Затишие пред бира

Иво Инджев

Не е вярно, че през летните горещини по традиция политиката замира и никъде нищо не се случва. В съседна по география, минало, манталитет, съдба и – често пъти по нещастие- Румъния, “нещо“ се случи.И не какво да е: организираха ялов опит за социалистическо-центристки поврат (или преврат- т.е. не по врат, а по шия) срещу президента Бъсеску, когото на Запад наричат „консервативен“ (каквото и да значи това в страна, в която почти всеки възрастен, живял в епохата на Чаушеску, има повече или по-малко „мръсно минало“).

Да не припомням пък за особено горещи лета, като през 1968 г. с окупацията на Чехословакия от СССР и колониалните му сателити, с бунтовете във Франция, с размириците на антивоенна и расова основа в САЩ- все примери, от чието повторение никой никъде не е застрахован само заради лятната жега.

Политиците може да си отдъхват, но политиката-никога. Защото тя съществува извън тяхната воля, колкото и да се имат за велики инженери на нашето настояще и бъдеще.

Руската поговорка, според която трябва да се гледа двора на съседа, защото заиграе ли там мечката, може да дойде и при теб, е особено валидна за аналогията с Румъния. Защото и тук „зрее“ референдум срещу- на практика- подобен на Бъсеску „консерватор“, за какъвто се представя Борисов.

Зад играта в нашия (заден ) двор руската мечка не само не се крие, но държи да се знае за лятото на нейното недоволство. Тя откровено се зъби чрез мечкоподобните си местни създания, достойни наследници в това отношение на онези, които превърнаха НРБ в толкова образцов резерват на СССР, че дори нямаше нужда от демонстративна съветска въоръжена охрана.

Тукашните надзиратели на Кремъл бяха горди да подчертаят, че и сами могат да смажат всяка съпротива срещу съветския колониализъм. Те и днес почитат като висша своя ценност щръкналия атрибут на колониалното ни изнасилване в центъра на столицата ни, на който има перверзен благодарствен надпис за изнасилването на България, от което се ражда тази робска традиция.

Борисов, за когото в откровените, писани за вътрешно ползване доклади на американските дипломати пише, че „душата му е в Русия“, може много да иска душата му да пребивава в сибирския рай, но това не е достатъчно за руската мечка. Тя иска доказателства.

Ще настоява за референдум дали да построи на всяка цена, дори и поне половината българи да не щат, вече отхвърления след мъчителни страхове и колебания от същия Борисов ядрен руски обект в Белене, замислен като инструмент за увековечаване на руския енергиен диктат в една отделно взета страна от ЕС (почти по Ленин и неговата теория за възможността комунизмът все пак да се наложи в една отделно взета държава, дори това да струва живота на 90 от общо 100 милиона руснаци).

Интересно ще бъде да узнаем как на това ще реагира този път протестната вълна, която толкова много стресна властта с внезапните си акции срещу опасността от посегателства срещу горите. Защото гората е ясна, чиста и свежа кауза.

А ядрената енергетика? Тя „чиста ли е“? Или е чисто и просто политика, смесена със стратегически, екологични и икономически потенциални катастрофи, чиито мащаб е толкова страховит, че не може да бъде обгърнат от погледа на хората, вгледани в дървото, поради което не виждат гората от тези убийствени проблеми?

За момента тази протестна вълна изглежда затихнала, но това прилича на затишие пред… бира.

За тлеещото, трупащото се и вероятно предстоящо да се прояви отново недоволство припомня в свое есе Георги Деянов, чиито текст, свързан с протестите по екологичен повод на „Орлов мост“ в София, публикувах със заглавие Манифеста на протеста. Българският студент от Холандия сега продължава разсъжденията си за недоволството, които той пожела да сподели с читателите на блога.

Недоволство 2.0

Георги Деянов

Недоволството този път е различно. Целта не е да се излъчат лидери и да се делегира отговорност. Няма да се натоварят шепа хора с надежди, очаквания и разочарования. Гражданската активност не е еднократно действие веднъж на няколко години. Не работи досегашният модел на протест,гласоподаване и прибиране вкъщи да се осъществява телевизионен „контрол“. Стига гневно гледане на телевизия. Не на демокрацията от дивана. Изключва се автопилотът, отговорността за живота се поема на ръчно управление. Ежедневно.

Общоприето е обществените системи на развитите общества да се наричат демокрация. Опитът показва, че демокрацията не се състои само от избори. Общественият строй, който предизвиква безпрецедентното равнище на благосъстояние на развитите страни, се описва по-цялостно като общество на отворен достъп.*

Благосъстоянието се създава от отворен достъп в стопанството. Всички граждани, покриващи минимални и общовалидни изисквания, могат да формират организации, с които да участват в състезанието за стопански възможности. С увеличаването на пазарите и задълбочаване на специализацията се изграждат стимули и възможности за по-ефективно създаване на стойност и задоволяване на все повече човешки потребности с единица ресурс.

Печели, който успее да предостави ценност по-умно – по-качествено, на по-ниска цена. Основен източник на награди става разработването на нови възможности, иновирането. В процеса паят за всички се увеличава. Магията е в неизчерпаемия ресурс на човешко въображение.

Защото в развитите страни богатството се създава от свободната инициатива, творчество, съзидателност на хиляди граждани. Държавата е сбор от организации, през които се приемат и налагат правила по еднакъв за всички начин. Чрез нея хората изработват консенсуси и координират част от взаимоотношенията си. Изграждат предвидимост.

Политиката е управление на държавата. Процес на взимане на решения относно общите дела. Какво да се прави, за да не живеем по-зле (управление на кризи) и какво да се прави, за да се живеем по-добре (политики на развитие). Държавата не създава благосъстояние толкова, колкото среда за децентрализирана стопанска дейност – отворени достъпи. Много голяма част от гражданската активност, от живота в цялата му пълнота, се осъществява извън контрола на държавата.

Отворен достъп в политиката е подобен на отворения достъп в стопанството. Всеки, който отговаря на минимални и еднакви за всички изисквания, може, ако желае, да създаде организация, с която да се бори на политическия пазар. Състезанието е на идеи, решения. В обществото на отворен достъп управляващите имат интерес да предоставят политики решения в интерес на най-много хора. Опозиционните партии имат стимул да предоставят по-добри решения и разобличават опитите на властимащите да нарушават конституционно установения ред. Особено ограничаването на достъпи.

Отворен достъп в икономиката причинява и поддържа отворен достъп в политиката и обратно. Установява се двоен баланс. Освен динамични пазари,той създава свобода и отговорност. Гражданско общество е многообразие на икономически агенти, които се превръщат в политически активни във всеки момент, когато интересите им са нарушени.

Класическо негово проявление са природозащитници, които протестират срещу промени на правилата, улесняващи разграбването и унищожаването на природата. Срещу раздаването на привилегии на малка група за сметка на всички останали. Доколкото протестиращите активно участват във взимането на решения, протестът по дефиниция е политически акт.

Освен хора с висок морал и светли идеали, гражданите на обществата на отворен достъп са независими личности, които прагматично защитават интересите си. Множество заинтересовани групи участват в процеса на взимане на решения за общите правила, причинявайки високата адаптивност на развитите общества.

Гражданите на развитите страни са спрели да стискат палци да им се паднат човеколюбиви, великодушни владетели. Навсякъде хората преследват печалби по един и същ начин и винаги се стремят да намалят несигурността чрез установяване на монополно положение.

Политическа манипулация на стопанството – раздаването на ограничаващи конкуренцията привилегировани достъпи, водят до склерозирането на икономиката. Противодействието е изграждането чрез отворен достъп на условия за непрекъснато мирно противопоставяне на интереси.

Наглед изглеждащ мудни, донякъде хаотични, именно тези основани на прозрачно и честно състезание процедури, процеси и механизми, водят до високата устойчивост на обществата на отворен достъп. Далеч от перфектен, този обществен строй съдържа среда за дебат за развитие. Неработещите идеи се изхвърлят сравнително лесно.

Въпреки всичко свободата и отвореният достъп не са естествени за обществата. Модерни изобретения са. Естественото е да има владетел и поданик. Владетелят измисля и налага законите. Раздава справедливост, както я разбира и чувства. Определя кой какво и как ще произвежда, прибира дан. Поданикът има право да спазва правилата. Ако е послушен и има късмет, преживява. Често безчестно в оскъдица, бруталност и страх отглежда децата си и ги учи за смирената главица.

Свободата не изненадва народите като природен феномен. Не може да се внесе или да се получи даром. Не се предизвиква с ритуал. Или (с) дистанционно. Очевидно е, че обществото на отворен достъп не се причинява и само с ентусиазирано гласуване.

Заблуда е, че не може да се осъществява също толкова ентусиазиран, стриктен, постоянен контрол върху решенията, които взимат политическите лица. Осъществяването на общуване никога не е било по-достъпно. Не е луд този, който яде баницата, а който го държи офлайн. Ако гражданите не изискват от политическите си представители, олигарсите ще се погрижат. Всяка възможност за непрозрачно, необективно взимане на решения, разпределяне на ресурси, ще се оползотвори. Най-силното оръжие срещу кражбата и лъжата е светлината. Превенция чрез прозрачност.

Съсредоточаването и активното участие в политиката, и то само веднъж на няколко години, произвежда половинчатите резултати, в които сме затънали днес. Съгласието за живеене в обществен строй, основан на политически плурализъм и пазарна икономика, не е еквивалентно с произвеждането му. Преходът ни към общество на отворен достъп е като модерна съраунд система, която не сме доинсталирали. Не е изненадващо, че не се чува добре.

Свободни пазари се извоюват всеки ден. Взискателно пазаруване помага. При възможност потребяване на екологично честни продукти. От домати през социологически проучвания до политически решения. Подкрепа за монополите не се равнява на подкрепа за развиването на динамично стопанство. Неуместно е да се твърди , че пазарната икономика се проваля в България. За 1300 г. никога не сме имали стопанство с динамична конкуренция, основана на отворен достъп.

Разбиване на информационния картел от новите медии е отличен пример как се печели от конкуренция. Отворен достъп до алтернативни източници на информация притиска традиционните медии да отразяват и анализират събитията и процесите, които хората смятат за важни, по обективен начин. Репутацията на медиите, които не отговарят адекватно на търсенето на истина, се съсипва чудесно.

Свободно е обществото на активно участие в процеса на взимане на решения. На будно разбиране на причините и пречките пред развитието. Свободата е отговорност уменията и предприемчивостта да се използват за увеличаване на благосъстоянието. Борбата отново е за свобода и пак е между смелите и честните срещу статуквото. Естествено е облагодетелстващите се от сегашните правила да пречат на демонтирането им.

За останалите е революцията на проглеждането, че промяна е възможна. Пречупване на мита за незначителността. Свободният човек, независещ от държавата, от олигарси, изправено защитава правата си. Взискателно и прагматично създава, налага и спазва правилата на печелившата игра. Днешните българи от исторически шум се превръщат в архитекти на обществото на отворен достъп. Отново е интересно. Началото на края е поставено и вдъхновява. Защото тук е красиво.

*Норт, Уолис, Уайнгаст (2006). Наличието на двоен баланс на отворен достъп в политиката и стопанството е вдъхновено от концептуалната рамка, развита в публикацията.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.