Битката за ислям, пари и власт носи насилие край Волга

Ройтерс

Взривената кола на мюфтията на Татарстан Илдус Фаизов. Снимка: казан

Недалеч от бляскавите булеварди, където в резултат на стимулирания от петрола разцвет край бреговете на Волга изникнаха стадиони и небостъргачи, из книжарниците за ислямска литература се скитат жени със забрадки, продаващи брошури за налагане на шериата в Русия.

Казан, столицата на предимно населената с мюсюлмани република Татарстан в състава на Руската федерация дълго време беше като образец за религиозна толерантност. Но тази репутация беше развалена миналата седмица, когато беше извършен бомбен атентат и имаше стрелба – броени само часове след началото на свещения месец Рамазан.

На стената пред книжарницата листовка, написана на местния татарски език, призовава мюсюлманите да се обединят срещу най-висшия религиозен лидер в района, мюфтията Илдус Фаизов, който при нападенията беше ранен, а заместникът му беше убит. „Нещата само ще се влошат тук и мюсюлманите ще са тези, които ще страдат най-много“, каза 43-годишната Аниса Карабаева, чието лице е покрито с бял хиджаб (традиционна забрадка). „Ще има ли още бомби? Вероятно“, казва тя категорично, стоейки пред витрина с Корани и молитвени килимчета.

Нападенията бяха извършени на фона на гнева сред много от мюсюлманите, които се оплакват, че властите в Татарстан ограничават исляма в името на борбата срещу радикализма. Това е спор, който включва и борба за пари и влияние във все по-процъфтяващия петролодобивен район. Президентът Владимир Путин, започнал през май нов шестгодишен мандат на поста, нееднократно е призовавал за национално единство и религиозен мир в предимно източноправославната страна, в която има етнически малцинства от коренни жители, много от които са мюсюлмани.

Вече десетилетия наред Русия понася насилието в предимно мюсюлманските области в намиращия се на юг Севернокавказки регион, където десетки хиляди хора бяха убити по време на двете сепаратистки войни в Чечения след разпадането на Съветския съюз, а бунтовници все още се борят за създаването на ислямска държава.

Но процъфтяващият Татарстан – на 2000 км от зоните на конфликта – до голяма степен беше останал незасегнат от тези вълнения. Умерените мюсюлмани в републиката обвиняват за насилието новодошли радикални групировки, например последователите на строгото салафистко движение в сунитския ислям, както и забранената организация Хизб ут Тахрир, бореща се за създаването на ислямски халифат.

Нападенията от миналата седмица напомнят на атентатите срещу умерените мюфтии на места като съседната на Чечения кавказка република Дагестан. В Казан все повече се засилва бдителността за още атаки. Пред джамиите полицията претърсва вещите и чантите на дошлите да се молят, които се събират пред метални детектори. „В наши дни ислямът има все по-голямо значение в Казан…

Но има различни разклонения и движения, които просто не можеш да контролираш“, каза Рамил Мингараев, имам в джамията „Ал Марджани“. „Опитваме се да се да се борим с радикалите, опитахме се да прочистим града ни от тях, но има скрити джамии, където се събира и разпространява забранена литература, в мазета и по горите“.

Някои от тези страхове се дължат на заплахите на намиращите се далеч оттук севернокавказки бунтовници. Най-издирваният човек в Русия, водачът на чеченските бунтовници Доку Умаров, миналата година призова за въстание сред руските мюсюлмани, споменавайки Татарстан.

„Искам да се обърна към мюсюлманските братя, живеещи в окупираната от руснаците мюсюлманска земя… Призовавам ви да унищожавате враговете на Аллах, където и да сте. Призовавам ви да ги унищожавате, където можете и да отворите фронтове на свещената война“, каза той във видеозапис, публикуван на свързаната с бунтовниците интернет страница Кавказ център.

Откакто през април миналата година оглави татарския клон на държавното Централно духовно управление на мюсюлманите в Русия Фаизов беше хвален от властите в Кремъл за това, което те смятат за мерки за строг контрол на радикалните настроения и насърчаване на считаните за по-умерени традиционни форми на практикуване на исляма.

Религията също така е и голям бизнес, което му създаде врагове. Преди четири месеца Фаизов предостави почти изключителни права на компанията „Татарски бизнес свят“ да продава екскурзии до Мека за ежегодното поклонение „хадж“, която според интернет страницата на службата му, е под негов контрол. Много мюсюлмани се оплакват, че цената се е покачила.

Председателят на компанията, която преди това е държала правата да продава поклоннически екскурзии, Рустем Гатаулин, беше един измежду 40 и 100 задържани във връзка с нападенията от миналата седмица според агенция „Интерфакс“. „Той си имаше своите врагове“, каза 73-годишният Габид Хайрудинов, който чете молитви за мюсюлманите, идващи при него в главната градска джамия „Кул Шариф“, търсейки помощ. „Той обеща да направи екскурзиите за хаджа по-евтини, но вместо това те станаха по-скъпи: скочиха от 120 000 на 150 000 рубли (4600 долара)“, каза той, а светлите му сини очи рязко контрастираха със съсухрената му тъмна кожа.

В Казан имаше множество малки протести срещу Фаизов тази година, кулминацията на които беше открито писмо до него, публикувано на руски и татарски в различни вестници и в интернет, призоваващо за намаляване на цената на екскурзиите за хаджа. Фаизов беше зает, когато Ройтерс се свърза с офиса му. Заместникът му също беше зает, както и друг имам със силни връзки с управлението.

Под джамията от 18 век „Ал Марджани“ минава тъмен тунел, който води от молитвеното помещение към ислямското училище от другата страна на улицата. Десетките студенти минават през каменния вход по пет пъти на ден, изпълняват ритуала по очистване, молят се и се връщат. За тези, които понасят лошите социални програми в Русия и хроничната корупция в съдебната й система и полицейските й сили, по-строгите разновидности на исляма предлагат надеждата за по-справедливо общество.

„Добре, че ги има властите – без тях щеше да има хаос“, каза Захид Ановаров, едър 20-годишен студент с тънка черна брада. „Но това не е справедлива система, защото е направена от човека. Ако се управлявахме според шериата, то тогава животът щеше да е по-добър, по-справедлив“, каза той за ислямското законодателство.

Много от студентите са дошли от други части на Русия или пък от други бивши съветски републики в Казан, където парите в строителството са създали нови работни места, включително придавайки спретнат вид на града, който ще домакинства Световните университетски игри догодина.

Зарифа Камилова дошла в Казан през 2004 г., за да избяга от последиците на Втората чеченска война в родния й град Грозни, където федералните сили свалиха сепаратистко правителство. Както и други чеченци в Казан, тя била привлечена от мюсюлманското му малцинство и възможността да си намери работа. Но тя казва, че се опасява, че натискът на властите ще маргинализира мюсюлманите, което ще тласне все повече от тях към радикализма.

„Тази година вече махнах пет книги от рафтовете ми, защото бяха сметнати за твърде радикални“, каза тя, визирайки все по-увеличаващия се списък със забранена от руското правосъдно министерство литература. Камилова и други мюсюлмани казват, че са били подложени на все по-голям натиск, откакто Фаизов е заел поста си. „Дори само това е способно да радикализира обикновените хора. Не че повече хора се радикализират, а просто определението им (за радикален ислям – бел. прев.) обхваща все повече хора“.

Тя казва, че се страхува от репресии на правителството срещу мюсюлманите, което ще доведе до забраната на още религиозни книги, които тя иначе би продавала в магазина си. Там има всичко – от електронни Корани през молитвени килимчета та чак до часовници китайско производство с молитви, изписани по тя. Визирайки предишни репресии срещу нелегални групировки като Хизб ут Тахрир, която процъфтява в Централна Азия и дойде в Русия с имигрантите, тя каза, че никога не я е заплашвал арест. Но „научих едно нещо – никога недей да си мислиш, че не може да се случи и на теб“.

Мюсюлманите в Казан казват, че Фаизов се опитал да поеме и лидерската роля в джамията „Кул Шариф“ – един от символите на възраждането на исляма в Казан. Завършена през 2005 г., тя е построена върху средновековна джамия, унищожена през 16 век от Иван Грозни, който завладява Казанското ханство – управлявано от потомци на Чингис хан татарско държавно обединение.

В битката с радикалния ислям може би нито едно от усилията на Фаизов не е било толкова решително, колкото искането му всички имами от всички джамии да преминат обучение по традиционен ханафитски ислям (правна школа в сунитския ислям – бел. прев.), традиционно свързван с Татарстан. През декември разгневени мюсюлмани нахлуха в главната джамия в намиращия се на 270 км от Казан град Алметевск и в продължение на четири часа отказваха да допуснат вътре местните религиозни власти. В крайна сметка Фаизов успя да предотврати евентуален сблъсък, но недоволството все още кипи.

Близо до Алметевск, в село Новое Надирово, където петли и кокошки се разхождат свободно по чакълените пътеки, преди няколко месеца властите отстраниха от длъжност местния имам, Илнар Харисов. Негови приятели казват, че той бил задържан в деня след взривовете в Казан. Харисов, млад теолог, който е следвал в чужбина и е приел името Абдулмалик, все още има религиозни последователи в селото и отстраняването му като имам е разединило общността.

Според съседи начело на селската джамия е бил поставен бивш комунистически функционер. Те говорят неясно за ареста на Харисов. „Отведоха всички добри имами и ги замениха с палячовци, и ги пазят там с полиция. Хората тук са много недоволни“, каза съсед на Харисов, представил се само като Рамил.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.