Ще се блъсне ли във „фискалната скала“ икономиката на САЩ?

ДПА

Президентът Барак Обама и съперникът му републиканец Мит Ромни водят предизборната кампания в сянката на безпрецедентна политическа и бюджетна криза. Във Вашингтон „фискалната скала“ е зловещ и удобен прякор за перфектната буря от мерките за икономии, които вече са предвидени законово.

Ако не се намери решение в силно разединия Конгрес, икономистите предупреждават за рязко прекратяване на тригодишното икономическо възстановяване на САЩ. Международният валутен фонд предупреди на 3 юли, че един такъв икономически спад, би имал „тежки отрицателни последици за и без това вече крехката световна икономика“.

Милиардерът инвеститор Уорън Бъфет, който е на 81 години, отдавна критикува нарастващия американски дефицит. Сегашната безизходица може да бъде разрешена с компромис, при който „всеки може да бъде малко недоволен от нещо, но със сигурност ще бъде по-добре, отколкото да се носим по течението, както правим сега“, посочи той пред бизнес телевизията CNBC миналата седмица. „Трябва да направим нещо.“

В последните седмици на 2012 г. американското правителство ще се сблъска със законовия таван за взимането на заеми, което може дори да доведе до техническа неплатежоспособност, освен ако Конгресът не вдигне ограниченията за сегашния лимит от 16.4 трлн. долара. В края на юни държавният дълг на САЩ възлиза на 15.8 трлн. долара. При предшественика на Обама – Джордж Буш младши, дългът почти се удвои до 10.6 трлн. долара.

След шумна разправия между двете основни политически партии, която доведе до последното вдигане на тавана на дълга през август 2011 г., Конгресът приложи закон, налагащ автоматични, сурови съкращения на вътрешните програми и на военните разходи в края на 2012 г. Същевременно подоходните данъчни облекчения от 2001 г. трябва да приключат в края на годината.

Бюджетната служба на Конгреса, безпартийна агенция за икономически данни към американския законодателен орган, прогнозира, че американската икономика при комбинираните мерки за икономии ще мине от тазгодишните умерени 2% растеж към рецесия, свивайки се с 1.3 на сто с годишно натрупване през първата половина на 2013 г.

Този икономически удар вероятно ще влоши положението с безработицата, която вече надхвърли 8%, но федералният дефицит ще бъде почти разполовен – от 1.2 трлн. долара тази година на 600 млрд. долара или 3.8 на сто от брутния вътрешен продукт през 2013 г.

В отговор на планираното увеличаване на данъците Обама предложи през юли удължаване на най-ниските облекчения само за домакинствата, които печелят под 250 хил. долара годишно, като посочи, че приходите от по-високите данъци на по-богатите са необходими за намаляване на правителствения дефицит от 1 трлн. долара.

Ромни и републиканската опозиция, която контролира долната камара на Конгреса, възразяват, че всяко увеличение на данъците ще засегна и без това вече слабата икономика. И двете страни може да са преувеличили значението на данъчното предложение на Обама, което според оценките ще донесе около 50 млрд. долара годишно нови приходи от най-богатите.

Спорът е типичен пример за отровния климат във Вашингтон, като лявото и дясното пространство постигат съгласие по малко неща, но са единни в нежеланието си да признаят успеха на другия в песрективата на президентските и парламентарните избори на 6 ноември.

МВФ посочи, че ако се остави решението за тавана на дълга да виси в пространството, това ще накърни икономиката, като се формира „опасност от завишена несигурност и срив на финансовите пазара“. Бюджетната служба на Конгреса също е на мнение, че още преди края на годината ще започнат да се усещат последиците от увеличаването на данъците и орязването на федералния бюджет, ако Вашингтон продължи да се колебае. Домакинствата ще съкратят разходите си в очакване на по-високите данъци, а бизнесът ще ограничи инвестициите и наемането заради опасенията, че икономиката ще отслабне догодина, се посочва в доклада.

На 10 юли рейтинговата агенция Fitch посочи, че финансовата несигурност на САЩ, заедно с евентуалното разрастване на дълговата криза в еврозоната, е причина за отрицателна перспективна на държавните ценни книжа на САЩ с най-високата оценка ААА.

Друга голяма рейтингова агенция – Standard & Poor’s, понижи безпрецедентно рейтинга на американските облигации с една степен през август 2011 г. – от ААА на АА плюс, след като на министерството на финансите почти му свършиха парите, преди Конгресът да постигне споразумение в последния момент за повишаване на тавана на дълга.

Въпреки тези действия лихвите по американските облигации всъщност се понижиха оттогава, тъй като несигурността в Европа и други икономики насочват инвеститорите към възприеманите като сигурно убежище американски ценни книжа.

Като се остави настрана „фискалната скала“, Бъфет отбеляза, че остава оптимистично настроен за Америка, изтъквайки, че неговата изключително разнородна холдингова компания Berkshire Hathaway инвестира близо 9 млрд. долара в американката икономика през 2012 г. „Накрая ще направим правилното нещо“, заяви той. „Само не трябва да чакаме последния момент“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.