Руска военна база може да изникне в Приднестровието

в. Независимая газета

Парламентът на Молдова. Снимка: официален сайт

Властите в Тираспол имат желание да сменят миротворческата мисия на р. Днестър с руска военна база. Според източник на „Независимая газета“ в обкръжението на приднестровския президент, Евгений Шевчук е обсъдил тази перспектива със заместник-министъра на външните работи на Русия Григорий Карасин, посетил тези дни региона. Това би дало възможност за отпор на румънската заплаха – а както заяви пред нашия вестник местният министър на сигурността Владислав Финагин, тя ще се засили след вчерашното връщане на власт на румънския президент Траян Бъсеску.

Вчера в Румъния бяха обобщени резултатите от референдума за импийчмънт на Бъсеску; заради ниската избирателна активност плебисцитът бе признат за невалиден и президентът запази поста си. Точно това имаше предвид приднестровският министър, говорейки за засилена румънска заплаха. „Влизането на Румъния в НАТО и Евросъюза направи тази заплаха реална. А напоследък тя се засили успоредно със зачестилите призиви за присъединяване на Молдова към Румъния. Призиви, които не изглеждат празни приказки, при положение че редица молдовски ръководители са румънски граждани. Още повече че това обединяване, и то заедно с Приднестровието, е сред целите на президента Бъсеску“, обясни Финагин.

Източник от най-близкото обкръжение на приднестровския президент съобщи, че Тираспол е предложил на Русия да разположи в непризнатата република военна база, като използва летището на бившата си 14-а армия. В замяна властите искат да получат руска финансова помощ, която да изразходват за изграждане на мощна система за сигурност. Перспективите за поява на руска военна база в Приднестровието срещу финансова помощ от Москва са били обсъдени преди това от Шевчук с вицепремиера на Русия Дмитрий Рогозин, специален представител на руския президент в региона.

Тираспол и Москва наистина преговарят по въпроса, потвърди за „Независимая газета“ Дмитрий Соин, председател на комисията по външните отношения в приднестровския Върховен съвет.

„Чух за тази инициатива. Тя е навременна с оглед на активната позиция на Румъния в региона. Бъсеску е харизматичен лидер, щедър на нестандартни изявления и решения, включително по молдовските проблеми. Неотдавна той заяви, че Приднестровието е получило правото да влезе в ЕС заедно с Молдова. Като президент той ще продължи курса към поетапното й поглъщане.

Трябва да се готвим за това. И не толкова Приднестровието, колкото Русия: Москва и Букурещ ще се борят за правото да влияят върху процесите в Молдова и Приднестровието. Кишинев ще застане на страната на Букурещ“, каза Соин.

На 28 юли обаче руският заместник-министър на външните работи Григорий Карасин, посетил Приднестровието по време на тържествата за 20-ата годишнина на миротворческата мисия край Днестър, отбеляза: „Виждаме бъдещето на Приднестровието като специален район със специални международно признати гаранции в състава на неутрална молдовска държава“. Кишиневските медии стигнаха до извода: „Русия праща Приднестровието в Молдова“.

По този повод приднестровският депутат Дмитрий Соин коментира пред „Независимая газета“: „Карасин е дипломат и говори, както подобава на един дипломат. Но ако погледнем първите лица на Румъния, те не спазват дипломатическия етикет. В навечерието на референдума за политическото му бъдеще президентът Бъсеску заяви, че Молдова първо ще влезе в ЕС – с активната помощ на Румъния, а чак след това двете страни ще се обединят. Представителите на Румъния и на ЕС действат активно; на този фон руските официални лица изглеждат като плахи ученици“.

Ще припомним, че тези дни Григорий Карасин посети Кишинев и Тираспол. В молдовската столица той разговаря с президента на страната Николае Тимофти, който направо заяви пред пратеника на руската власт: вашето време в Молдова изтече. Миротворческите сили в зоната за сигурност край Днестър изпълниха своята мисия и трябва да бъдат сменени от гражданска мисия с международен мандат – повтори той пред Карасин позицията на официален Кишинев, подкрепяна от ЕС и САЩ, наблюдатели на преговорите за уреждане на приднестровския конфликт.

Президентът на Приднестровието Евгений Шевчук реагира със забележката, че „призивите на някои международни играчи за преформатиране на миротворческата операция край Днестър будят недоумение“, дори „може да предизвикат военна заплаха, а след това изтласкване на руското присъствие от приднестровска територия“. Според лидера на непризнатата република, „осъществяването на всеки от предложените сценарии може в бъдеще да прерасне в нов въоръжен конфликт“.

Шевчук подчерта, че докато има разногласия и неуредени въпроси между Тираспол и Кишинев, не е възможно днешната миротворческа операция да се трансформира или модифицира. И допълни, че различните изявления във връзка с Приднестровието, с руските миротворци, също и мрачните прогнози по повод евентуалното присъединяване към Румъния „изострят недоверието на хората в Приднестровието към официален Кишинев и затрудняват преговорния процес“.

Дмитрий Рогозин добави, че в света съществуват и до днес силите, стояли навремето зад гърба на политиците – виновници за агресията от 1992 г., а те са против присъствието на миротворците от Русия, Приднестровието и Молдова в конфликтната зона. Според Рогозин, трябва да сме „по-внимателни към опитите да се преразгледа форматът на миротворческата операция“. „И докато не са формирани политически условия за установяване на траен мир в региона, руските миротворци ще са там и ще изпълняват дълга си – независимо от истеричните вопли на някои политикани“, изтъкна руският представител.

Но след посланието на Карасин, съзрял в Приднестровието „район“ на Молдова, макар самият регион да се вижда в бъдеще единствено като част от Русия, малцина местни жители споделят оптимизма на Рогозин. Независимо от помощите, изпращани на приднестровци от Руската федерация, поела фактически издръжката на местните пенсионери, учениците и болните хора. И въпреки президентските уверения, че интересите на руските граждани там ще бъдат защитени при всяко положение.

Дмитрий Медведев, докато бе президент, обеща това пред тогавашния приднестровски лидер Игор Смирнов. И хората в Приднестровието му повярваха. Затова приемат днес като лоша шега споменатия си бъдещ статут: район от Молдова, която се кани да влезе в Румъния заедно с него. Инак за какво са воювали? Ще припомним, че въоръженият конфликт край Днестър избухна и заради призивите на управляващия в Молдова Народен фронт за обединяване с Румъния. Приднестровците не искаха да идат там.

Колкото до президента Бъсеску, той настоява Румъния да се включи в преговорите за уреждане на приднестровския конфликт. И ЕС може да го подкрепи. Още повече че Брюксел най-вероятно е доволен от приключването на политическата криза в Румъния. Европейски представители изразяваха преди тревога във връзка с положението в тази страна, където премиерът Виктор Понта обвиняваше президента, че не знае как да управлява, и заедно с местни сенатори се бореше за импийчмънт. Противниците на Бъсеску предприеха вече втори опит да го пратят в оставка. първият бе през 2007 г. – тогава народът гласува на референдум Бъсеску да остане на власт.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.