Русия изоставя Асад

в. Лос Анжелис таймс

Башар Асад. Снимка: от тв екрана

Руски правителствени служители, които упорито се противопоставят на инициираните от САЩ опити сирийският президент Башар Асад да бъде свален от власт, започват да се питат дали обграденият от врагове лидер може да се задържи на поста си, и в същото време твърдят, че влиянието им върху него е слабо, макар бунтовниците вече да пренесоха сраженията в най-големите градове на страната.

Макар Русия да е близък съюзник на Сирия от десетилетия, и правителствени представители, и политически наблюдатели признават, че имат слаба представа за истинското положение, в което се намира Асад, и за начина му на мислене. Някои се опасяват, че Русия е пропуснала шанса да помогне за намирането на решение на конфликта, който вече бушува 17 месеца. Други твърдят, че Русия никога не е имала такова влияние.

Въпреки всичко Москва като че ли има поне още една скрита карта: да предложи на Башар Асад убежище, ако той реши да го поиска.

Неотдавна Кремъл прибързано отхвърли този вариант, който бе лансиран от руския посланик във Франция. Но отрицанието бе посрещнато по-скоро като пробен медиен балон, а представител на руското външно министерство, който пожела да не се споменава името му, потвърди, че Русия може да предложи на Асад убежище, ако той поиска това.

„При всекидневните ни консултации Асад упорито настоява, че все още упражнява пълен контрол“, заявил дипломатът. „Ние се опитваме да проверим сами дали не е достигната точката, от която няма да има връщане, и – честно казано – не сме сигурни нито в едното, нито в другото.“

Първият признак, че Русия изоставя Асад би било решение на Москва да евакуира руските граждани, посочи дипломатът, според когото подобна стъпка скоро би могла да бъде последвана от оттегляне на сирийския лидер. Миналата събота министърът на външните работи Сергей Лавров отрече, че се правят планове за даване на убежище, и заяви пред журналисти: „Дори не сме мислили за това.“

Съпротивата на Москва срещу кампанията за сваляне на Асад от власт няма много общо с лоялността към отдавнашен съюзник или загриженост заради евентуална загуба на влияние в Близкия изток, твърдят политически наблюдатели и правителствени служители. Всъщност Кремъл се страхува от все по-отчетливо проявяващата се тенденция Западът да използва политическата и военната си мощ, за да изтласква лидери, настроени приятелски към Москва.

Президентът Путин смята за сериозна грешка решението на неговата страна миналата година да не наложи вето върху резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, с която бе дадена зелена светлина за използването на сила срещу Муамар Кадафи в Либия. Военновъздушната кампания под командването на НАТО бе от критично важно значение за бунтовниците, които заловиха и екзекутираха управлявалия в продължение на десетилетия либийски лидер. Едновременно с това политическите наблюдатели изтъкват, че Русия така и не получи нищо за проявеното от нея сътрудничество.

„Онова, срещу което Русия решително се противи, е превръщането на либийския прецедент в норма, като всички гласуват за някакви санкции и след това могъщ военен съюз се намесва в локален конфликт, подкрепя една от страните в него и й помага да победи“, заяви Фьодор Лукянов, редактор на списанието „Русия в глобалната политика“. „Бунтовниците би трябвало да са благодарни на Русия, но първото нещо, което обявиха след победата си и след убийството на Кадафи бе, че руските и китайските компании повече не са добре дошли в Либия“, подчерта той.

Лилия Швецова, старши научен сътрудник в московския филиал на фондацията „Карнеги“, смята, че прекалената ангажираност на Русия с геополитическите проблеми се е пренесла и върху сирийския конфликт. „Путин е силно склонен да запази статуквото с всички възможни средства и при всеки режим, който той смята за приятелски“, подчерта тя.

Швецова се съмнява, че Кремъл оказва някакво реално влияние върху обстановката в Сирия и смята, че с упоритата си подкрепа за Асад Русия е помогнала на САЩ и техните съюзници да прикрият факта, че те нямат реален план за Сирия. За разлика от Либия, САЩ и останалите западни държави последователно изключват варианта с военна интервенция.

Русия поддържа военноморска база в Сирия – една от малкото такива бази, останали в чужбина. В Сирия работят и няколко хиляди руски дипломати и технически специалисти, които поддържат връзки със сирийски компании, твърди Генадий Гудков, заместник-председател на комисията по проблемите на сигурността на долната камара на руския парламент – Държавната дума.

„Страхувам се, че пропуснахме шанса да убедим Асад да извърши някои конституционни реформи, дори те да предвиждат той да се оттегли от властта“, подчерта Гудков. „Упоритостта на Кремъл в защитата му на този режим се дължи на факта, че няма добър изход от създалата се обстановка, както няма и добро решение.“

Леонид Калашников, заместник-председател на комисията по външните работи на Държавната дума, смята, че – освен някои оръжейни сделки – Русия от години не поддържа тесни връзки със Сирия, което е отражение на отслабващата роля на Русия в региона. „Затова би било неправилно Сирия да бъде смятана за последната крепост на Русия в Близкия изток; всъщност ние отдавна сме я изгубили“, посочи той.

„Русия просто иска да въведе едно лесно приложимо и трудно преодолимо правило – че проблемите, свързани с такива конфликти трябва да се решават единствено чрез усилията на съществуващите международни институции“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.