоверие в парламента и в началото на май клетва положи нов лявоцентристки кабинет, начело с лидера на Социалдемократическата партия Виктор Понта. Новото парламентарно мнозинство е същото, което инициира процедурата по импийчмънт на Бъсеску през 2007 г. и сега отново се зае с отстраняването на стария политически противник.

Броени дни преди гласуването в парламента за отстраняване на Бъсеску и организиране на референдум по въпроса, управляващият Социал-либерален съюз пое контрола над Държавен вестник, смени омбудсмана, смени председателите на двете камари на парламента и прие нормативни актове, които ограничават правомощията на Конституционния съд и улесняват отстраняването на държавния глава.

Тези стъпки бяха определени като „държавен преврат“ от опозицията в Румъния и от редица местни и чуждестранни медии, и предизвикаха тревога в ЕС и в САЩ.

В доклада си по Механизма за сътрудничество и проверка за реформите в съдебната система и борбата с корупцията на 18 юли Европейската комисия изрази силно безпокойство за независимостта на съдебната система в Румъния, върховенството на закона и демократичния баланс между властите. Европейската комисия не само че не реши да прекрати наблюдението над Румъния, а дори да го засили и така за първи път раздели Румъния и България в това отношение.

Брюксел дори отправи 11 изисквания към Букурещ във връзка с последните ходове на Социал-либералния съюз, които премиерът Виктор Понта обеща да изпълни. Сред тях е изискването за спазване на решение на Конституционния съд за участие на 50 процента плюс един от всички регистрирани избиратели, за да бъдат признати резултатите от референдума за валидни. Управляващите в Букурещ отстъпиха пред исканията на ЕС и така въпросът колко румънски избиратели ще се явят пред урните в неделя стана почти толкова важен колкото самата тема на допитването.

Социологическите анкети показват, че мнозинството румънци се готвят да гласуват за отстраняване на Траян Бъсеску, когото асоциират с болезнените мерки за икономии през последните две години. Към това се прибавя и разочарованието, че той не е успял да промени радикално системата, а корупцията е засегнала и неговите политически съюзници.

След като анкетите показаха, че румънците се готвят да свалят Бъсеску от поста, властите се заеха да осигурят валидност на референдума – удължиха на два пъти времето за гласуване, увеличиха броя на избирателните секции и дори обмисляха референдумът да бъде два дни. На 29 юли ще се гласува от 07:00 до 23:00 ч. (през 2007 г. гласуването бе от 08:00 до 20:00 ч.), а избирателни урни ще бъдат открити и по курортите на морето и в планината, за да могат всички желаещи да упражнят правото си на вот.

Отстраненият президент, който има имидж на борец срещу Системата, политик, склонен да се хване гуша за гуша с целия свят, за да наложи гледната си точка, заяви първоначално, че ще се захване и с тази „невъзможна мисия“: след осем години мандат и три години икономическа криза, да получи подкрепата на румънците.

Той обвини политическите си противници в тоталитарни рефлекси и коментира нормативните актове на СЛС като опит да подчинят държавата на партията. Бъсеску призова румънците да сложат край на „държавния преврат“. Той каза, че сред народните представители, гласували в парламента отстраняването му, има 20 кандидати за затвора, имайки предвид парламентаристи, срещу които тече наказателно производство.

Политическите му противници го сравниха с Николае Чаушеску и призоваха румънците са използват „изключителния шанс да поправят всички злини в един-единствен ден“, както заяви премиерът Виктор Понта. „На 30 юли можем най-накрая да живеем нормално, да не живеем с мисълта, че Бъсеску ни прави досиета, че ни инсценира нещо, че ни опропастява живота“, каза Виктор Понта на митинг в град Крайова.

Кампанията за референдума бе белязана от тежки обвинения и компромати. Отправените към премиера обвинения в плагиатство също бяха тълкувани през призмата на компроматната война. Премиерът пък обвини отстранения президент, че в условията на криза е поръчал ремонт на стойност около милион евро на една от протоколните вили, където възнамерявал да живее след изтичането на мандата му.

Вчера медиите разгласиха документ, в който управляващите дават съгласие за премахване на Конституционния съд, Националната агенция по прозрачност и Националната дирекция за борба с корупцията – институциите, които обичайно обират похвалите на Европейската комисия в мониторинговите доклади. Премиерът Понта заяви, че документът е типична за Демократично-либералната партия дезинформация.

Социал-либералният съюз многократно обвиняваше Бъсеску и неговите политически съюзници в дезинформация и манипулиране, включително на чуждестранните партньори на Румъния. На критиките отвън управляващите в Букурещ отвърнаха с реплики като „да не сме колония“, „не Меркел ще гласува на 29-ти“, „Вивиан Рединг (европейският комисар за правосъдието) хабер си няма какво става в Румъния“.

Политическата криза глътна милиарди евро от БВП на страната, а румънската лея достигна исторически рекорди в обезценяването си спрямо общата европейска валута, алармираха румънските медии. Правителството уверява, че се придържа към ангажиментите към ЕС и МВФ, и след като Бъсеску бъде отстранен от поста, курсът на леята ще се стабилизира.

Резултатът от референдума обаче е трудно предвидим, тъй като почти в последния момент бившата партия на Бъсеску – Демократично-либералната, призова привържениците си да бойкотират референдума, за да не дават легитимност на злоупотребите на Социал-либералния съюз. Самият Бъсеску заяви, че ще гласува от уважение към институциите, но призова симпатизантите си да не го правят.

Стратегията за връщане на Бъсеску на поста чрез постигане на невалидност на референдума има шанс за успех, тъй като румънците са уморени от постоянните политически скандали. Явяването на над 9 милиона румънци пред избирателните урни ще бъде трудна задача, признаха от управляващата коалиция, което даде повод на политическите им противници да заговорят за подготвяни изборни измами. Вестник „Евениментул зилей“ пък обяви награда от 10 000 евро на всеки, който представи годни за съд доказателства за изборни злоупотреби.

Призивът за бойкот предизвика обаче реплики към Бъсеску, че е страхливец и че ако се върне на поста заради невалидност на резултатите, няма да има легитимност. Премиерът Понта пък писа на европейските институции, че Бъсеску и ДЛП са ги подвели и нарушават законите, призовавайки хората да не гласуват.

Апелът за неучастие създаде объркване и сред избирателите, най-вече сред онези, които смятаха да гласуват против отстраняването на Бъсеску.

Вторият импийчмънт в парламента на румънския президент стана десетина дни, след като за корупция бе осъден политическият ментор на премиера Виктор Понта – бившият премиер Адриан Нъстасе. Това породи спекулации, че временният президент Крин Антонеску ще помилва Нъстасе, който направи опит за самоубийство, когато полицаите дойдоха в дома му на 20 юни, за да го отведат в затвора за две години. Европейската комисия дори изрично настоя временният президент да не извършва помилвания на осъдени лица, без изрично да назовава Нъстасе.

Референдумът в неделя може да се окаже само епизод от една безкрайна политическа война. По конституция президентът е този, който номинира премиер. Когато нито една политическа сила не е спечелила над 50 процента от гласовете, президентът има право да посочи премиер от която и да е от парламентарно представените партии.

Траян Бъсеску използва това си право два пъти от 2004 г. насам, изхвърляйки Социалдемократическата партия от властта, дори когато тя печелеше най-много гласове на избори. Резултатите от местните избори през юни т.г. показаха, че подкрепата за управляващата коалиция може и да не надхвърли 50 на сто, макар че анкетите я сочат като фаворит за парламентарните избори през ноември. Има голяма вероятност политическата криза в Румъния да продължи поне до края на годината.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.