„Данибойл“ ще спаси България

Специално за Кафене.нет

И Мистър Бийн открива олимпиада
Комикът Роуан Аткинсън, по-известен като мистър Бийн, също участва със свой скеч в откриването на олимипийските игри. Снимка: ЕПА/БТА

„Забелязваш ли, че добрите режисьори са и качествени разказвачи?“ – попита баща ми, когато преди около век му заговорих за автобиографията на Ингмар Бергман.

Малко преди това, по негова препоръка, бях прочел също мемоарите на Акира Куросава, Чарли Чаплин и Луис Бунюел. Макар и все още тийнейджър със склонност да споря, нямаше как да не се съглася. За да бъдеш добър режисьор, трябва първо да си добър читател, а после и добър разказвач (плюс още безброй умения).

За мен Дани Бойл не е номер едно, но със сигурност е там горе, в групата на гигантите. „Трейнспотинг“, „Плажът“, „Беднякът милионер“, „Милиони“ и „127 часа“, са сред любимите ми филми. Сега към тях мога да добавя и церемонията по откриването на олимпиадата.

Преди четири години, когато Пекин предаде щафетата на Лондон, споделих как ми се ще британското откриване да представлява смесица между театър и рок концерт. Дани Бойл очевидно е подслушвал.

Представлението поднесе почти всичко, на което се надявах – като се започне от пасторалните сцени, Кенет Брана и Шекспир, премине се през Сър Тим Бърнърс-Лий, летящите велосипеди, Секс Пистълс и Дж. К. Роулинг и се завърши с фойерверки на фона на Пинк Флойд и 80 хиляди гърла в хармония със Сър Пол Маккартни.

Нямаше „главозамайващи“ ефекти и лазери, липсваше излишна помпозност, отсъстваха маршируващи в такт армии. Представлението беше земна история, докосваща се до някои от световните британски постижения и изпълнена с хумор и самоирония.

Една моя добра приятелка от България написа, че терминът „режисьор“ вече има нов синоним: „данибойл“.

Както винаги, шоуто не допадна на всички. Чух и четох какви ли не коментари: че не било достатъчно тържествено, благодарение на Мистър Бийн; че било прекалено концентрирано върху британската история; че присъствали непропорционално много черни и азиатци и т.н. Най-много се смях обаче на критиката, че било прекалено мързеливо решение да се опреш на британските исторически личности и техните постижения. Те, така или иначе, били известни на цял свят.

Това ме подсети за коментара „Тъмни европейски субекти“ на приятеля ми Светльо Иванов отпреди няколко дни. В него репортерът от бТВ насочва вниманието към някои тъмни страни от европейската същност и призовава жителите на Стария континент да преосмислят отношението си към нас, българите. Логично? Не съвсем. Този подход е обречен на провал, освен ако целта не е просто да ни осигури съмнителен комфорт в собствените ни кожи.

Искаме ли да пооправим имиджа си, трябва да се поучим от „данибойл“ и да станем добри разказвачи. Първата стъпка е да идентифицираме злодея и да изберем герой, способен да се справи с него. Европейците не са нашият злодей. Те са публиката. Злодеят е сред нас и може да бъде победен единствено от героя в редиците ни.

Европейците са наясно със собствените си проблеми. Те знаят, че в градовете им се подвизават много по-мрачни субекти от нас. Нещо повече: те не се съмняват в интелекта и възпитанието на интелигентните и възпитани българи, но просто не им обръщат внимание. Нормалното поведение във всекидневието – съвсем естествено – е част от пейзажа. То не е способно да заличи издънките. За това са нужни ярки постижения.

Няма да забравя собственика на ресторант в Перуджа, който попита откъде сме и в отговор изръмжа сърдито, преди да се отдалечи. По-късно, очевидно засрамен от реакцията си, седна на масата ни и се заоправдава през сълзи. Оказа се, че някаква нашенска хубавица го омагьосала, след което си била камшика и дистанционно изцицала няколко хиляди евро от него. Когато осъзнала, че повече няма да получи, спряла да се обажда.

Мога да ви гарантирам, че той продължава да я помни, но нас е забравил. Просто ние бяхме нормални възпитани извършители на нормални възпитани действия. Скука. Забрава.

Призивите и молбите към съседите ни по континент работа няма да свършат, защото публиката не взема участие в спектакъла. Единственият начин да я накараме да следи действието със съпричастност, е да й осигурим поводи. Като нация трябва да произведем повече значими личности, повече герои, които да се опълчат на злодеите ни.

Трябва да започнем майсторски да разказваме собствената си история, настояще и бъдеще. Но, като всеки „данибойл“, е добре да се опрем на действителността. Не можем да разчитаме на врели-некипели, на които никой друг не вярва. И не можем да се държим като мнителни комплексари всеки път, когато някой ни жегне. Нека приемем фактите: България не е дала особено много на света. Това обаче не означава, че не може да го прави занапред.

Защо всеки от нас не си постави задача да бъде номер едно в собствената си област? Повечето няма да го постигнем, но ще има и такива, които ще успеят. Като истински герои от големия екран, те получат завидната задача да спасят България от собствените й злодеи.

Светът няма да си затвори очите. Ще ги забележи.

Също както забеляза подвига на Пламен Петков, който в края на май спаси дете във водите на Ламанша с цената на живота си.

Също както забеляза Димитър Бербатов, редовно обявяван за най-добрия футболист в Премиършип, докато играеше в Тотнъм.

Също както забеляза Йордан Йовчев, когото Би Би Си обяви за „властелин на пръстените“.

От „Кафене нет

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.